Кикбоксьорът Богдан Шумаров: Треньорът ме събуди с два шамара

One искат да се бия за титлата

Кой е той

Богдан Шумаров и неговите брутални нокаути впечатлиха кикбоксовите фенове в цял свят. Размазващите победи във водещата световна организация One водят към логичната цел - битка за титлата. В специално интервю за youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес" Шумаров разказа кога можем да видим подобен мач.

- Богдан, трябваше да дебютирате още миналата година във веригата One. Защо се забави вашият дебют?

- Подписах договор преди една година. Дебютът ми се забави най-вече заради контузии. Имах тежък период с последователни травми една след друга. Трябваше да дебютирам още април миналата година срещу един мароканец, с когото вече сме съотборници. Той дойде в нашата зала. Пропуснах мача заради контузия. После се възстанових, започнах да тренирам отново. Влязох във форма и от One ми дадоха втори мач, но с много кратко предизвестие от 10 дни. Тогава моят треньор реши, че не сме готови за толкова кратко време. Това щеше да ми е дебютът и искаше да се представим подобаващо. След това пак се контузих и бях дълго извън играта. Възстанових се, започнах да тренирам. Един ден, като пристигнах в Нидерландия, треньорът заяви, че заминаваме за Тайланд. Там получих по-лесно мач на място.

- Какво ви минаваше през главата покрай всички отлагания на дебюта?

- Мислех си дали изобщо ще мога да играя в One. Не съм губил надежда, но човек малко или много в такива моменти се отчайва. Неведнъж се контузих, неведнъж ми пропада дебютът. Преди това също не се бях бил една-две години. Когато заминах за Нидерландия, дойде пандемията и всичко беше затворено. Много трудно се правеха мачове. Какви ли неща не ми минаваха през главата, но стиснах зъби и го приех като изпитание, през което трябва да мина. В тези трудни моменти разбрах кои са хората до мен. Благодарение на някои от тях имах възможността само да се занимавам със спорт. Да тренирам на най-високо ниво и впоследствие да постигна успехи.

- Как се стигна до първия ви мач и очаквахте ли толкова бърза победа с нокаут в първи рунд?

- Треньорът и мениджърът ми натиснаха на място. Първият ми мач беше в петъчната гала. Очаквах да е бързо, но може би не чак толкова. Исках да играя малко по-дълго, тъй като имам нужда да прекарам повече време в ринга. Две години извън него са много. Но така се случи. Даже от адреналина не си спомням как го ударих и приключи мача. Отидох в ъгъла и попитах как съм го направил. Впоследствие се оказа много зрелищен и красив нокаут. Всичко е работа в залата, специално за този противник се подготвях много.

- Какви бяха отзивите след победата ви?

- От One много се изкефиха. Затова ми дадоха и бонус оше тогава за самия нокаут. 

- Вторият ви мач вече беше на големите шоута. Противникът беше доста по-сериозен. След първия рунд бяхте леко оклюмал. Какво си мислехте?

- Имах вътрешна сигурност, че ще потръгнат нещата. Познавам се. И друг път съм тръгвал по-късно и съм влизал по-късно в мачовете. Може би защото се бихме толкова рано. Случва ми се за първи път. Бих се реално в 07,00 ч. сутринта тайландско време. Вдигнаха ни в 03,00. Не бях се наспал както трябва. Това оказа влияние да съм малко по-заспал първия рунд. После тръгнаха нещата. Още от самото начало си знаех, че той няма да издържи на такова високо темпо. Тръгна да играе с много удари първия рунд. Аз бях по-прибран, притисках го. Знаех си, че ще омекне.

- Вашият треньор ви се е скарал на почивката след първия рунд. Какво ви каза?

- Не само се скара. Направо ми би два шамара да се събудя набързо. Каза: "Какво правиш? Защо го оставяш да работи и да си вярва? Пресичай го!" Виждах всички негови движения и атаки, но тялото ми не се беше събудило още. Трябваше ми малко време да загрея. Треньорът ми каза да търся повече тялото. Да работя с краката. Започнах да го ритам долу и в третия рунд усетих как му пада лявата ръка. Затова реших после да вдигна и да го довърша с кика.

- Втори бонус - този път $50 000. Вие не показахте почти никаква емоция?

- Аз съм си такъв. Не съм много емоционален. Зарадвах се за бонуса, но не бях много доволен от себе си. От самата ми игра.

- Какви са ви позициите в момента в организацията?

- Скоро искат да ме сбиват за титла. Но с екипа ми искаме да направим поне още един-два мача. За добиване на още опит и да вдигна още интереса към този бой за титлата. Да си вдигна и цената. Питаха ме кой искам да е следващият. Казах, че няма значение.

- Какво мислите за шампиона Крисчън Лий? Той няма загуба от 5-6 години.

- Има 22 победи поред. Доста сериозен боец. С крив и неудобен стил. Мисля, че ако играем с големи ръкавици по кикбокс правила, имам доста големи шансове да го прегазя. Това е и целта. Просто искам оше един-два мача. Да прекарам повече време в ринга. Мисля, че ще съм готов. Натискаме следващият мач да е в края на годината. Най-добре се чувствам, като играя 3-4 пъти за 12 месеца.

- Залата, в която тренирате в Утрехт, е една от най-силните в бойните спортове.

- Много се радвам, че най-накрая си намерих мястото. Харесва ми как се работи. Също и взаимоотношенията с треньора. Спаринг партньорите са много добри, условията са отлични.

- Как започнахте с кикбокса?

- Започнах да тренирам на 13 години. Случайно чух, че има зала по кикбокс в града. Там ходеха мои приятели. Един ден реших да пробвам. Преди това съм тренирал борба и малко хандбал. Бях доста слаб физически и не ми вървяха тези спортове. С кикбокса се запалих още от първата тренировка. Усетих, че това е моята страст. Бързо ми се получиха нещата. След няколко месеца отидох на първото ми състезание. Спечелих сребърен медал. След това започнах да завоювам златни. По-късно се преместих във Варна. Оттам животът и кариерата ми тръгнаха нагоре. Вярвам, че идната година ще донеса пояса на One в България.