Легендарният боксьор Петър Лесов: Едва не пропуснах олимпиадата в Москва

Публикувана: 22.10.2023, 14:00 5216 Автор: БД Онлайн

Не пиех никакви хапчета освен за черния дроб

Кой е той

Легендарният боксьор Петър Лесов до последно не е бил сигурен дали ще го вземат за най-важното състезание в неговия живот - олимпийските игри в Москва през 1980-а, на които печели златен медал. Турнира, който завинаги ще отпечата неговото име в историята на българския спорт. Пред youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес" Лесов говори за своята кариера.

- Г-н Лесов, израствате като палаво дете в гр. Раковски. Какво помните от това време?

- Започнах да тренирам през 1974 година. Преди това много обичах футбола и играех постоянно. Моите братовчеди Петър и Йордан Лесови се записаха да тренират бокс. Викаха ме и мен. Никой от нас не знаеше какво е бокс. Не бяхме гледали никога. Две години треньорът вървя след мен, докато ме вкара в залата. Бях по-буен, израснал съм навън при баба ми. Пушех цигари. Треньорът каза, че съм само за боксьор. Отказвах. Един път реших да отида да видя какво е. Така започнах. Първото ми състезание беше след месец. Играх с момче от Раковски, което беше тренирало две години. Победи ме с 3:2 гласа и реших, че от мен не става боксьор. Отказах се. Минаха 15 дни и треньорът дойде вкъщи да разбере защо не ходя в залата. Казах му, че не ставам, загубил съм. Заяви, че съм определен да играя на републиканското първенство. Върнах се в залата. След 2-3 месеца беше републиканското и станах шампион.

- Наистина ли сте излъгали родителите си тогава?

- Родителите ми не знаеха, че тренирам. Казах им, че отивам на екскурзия. Снимаха ме с Купата за вестник. Прибирам се и нашите викат: "Какво става?". Признах, че играя бокс. Те се запалиха и много ме насърчаваха. Всички години ставах републикански шампион. Вече като стигнах при мъжете, имаше някои случая, от които се бях отвратил. На 17 години с моя треньор Любен Гаджев отиваме на състезание. Той е служил в ЦСКА. Те заедно със "Славия" спореха кой да е шампион с една точка разлика. Дойдоха при мен "белите" да ме карат да не изляза срещу техния състезател, ще ми платят срещата. Казах, че съм дошъл да играя. Спечелих. На другия ден ЦСКА дойдоха. Качих се и играх. Бих и ЦСКА. Не можех да приема, че има такива неща в бокса. Имах лош момент и за Балканиада. "Тракия" и "Локо" хич не се обичаха. Ние с Йордан Лесов бяхме национални състезатели. От "Тракия" беше Тодор Терзиев. Тръгваме за Балканиадата - за него има разрешение, за нас не. Почти се бях отказал заради тези мръсотии. Шефът на "Тракия" беше от Държавна сигурност и даваше разрешително кой да пътува. Понеже сме от "Локо" и не ни обичат, не ни даде. Все пак останах. На 18 години преди казармата станах шампион на "Странджа" и ми потръгна. В казармата станах 58 кг, а аз играя на 48.

- Това как ви се отрази?

- Беше предолимпийска година и на 15-ия ден дадохме клетва. На другия ден заминахме в Куба на лагер. Пускаха ме с олимпийските и световните шампиони да се бия. Скъсаха ме от бой. Треньорът казал, че не ставам за световно първенство. Решиха друг да пътува. След прибирането ни започна турнирът "София", който беше много силен. Победих с 4:1 гласа европейския шампион. Ръководството ме спря от състезанието и ме пусна за ден да си взема дрехи. След 4-5 дни заминахме за световното.

- И ставате шампион!

- В началото гледахме противниците и си избирахме желани. Исках да ми се падне един с очила. Той като почна първа среща с нокаут, втора пак. На полуфинала вече го бих. На финала противник беше американец, който спечели трите си срещи преди това с отказване и нокаут. Запомних му играта и го бих хубаво - 5:0. Толкова се бях изтощил, че докато ми вдигаха ръката, краката ми се подкосиха.

- Това се случва година преди олимпийските игри, нали?

- Да, бях в супер форма. Дойде "Странджата". Преди това с националния отбор бяхме на лагер в Полша. Играх с един световен и европейски шампион Средницки. Спечелих срещу него, а Динко загуби. Идваме на "Странджата" и Динко три срещи бие с нокаут. Аз втората загубих от кубинец. Тогава се започна с това, че той е по-добър. А Динко не можеше да играе срещу мен. Двамата бяхме от ЦСКА. Трябваше да се срещнем. На републиканско на финала ръката го боли и не излезе. След това ни изпратиха в Германия. На финала трябва да играем. Пак - носът го болял - не се качи. Започна подготовката за олимпиадата в село Веселиново. Тренирахме навън на стадиона при страшна жега. Пак ми обясняваха, че Динко е по-добре от мен. Почти бях спрял да тренирам. Треньорът се обадил в ЦСКА и дойде ръководството да ни види. Обясниха ми, че разчитат на мен. Виждали, че съм по-добър. Казаха ми да си тренирам, те ще изпратят съдии от ЦСКА за директната среща. Направихме два спаринга и на тях победи Динко. Остана една седмица до олимпиадата. Почти знаех, че няма да замина и не отидох и дрехи да ми шият.

- Как се разви олимпиадата за вас до златния медал?

- Отиваме на откриването и стоим на стадиона. Всички почнаха да се навеждат в тревата. Намират четирилистни детелини. Търся и аз, но нищо не намирам. Тогава си казах: "Край, ще загубя". Макар че бях в много добра форма. Почти не се изморявах, като играех. Две срещи взех с по 5:0. В третата един мексиканец го бих 4:1 гласа. Треньорите бяха доволни, бронзов медалист, свършил съм си работата. Аз бях сигурен, че ирландеца ще го бия където го хвана. Нямах загуба от обратен гард. Само трябваше да ми ударят инжекция. Ръката ми беше контузена и да мога да удрям с нея. Бих го с много точки. За финала нито се притеснявах, нито нищо. Руснакът беше целият разцепен още преди това. Бях сигурен, че няма да му издържат аркадите. Спечелих злато. Радост голяма. Тук имаше голямо посрещане. Тодор Живков ни чакаше още на аерогарата - сцена, песни.

- Вие и до днес сте най-младият ни олимпийски шампион. Как се промени животът ви?

- Като при всички спортисти, друго беше уважението. Нямаше раздаване на големи награди, но уважението на хората най-много ни пълнеше душата. Подариха ми кола. Волга. Още нямах книжка. Една година карах без нея. След като я взех, катастрофирах (смее се).

- Мотивацията как беше, след като на 19 години постигате най-големия възможен успех в спорта?

- Просто обичам бокса! На републикански по-лесно биехме съперниците и просто поддържахме някаква форма. Дойдеше ли европейско, световно първенство, с Ивайло Маринов оставахме в залата и след края на тренировките. Продължавахме само двамата. Много мразех дъгите тренировки от 20 рунда. Направя си 10-12, но както трябва, и треньорите много не ми правеха забележка. Но знаят, че започна ли, тренирам много здраво.

- Ставате и европейски шампион. Липсва ви само световна титла за мъже.

- За съжаление, да. Всички ги бях бил в моята категория. Само с един кубинец не бях играл. Първа среща с него и загубих. Тогава не знам какво ми даде докторът да пия. Играехме футбол в Раковски постоянно и един като ме ритна в крака, ме контузи преди световното. Дори се бях отказал. Мислех, че няма смисъл да ходя. Не бях тренирал 20 дни. Участвах и два рунда бия. Нямам умора, нямам нищо. Седнах и тръгнах да ставам - нито виждам противника, нито нищо. Броили са ми два нокдауна и са спрели срещата. Нищо не помня. Може и химия да е имало. Те разчитаха, че победя ли този, другите всички съм ги бил. Щях да съм и световен шампион.

- Тогава не са ви казвали какво са ви давали?

- Събираха ни и обясняваха. Колко казват кое какво е... Аз хапчета никога не пиех. Единствено за черния дроб. Само това съм пил, когато свалях килограми, да се поддържам. На 19-21 години какви хапчета ми трябват?

- 1984-та е последната във вашата кариера. На "Странджа" печелите купата и сте в супер форма. Един ден нещо се случва с вас. Какво?

- За турнира "Странджа" бях в супер форма. Първата среща играх с един монголец. Толкова корава глава беше, че едва го бих 3:2 гласа. Много мъки. Вече умирах от ръце тогава. На финала играх с кубинец, който беше световен шампион за юноши. Бих го 4:1 гласа и взех купата. Синът ми е роден точно на финала. Веднага ми писали да играя на друг турнир. Казах им, че умирам от ръце, имам гости, синът ми роден. Били купени билетите и трябва да отида. Отидох и нямам грам сила, а не пия повече от 50 грама. Един кубинец ме подготвяше и пита да не съм пил повече. Прибрах се и свалях килограми, защото след дни пак заминавахме на турнир. Колегата Мишо Таков тогава дойде, а той беше изкарал хепатит. Попита ме какво ми е. Като чу, ми каза направо да отивам в диспансера. Отидох и само като ме видяха, се обадиха и ме докторите направо ме взеха. Аз пак го хванах хепатита навреме. Така стана.