Детето чудо в таекуондото Калина Бояджиева: Броя дните до олимпиадата

Имам шансове за медал на световното

Коя е тя

Калина Бояджиева изгря като комета в българското таекуондо. Само година след като започна да практикува корейския спорт, вече е напълно равностойна на най-големите звезди на световната сцена. Тийнейджърката има големи амбиции за олимпиадата в Париж. 16-годишното момиче разказа пред youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес" как се е насочила към таекуондото.

- Калина, предстои ви участие на световно първенство. Как преминава подготовката ви?

- Световното е след две седмици. Мисля, че съм подготвена. Това е най-голямото състезание за мен до момента. Ще дам всичко от себе си, защото то носи много важни точки в световната и олимпийската ранглиста. Имам шансове за медал.

- Кариерата ви се развива главоломно. Още нямате цяла година в таекуондото. Как се случи?

- Много бързо се сработих с треньорите. Още преди това имам подготовка от кикбокса, който тренирах 10 години. Оттам имам много опит. Така успях по-бързо да навляза в сферата на олимпийското таекуондо.

- Как преминахте в таекуондото?

- Треньорът Пламен Трънски дойде в залата по кикбокс. Ние имахме най-нормална тренировка с моя клуб и не знаех нищо. След това ми казаха, че имам шансове в таекуондото. Треньорите много са ме харесали и имам шанс за олимпийска квота още за Париж. Нямаше как да устоя на това предложение. Мечтата на на всеки състезател е да отиде на олимпиада.

- Бързо ли свикнахте с по-различните правила в таекуондото и какво знаехте за него преди това?

- Нищо не знаех. Занимавах се изцяло с кикбокс и волейбол. Трябваше за по-малко от месец да разбера всички правила и да започна да се състезавам на високо ниво. Преподаваха ми всичко, което имах нужда да чуя, за да навляза с бърза крачка в спорта.

- Много бързо направихте своя дебют на световното за кадети и девойки миналата година в София. Какви са спомените от него?

- Трябваше набързо да науча всички правила. Излязох срещу американка, която със сигурност беше по-опитна от мен. Не бях още сигурна в себе си и затова лесно успя да ме победи в първия рунд. Втория се държах малко по-добре, но пак ме надигра. Не бях добре още с дистанцията, а и все пак беше първото ми състезание.

- Кога усетихте, че нещата започват да ви се получават?

- На първото състезание при жени тази година. В началните срещи усетих, че ще се получи. На първото състезание спечелих второ място. Загубих от едно момиче от Австрия, но тя е на 27 години. Треньорите казаха, че имам предостатъчно време. Сега ще имам възможност скоро да я победя и да й върна.

- Участвахте на европейското отборно първенство, където играхте с най-добрите. Включително с англичанката Бианка, която е печелила почти всичко в този спорт. Какво беше да се изправите срещу толкова елитни състезатели?

- В началото имаше притеснение в мен, защото, когато отвориш нейната визитка, пише първо място в олимпийската и световната ранглиста. Това е сериозна заявка, но й взех първия рунд. Във втория още бях притеснена и не можах да се отпусна. Тя успя да вземе него и третия. Бях близо. Следващия път вече знам как да я победя. Тя използва малко нечестна игра. Държеше ме, което е против правилата.

- Как преживявате загубите?

- Никой не обича да губи. Излизам там и изобщо не ме интересува, че съм на 16. Загубя ли, ми отнема поне 5 минути да се съвзема. За следващия съм още по-надъхана. Искам да докажа, че няма значение, че съм на 16, а те са се състезавали над 10 години.

- Какво научихте през последните месеци?

- Всички, които са се състезавали повече време, знаят пинизчета. Могат да ги използват, малко да се възползват против правилата. След пет месеца, в които се състезавам на жени, мисля, че ще успея да се противопоставя на всички, които са на световно ниво. Преди всяка среща ще направим добър анализ, за да се подготвя за съответния противник. Няма да имам чак такъв проблем дори срещу най-добрите.

- Един от големите проблеми на нашите елитни състезатели в таекуондото е липсата на равностойни спаринг партньори тук. Вие как се справяте с това?

- Тренировките ми преминават заедно с момчета. Има едно момиче Емилия, която е добър спаринг партньор за мен. Проблемът е, че тя е малко по-лека и по-ниска, в категория до 67 кг е. Затова е добре, когато пътувам извън България, за да правя спаринги с елитни състезателки в моята категория и с тях да се обигравам.

- Как започнахте с кикбокса?

- Още в първи клас на родителските срещи нашият треньор е минавал и казвал, че всяка вечер ще има тренировка по кикбокс. Могат да запишат децата си. Не съм много сигурна точно как съм тръгнала. Тренирах там две години. Тогава дойде първият ми тренировъчен лагер. Там подготовката беше сериозна. Бях на девет и не ми се тренираше толкова сериозно. Тогава съм се отказала за два месеца, но аз не го помня толкова добре. Върнах се и разбрах, че спортът ще е това, което искам да правя.

- В кикбокса на два пъти печелите по три световни титли от един шампионат за кадетки. Разкажете малко повече за първото ви подобно приключение.

- Първото ми състезание беше европейско и спечелих титлата. След това започнах да се състезавам в трите стила и спечелих злато и в трите. Последното състезание беше миналата година. Беше световно до 16-17 години. Там също участвах в трите стила и спечелих трите титли. Участвахме и в отборно състезание, в което се състезават три момичета. Играхме финал срещу Италия и беше уникално чувството, когато спечелихме. Отново България на първо място. Взех и индивидуална награда за най-добър състезател при жените.

- Как се оказахте във волейболната зала?

- Много близка моя приятелка в училище ми каза: "Искаш ли да дойдеш с мен на тренировка по волейбол?". Попитах я защо. Тя каза, че е готино. Говорих с нашите. Това беше едно от малкото неща, за които ми казаха да изчакам малко. В крайна сметка, когато дойде вторият срок, отидох. Потренирах веднъж-два пъти и започнах да ходя всеки ден. Така станаха пет години, в които влязох и в националния отбор. Прекратих последното лято, когато започнах да се занимавам с таекуондото.

- Как направихте избора?

- Всички ми казваха да избера един спорт. Не може да се занимавам с два. Тренирах волейбол и кикбокс едновременно три години. След като влязох в националния отбор, трябваше да тренирам всеки ден по два пъти във волейболната зала. Наложи се да реша. Или остава волейболът, или минавам изцяло в бойните спортове. Не бях достатъчно висока за нивото, което исках да постигна. Щях да стигна само българско ниво. Това не беше моето желание. В момента се състезавам на световно ниво и е по-добрият вариант.

- Волейболните ви треньори как приеха решението ви да се откажете?

- Там нещата не бяха толкова сплотени, както са в бойните спортове. Всеки гледа повече себе си, въпреки че е отборен спорт. Не беше чак такъв проблем за треньорите. Ако бях останала, щях да сменя отбора. Нямаше как да остана във волейболния клуб "Левски".

- Как съчетавате нещата с училището?

- Още предната година, когато бях решила, че трябва да отделям повече време на тренировките във волейбола, се преместих от 127-о училище в спортното на "Левски". Да мога спокойно да тренирам по два пъти на ден. След като спрях с волейбола, нямаше как да остана там. Трябваше да се преместя в друго спортно училище. Няма как вече да се върна към нормалните школа, тъй като трябва да държа сериозни изпити. Сега съм в спортното училище на ЦСКА. На малко по-облекчен режим на учене. Ходя на училище 30% спрямо нормалните ученици. Държа изпити по всички предмети веднъж в годината.

- Наближава олимпиадата в Париж. Сънувате ли я?

- Това в момента е най-голямата ми цел. Доскоро бяха 500 дни. Вече намаляват. Буквално може да се каже, че ги броя. Още съм съсредоточена в квалификацията. Трябва да се състезавам срещу всички, които са в Европа, за да се класирам. Отиват двете финалистки. С треньорите коментирахме, че аз наистина имам шанс. Има доста добри състезатели в Европа, но аз съм от тях. Олимпиадата е моята цел и определено е моята мечта. Но знаем все пак, че я има и следващата през 2028-а. Тогава вече ще съм се състезавала над 5 години.