Боецът Владислав Кънчев: Смених футбола с ММА

Владислав Кънчев мечтаел да облече националната фланелка на България по футбол, но вместо това в момента представя страната в голяма световна ММА организация. Боецът се завърна в клетката в Прага (Чех) с победа във веригата "Октагон". Пред youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес" говори за неговия път в бойните спортове.

- Владислав, честита победа над Джеймс Люис. Как видяхте мача?

- Получиха се нещата. Не бързах да го довърша. Не исках да допусна грешка. Бях прецизен. Прогнозирах, че във втория рунд ще го откажа. Исках да видя как играе. Предвиждах всеки ход. Знаех кога ще тръгне да събаря. Крюсификс позицията ми е част от арсенала. На загрявката с Емил Незиров го тренирахме. От сайд позиция много често мога да го направя. Усетих го на момента. Бях го хванал добре на гилотина. Той сам пожела да легне по гръб. Усетих, че се пречупи психически.

- Какво следва за вас след тази победа?

- Сега ще се фокусирам и ще мисля само за BKFC (б.а. - бокс без ръкавици). Ще коментираме с моя мениджър Никола Атанасов вариантите за следващи мачове в "Октагон".

- Преди това не бяхте се били около година. Как ви се отрази тази пауза и каква беше причината за нея?

- Имах контузия на коляното, която ми попречи да се състезавам. Тренирах на прилично ниво през това време. Повече с боксови спаринги. Сега съм добре. Имах частично скъсани връзки.

- Вие започнахте със загуба в "Октагон". Мениджърите казаха ли ви, че срещата с Люис е от изключително важна за вашето бъдеще там?

- Срещата е важна колкото всяка друга. Но втора загуба в тази организация можеше да означава и край на договора. "Октагон" страшно ми харесва. Голяма организация е.

- Как се стигна до договора ви с "Октагон"? Бихте ли описали самата организация, защото тя е сравнително нова?

- Мениджърът ми Никола Атанасов ми помогна изцяло да подпиша с "Октагон". Завърза контактите, предложи ме за един евентуален двубой. Той не се състоя. Противникът не прие моето име. Но организаторите видяха, че аз съм сериозен. Приех двубой с много популярен и добър боец техен. Решиха да ми дадат шанс. Подписах договор. Тази организация е №1 или №2 в Европа.

- Какво не ви стигна в първия мач за "Октагон", който загубихте?

- Знаех, че ще е много труден. Мате Кертес е точно стилът, който най не обичам. Това е човек с изключително много кардио, ръга, бута. Каквото ще да става, си гони неговото. Успя да си наложи играта. Очаквах, че ще е много труден мач, но му направих доста лесна задачата. Бях прекалено статичен в моменти, в които трябваше да избухна. Оставих инициативата в него. Ако имам втори такъв мач, няма да допусна същата грешка.

- Вие идвате в ММА от друг спорт - много дълго време сте били вратар. Защо не продължихте с футбола?

- Във футбола е изключително сложно. Не съм от най-високите, а бях вратар. Навсякъде треньорите ми казваха, че трябва да порасна. Аз съм 1,76 м. Не пораснах достатъчно висок. Не бях слаб вратар в никакъв случай. Играех в "Б" група в "Академик". Тогава бяха много силен отбор. Изкарах един полусезон. Смениха треньора. Новият ни видя млади момчета на по 18-19 години и реши да заложи на ветераните. Гонеше се "А" група. Махна всички младежи от отбора. Чудех се къде да ходя. В провинцията трябва да живея в друг град, трудна работа. Понеже преди това тренирах бокс, борба, реших пак да започна с бокса. Тръгнах и по състезания. Там правилата не ми позволяваха да си разгърна потенциала. Така реших да започна с ММА. Не съжалявам за нищо. Животът ми сега е по-интересен.

- Печелили сте медали от първенства по бокс в България. Споделяли сте, че често са ви взимали точки за нечисти удари. Това ли ви накара да отидете към ММА?

- Абсолютно. Играех приличен бокс. Малко по-грубиянски с много балтии, нечиста игра, но се опъвах на най-добрите, които бяха в България. Стига се до съдийско решение и заради взимане на точки, губя срещата. Това ме дразнеше. Реших да пробвам в ММА. Имах опит в борбата. Потренирах два-три месеца. Видях, че надвивам момчетата, които вече бяха шампиони на аматьорския ММА. Казах си: "Аз съм следващият!".

- Печелите при аматьорите от самото начало. Тогава ли разбрахте, че това е нещото, с което ще се занимавате в живота?

- Тогава усетих, че ми се удава това нещо. 11-0 съм в аматьорския ММА. Доста от мачовете приключвах с нокаути. Много ми хареса, хората започнаха да гледат по друг начин на мен. Постепенно усетих, че нещата се получават и може да направя някаква кариера. 2011 година започнах и като треньор. До ден днешен съм си в същата зала.

- При професионалистите загубихте втория си мач с Христо Христов. Как ви се отрази това?

- Много е сложен светът на ММА понякога. Когато бях аматьор и побеждавах всичко наред. Първата среща при професионалистите също бих с нокаут за 20 секунди. Хората започнаха да ме избягват. Нямаше противник, който да иска да се бие с мен. Тогава ми пуснаха Христо Христов. Той вече беше опитен, имаше десетина мача. Беше шампион на швейцарска организация. В България нямаше кой да го победи. Доста сериозно ме приземи на земята. Победи ме със съдийско решение. Много некомфортно се чувствах. Имах варианти да се отказвам или да продължавам. В този момент заизлизаха други мачове. Хората вече искаха да играят с мен. Оттам започнах да натрупвам победи.

- Сравнително бързо започнахте и с мачовете навън. Как се стигна до тези покани?

- Имах мач срещу Виделин Виденов в Пазарджик. Преди него треньорът ми Емо Казаков ми каза, че има предложение, но да мисля за срещата. Излязох и победих. Веднага след мача ми каза, че има предложение от голяма организация в Хърватия. Дали искам да играя срещу австриец. Веднага се съгласих. Мачът беше след 20 дни. Пристигнахме в Хърватия и противника го няма! В последния момент организаторите трябваше да му намерят заместник. Стигнах до победа. Противникът не беше кой знае какво. Излезе срещу мен, нокаутирах го тежко. Организаторите ме харесаха и ми предложиха да продължа да играя в тази организация.

- Станахте много популярен и в Сърбия като шампион на най-голямата им организация. Как се стигна до договора с тях?

- Имах период, в която бях без мениджъри и без треньор. Бях си казал, че ще си търся сам мачове. Ще си организирам всичко сам. Започнах да пиша на организатори във фейсбук, в инстаграм. Бях писал на страшно много. В един момент сръбската организация ми отговориха, че ще ме имат предвид. Чаках ги, мина година. Предложиха ми един много тегав противник. Приех го. След което ми казаха, че няма да е той. Предложиха ми да се бия с иранец за титлата, защото главният мач пропаднал. Просто извадих късмет. Отидох, играх срещу иранеца, победих го с нокаут. Така станах шампион на организацията.

- А имало ли е и обратният момент - късметът да ви изостави?

- Много пъти. Имало е мачове, в които съм бил убеден, че ще победя, и съм губил. Това ме е приземявало най-лошо. Помня ги за цял живот.

- Кой е мачът, който ви е донесъл най-голямото разочарование?

- С Цветелин Гергинов. Моите уважения към Цецо. Наистина добър боец е, но по онова време не знам как е възможно да загубя. В пъти по-добър съм от него и паднах. Първия рунд го взех, втория до средата и оттам-нататък край. Това ми е най-тежката загуба.

- Как виждате кариерата си след две-три години?

- От години насам съм ще продължа ли, няма ли да продължа. Това е постоянна вътрешна борба. Мисля, че ако преподпиша договорът с "Октагон", ще е за няколко двубоя. Ще трябва да ги изиграя в поне една-две години напред. Боксът без ръкавици ме очаква на 17 ноември в България. Там също може да се получат нещата.