ММА боецът Павел Владев-Върколака: Обичам да се лее кръв!

Павел Владев-Върколака е сред най-добрите български ММА бойци. 32-годишният биткаджия може да се похвали с 8 победи (7 с нокаут, 1 със събмишън) и 1 загуба. Върколака може да претендира, че е най-добрият ММА боец сред татуистите и най-добрият татуист сред ММА бойците. Владев се завръща на ринга за голямото шоу Max Fight 54 в Пловдив на 2 юни. Негов съперник ще е Фируз Почаев (Узб). Пред jungle.bg и  "България Днес" боецът разкри на какво се дължи неговият атрактивен и агресивен стил.

- Павел, имате мач на Max Fight 54 срещу боец от Узбекистан. Какво знаете за него?

- За опонента ми не знам абсолютно нищо. Никога не ги гледам - нито мачове, нито ги разследвам какви са. Пратиха ми просто кой е съперникът. Някои приятели са го гледали. Казват, че е страйкър. Мен тези работи не ме интересуват. Когато аз съм натрениран, няма никакво значение отсреща кой е. Ще се подготвя добре и хората отново ще има какво да видят. Досега не са ставали свидетели някой в моите мачове да бъде напълно нокаутиран. Надявам се този път да видят и това.

- На вас сякаш на ринга нещо ви става. Не чувате дори реферите понякога.

- То ми идва отвътре. Аз не отивам с този човек да се запознавам, на среща да пием кафета, да сме приятели. Отивам с ясната цел, че той трябва да бъде малтретиран тежко и да понесе загуба. Някой път от адреналина не чуваш. Гледам да го контролирам, но понякога не се получава.

- Вие сте от Бургас, а се озовавате в Габрово. Как се случи това?

- Роден съм в Бургас. Там си имаме жилище, но съм израснал в едно малко китно селце. С течение на времето, понеже професията ми е съвсем различна - татуист съм, ме отведе по много други градове. Така стигнах до Габрово.

- От малък сте запален по рисуването, а вашият баща ви е подкрепял.

- Да, така е. Той винаги казваше на майка ми: "Синът ми ще стане творец, художник". За жалост, не можа да види този момент. Така се разви животът, че продължих с татуирането.

- До 18-ата си година не сте тренирали бойни спортове. Преди това имахте ли някакъв афинитет към тях?

- В интерес на истината цял живот се бия. Но не и в залите. Имам по-голям брат, който е виждал, че имам желание за бой. Но винаги е било по улиците, с приятели. Детински работи. След това сметнах, че е времето, в което да започна да се занимавам с някакъв спорт. На 19-20-ата година влязох за първи път в ММА зала. Преди това съм тренирал малко таекуондо, бокс с приятели. Започнах ММА в Свети Влас.

- Как решихте да влезете в залата по таекуондо?

- Приятел ме заведе. Човек, за когото работех в едно студио в Благоевград. Беше за кратко. Нищо не остана от таекуондото вече в мен. Изби допълнителна агресия, когато започнах ММА. Мога да кажа, че съм чист ММА боец.

- Кога усетихте, че ставате за ММА?

- Как да го усетиш? Преместих се в Габрово и още първите месеци ме видя едно момче. Казаха му, че съм тренирал ММА по морето. Той ме гледаше скептично. Каза: "Ще дойдеш ли в залата?". Отидох и още първите дни обявих на треньора ми: "Ако смяташ да ме държиш в залата да тренирам, няма да стане. Искам да се бия по мачове". Той пожела да ме види в действие и такъв бой ми хвърли, че не е истина. След това направих едно аматьорско състезание за габровския клуб. Два месеца по-късно станах шампион. Директно след това направих професионален дебют.

- В Габрово имате студио за татуировки. Това означава ли, че ММА не ви носи достатъчно приходи, за да се издържате?

- Нито преди, нито сега ми носи. Изхранвам се главно с татуирането. Това ми е професията. Ако трябваше да разчитам за изхранване от ММА, може би щях да спра много отдавна. Но изпитвам жажда за този вид адреналин и няма как да се откажа. Имало е случаи, в които съм спирал. Излизам от залата и казвам на треньорите, че се махам и няма да влизам повече. Издържам най-много седмица и се връщам с наведена глава. Гузен, че съм излязъл един път от залата.

- Докъде мислите, че можете да стигнете със смесените бойни изкуства?

- Докъдето ми издържи сърцето. Давам всичко в ринга. Раздавам се докрай. Изживявам го като емоция и го приемам много сериозно. Искам да изкача върховете.

- Имате вече осем победи. Това е апетитно за европейските организации. Имали ли сте предложения за галавечери в Европа?

- Наскоро имах две или три предложения. Едното от тях го бяха отправили и на мои приятели. Преди седмица ми предложиха да се бия в Ирландия, но няма как да го направя. Искаха да е сега на 26 май, а аз се готвя за съвсем различен мач. Не мога да мисля два мача на един път. Съсредоточен съм върху сегашния опонент. Когато мине този мач, добре дошъл съм за оферти. Да предлагат когото искат.

- Има ли организации, където бихте искали да се пробвате?

- Има много организации. Една от най-бруталните е One Championship. Надявам се някой ден да достигнем такива нива. Не само аз, но и момчетата, които се трудят. Мечтаем за развитието си. UFC e ясно - там са големите прожектори, славата. Трябва да извървиш дълъг път. Ако имаш правилен човек, който да те дръпне там. "За" съм да ме извикат още утре, ако искат.

- Мислили ли сте да отиде в чужбина в някой лагер, където да сте в още по-конкурентна обстановка?

- Обмислям го. Зимата смятам да отида в Тайланд или Швеция. Някъде, където да има такива бойци, които да ме дръпнат на високото. Надявам се да ми помогнат и спонсорите отново. Да мога да си позволя този лукс да изляза от атмосферата на работата си и да се впусна само в тренировки.

- Има ли някаква тенденция в татуирането в последните години?

- Те са вечни тенденциите - надписи, разни рози. Не знам защо вече и мъжете започнаха да се татуират толкова много с рози. 60% от хората гледат другите. Ако видят една татуировка 5-6-10 пъти, си казват: "И аз искам!".

- Залитате по приказни персонажи. Тъмната страна много ви допада. Откъде идва това?

- Фен съм на такъв вид филми. Колкото и добро има човек в себе си, толкова носи и злото. Не знам защо понякога усещам тъмнината.. 90% от демоните, които съм татуирал в живота си, са моя идея. Аз съм ги мислел. Не можем без тъмнината.

- Какво ще се случи на Max Fight 54 с вашия съперник?

- Да си направи преди мача снимка, за да може да се познае след него. Обещавам му, че няма да е много леко. Няма да му е спокойно в ринга с мен. Ще налагам моето темпо. Не ме интересува какъв е. Излизам да се бия, за да го пребия. Обещавам, че ще има голямо зрелище. Обичам да се лее кръв! Този път предполагам, че ще има много. Няма да му дам назад, няма и да му отстъпя! Докъдето му издържи лицето или сърцето. Което първо му откаже. Със сигурност ще има зрелище!