Теодора Кирилова: Предложиха ми да се бия за титлата на К-1

Теодора Кирилова посвети живота си на бойните изкуства. Има световна и европейска титла по муай тай. В специално интервю за  jungle.bg споделя защо е имала намерение да спре преди години, както и за офертата от К-1.

- Теодора, последният ви мач беше преди няколко седмици - 13 победи от 13 двубоя. Какви са впечатленията ви от мача?

- Знаех, че испанката ще е корав съперник, тъй като играхме в по-горната категория, а не в моята. Наясно бях, че е опитна и какви успехи има. В интерес на истината ни изненада с тактиката си. Мислех, че ще е по-агресивна. Ще иска да налага нейния стил. Тя играе повече бокс като цяло. Изненада ме, караше ме да я движа, да я заграждам постоянно. Това беше до средата на първия рунд и ме пообърка. После нямах абсолютно никакви проблеми. Не успя да ме затрудни толкова, колкото мислех.

- След поредната победа направихте ли си равносметка какво сте постигнали като професионален състезател?

- Не съм си правила равносметка специално след този двубой. Още 2011 година, когато започнах да се състезавам кикбокс при аматьорите, мечтата ми беше да стана европейска и световна шампионка там. Това се осъществи през 2013 и 2014-а. Не съм си мислела, че мога да стигна дотук. Да имам тази професионална кариера. Времената бяха такива, че нямахме толкова възможности да играем на професионални гали. Не се организираха. Не съм очаквала, че след победите над изявени състезателки в кикбокса и муай тай ще получавам такива предложения за международни вериги. Ето че когато човек е постоянен, трудолюбив, упорит и не оставя да го мачка животът, нещата му се случват.

- Как влязохте за първи път в залата за бойни изкуства?

- Влязох покрай моя съпруг Марио, защото той се занимава с това от дете. След като се запознахме, веднъж трябваше да го изчакам да свърши тренировката. Тогава той беше треньор и състезател. Така покрай изчакване на една тренировка, след това втора, влязох в залата.

- Кога разбрахте, че бойните спортове ще са водещи във вашия живот?

- Когато се пуснах за първи път на състезание и станах първа. Тогава победих европейска шампионка. Беше на държавно първенство и си казах: "С този кратък период с тренировки успях да победя такъв атлет. Значи мога и аз един ден да се кача на европейския и на световния връх". Преди да започна да се състезавам, бях казала на Марио, че не искам животът ми да минава в залата. Знаех, че вляза ли в нея, няма да изляза от там. Оказах се права. Откакто влязох, няма излизане от залата. Продължавам да намирам все повече мотивация, хъс да се боря, да гоня още малко и още малко.

- Тук сте участвали във всички големи вериги. Мечтаете ли вече за нещо на световно ниво и накъде ви води апетита?

- Аз съм реалист. Не мога да кажа, че ще избухна в One Championship. Не защото не си вярвам или нямам възможностите, а защото знам как стоят нещата като цяло навън. В момента всеки боец е продукт. Няма да има абсолютно никаква полза от нас - от който и да е българин - нямаш ли някакъв външен спонсор. Или трябва да отидеш и да живееш в чужбина, да си постоянно на лагери и да се състезаваш за друг клуб. Ти може да се биеш под флага на България, но се биеш за чуждия клуб, който ти е мениджър. Реално той взима всички облаги. Трудно е да пробиеш навън. Благодарение на късмета, който имам, и на това, че не съм се отказала пред нищо, получих възможности. Последната година имам доста добри предложения за мачове навън. Обикновено след това се оказва, че съперничките се отказват или не приемат, защото искат да играят с момичета, които вече съм победила. Всяка верига навън иска да си развива техните хора. Последното предложение е нещо, което не съм си мечтала, че може да ми се случи. Става въпрос за К-1 в Япония. Първото официално К-1. Получих покана да участвам. Свързаха се двама мениджъри с нас. Започнаха след това да се карат кой от тях ще ме промотира. От К-1 от Япония ми изпратиха какво искат да напиша като моя визитка и представяне. Пратих го. След две седмици получих отговор, че ме харесват и одобряват. Искат да участвам на 17 юли, когато К-1 има 30-годишнина от създаването. Искаха да участвам на тази гала срещу тяхната шампионка Кана. Тя да защитава титлата срещу мен. След като разгледах какво предлагат, се съгласихме, въпреки че финансово изобщо не е нещо да ти вземе акъла. След това чакахме три седмици отговор от Кана. Накрая промоутърите от Япония ни върнаха отговор, че тя не иска да си защитава в момента титлата с мен на това събитие. Кана има една-единствена загуба и е от обратен гард. Знам, че съм неудобен и нестандартен съперник. Най-вероятно на нея не й е било сигурно, че ще спечели. Така получих отговор, че е отказала, но въпреки това имат голям интерес към мен и ще ме имат предвид за следващи събития.

- Вие всъщност започвате да се развивате ударно при професионалистите, след като раждате дъщеричката ви Дария.

- Дъщеря ми е доста чакано дете. Може би фактът, че накрая се случиха нещата и тя се появи на бял свят, ме мотивира повече. Преди години имах само амбицията да стана европейска и световна шампионка. След това бях решила да приключвам, постигайки ги. Имах период от две години, в които бях между кикбокса и това да бъда майка. По здравословни причини не се получаваха нещата и трябваше да мине време. Нямаше какво друго да правя,освен да тренирам. Залата ме караше да не мисля за проблемите и да се съсредоточавам в мачовете си. Съответно не бях на 100%. Играх на едно световно, на което станах втора. След това прекъснах. Като я родих и започнах да тренирам, бях много заредена емоционално. Започнах да тренирам на 25-ия ден след раждането. Когато беше на годинка, участвах на световно първенство. Станах първа и си казах, че тепърва мога да покажа на какво съм способна и да продължавам да се развивам.

- Дария тръгна по вашите стъпки със съпруга ви. Как приемате това?

- Аз съм я отгледала в залата. Буквално на 25-ия си ден е стъпила в нея. Трябваше да тренирам и да работя. То няма много голям избор това дете, като е израснало в такава обстановка. Започна на 2-2,5 години да се разхожда и да удря малко по чувала. После започна да имитира загрявките. Сега нищо, че е на 6 години, е голям човек. Говори и разсъждава като такъв. Изобщо не се държи като дете. Не знам дали съм щастлива, че е избрала нашия път. В крайна сметка няма да я спра дори да беше избрала нещо друго. Нито ще я подтиквам насила да продължава да го прави, нито ще я спра. Ако изявява желание да е спортист, ще се радвам.

- Кой е най-тежкият ви момент като състезателка?

- Миналата година бях на ръба да откажа мач. Трябваше да защитавам титла. Две седмици преди двубоя направих нервно възпаление на гръбначния стълб. Не можех да стана, да ходя. Получавах разместване в тазобедрената част. Бях 5-6 дни на легло. Така останаха 6 дни до двубоя. Нито можех да тренирам, нито да свалям килограми. Чудех се какво да правя. Мислех си, че трябва да откажа мача. На петия ден преди двубоя ми подействаха всички лекарства и терапии. Станах и започнах да ходя. Понаправих тренировката. Нямаше проблем, не се разместих. На другия ден отново направих възстановителната част. Отново не се разместих. Остана проблемът, че трябва да сваля 3 кг за три дни. Единственият вариант беше с леко тичане и глад. Успях и си влязох в категорията. Победата беше на духа, на боеца. За мен тя е една от най-важните и стойностните ми не като качество на мача и като игра, а че показах в сърцето за какво става въпрос.