Пътят е по-важен от самия връх - урок от “червеното” семейство

Как в женския волейболен ЦСКА предават нататък онова, което са научили и получили от клуба

“Пътят е по-важен от самия връх.” Така възпитават бъдещите големи спортисти и хора в “червеното” семейство на женския волейболен ЦСКА. Пазейки славна история - и в България, и в Европа. “Червените” волейболни дами са двукратни европейски клубни шампионки - печелят КЕШ през 1979 и 1984 г., а през 1981 г. триумфират и с Купата на носителите на национални купи (КНК). В годините след 1989-а се редуват предизвикателни времена с моменти на възход. Много трудности се изпречват на пътя на славния армейски тим. Но закърмени със “семейната” славна история, личности от фамилията продължават традицията и градят бъдещето. На клуба и неговите нови деца.

В ролята на любящ родител (по документи - старши треньор) вече 14 години е Юлия Иванова. Преди две години до нея застана “червена” емблема и нейна приятелка, с която заедно растат в школата на клуба - Антонина Зетова (по документи - помощник-треньор, а иначе - втори родител). И сега те пак са заедно - не на игрището, а край него. И работят за бъдещето на отбора, който е помогнал за тяхното.

“Това, което и аз, и Тони Зетова сме получили от нашите треньори в ЦСКА, се опитваме да го предаваме на нашите състезателки. Първо - да ги научим как да играят волейбол. Второ - как да бъдат хора. ЦСКА е по-различен от всички останали точно с това - заради задружността на всички хора, които са минали през клуба, и завинаги са останали свързани с него. Чувството е, че всички сме едно семейство. Това ни съпътства през целия ни живот. Опитваме се да го предадем и на нашите състезателки”, разказва Юлия Иванова пред “24 часа”.

“Това, което прави Сашо Попов при мъжете, и това, което и аз се опитвам да правя, е да дадем нашите сърца на нашите деца. Да разберат, че усилията са максимално положени от нас. И да ги научим на волейбол, и да се чувстват добре, и да са обгрижени.

Да ни чувстват

като родители

Естествено, че родителите ти се карат в даден момент, имат изисквания, но усещането, че родителят е винаги зад гърба ти, си остава завинаги.

Всички момичета, с които работя в клуба, ги приемам като собствени деца. Създала съм си разбиране в главата, че трябва да работя така и да обгрижвам така децата на ЦСКА, както аз самата бих искала някой да обгрижва моето дете. Опитвам се да ги разбирам. Надявам се те също да възприемат това отношение, да го развиват, пазят и един ден да го предават.

Ние сме получавали и сме се учили на това отношение от нашите треньори. От Иван Николов, от Васил Симов, макар аз да бях малко време при него. Васил Симов предаде своите знания на Иван Николов, а бай Иван продължи със същото верую да предава на семейството на ЦСКА. Отношението на треньора към състезателите научихме от тях. И сега искам да бъда същата. Искаме състезателите да знаят, че са уважавани и обичани от нас. Опитваме се да възпитаваме морал у тях, отношение към живота, отношение към клуба. Както ние го имаме. Както родината ми е България, така клубът ми е ЦСКА. Така го приемам аз”, споделя Юлия Иванова.

Както с Тони Зетова, Елица Никодимова, Валя Харалампиева и още големи имена от историята на женския волейболен ЦСКА са получили волейболните и семейните ценности, така сега Юлия ги предава нататък.

“Отношението от Бай Иван беше точно такова - като баща към деца. Не е като работа - отиваш да работиш и си тръгваш. Треньор си по 24 часа в денонощието. През цялото време мислиш за отбора, за всеки един проблем. Няма откъсване. Както си мислиш за семейството, така си мислиш и се отнасяш и към клуба.

Не работим

между другото,

а живеем

с ЦСКА

С всички радости и с всички проблеми, които имат момичетата”, разказва още Иванова.

“С Тони Зетова мислим еднакво за много неща. Тя се беше върнала след раждане. И къде е по-добре да работи това, което обича, от клуба, който я е създал? Ние сме близки приятелки от дълго време. Това не означава, че като имаме различия, не си казваме нещата. Правим всичко най-добро - за клуба и за тези, които днес са на мястото, на което преди години сме били ние с Тони. С нея често сме на принципа на “добрия и лошия полицай” - аз съм добрият. Но все пак Тони е играла на по-високо ниво и трябва да споделя високите изисквания с момичетата. Не се ли целиш високо, няма как да скочиш високо. Всъщност е много хубаво, че почти всички, които работят за клуба, са свързани с него, част от семейната идея са. Много ни помага и Верка Николова. В момента е в Тетевен, но идва и не спира да ни помага. Това пак е част от семейната идея”, продължава старши треньорът на дамския клуб на “червените”.

Разказва и за уважението от и към всички грижещи се за семейството - Инна Панталеева, Борис Панталеев, грижовната леля Катя, треньорите в девическото направление Мила Кьосева и Ваня Соколова - други големи имена в българския волейбол.

В ЦСКА винаги са се раждали големи имена. И в момента всички вярват, че изграждат такива.

"Имаме качествени състезателки. Въпросът е как ще се развият, за да извървят пътя си навън и нагоре. У нас в момента имаме един силен отбор - "Марица". Другите се опитваме да стигнем до финал с тях и да играем възможно най-добър волейбол. "Марица" почти запази отбора си от миналата година, с малки промени. Надяваме се ние да поизрастваме. През миналия сезон ги победихме веднъж - близо 8 години не бяха губили мач в българското първенство", казва още Юлия Иванова.

Кой, ако не ЦСКА да прекъсне тази впечатляваща серия от 145 мача без загуба на хегемона "Марица"? И въпреки това, еуфорията е за ден. Целта е с много по-дълъг хоризонт и изисква забравяне на онази еднократна бурна радост.

"Много сме щастливи, че прекъснахме тази серия. Хубаво е, но не е нищо повече. Повече от хубаво ще е, ако може да ги бием повече от един мач. Иска ни се тази година да покажем такива възможности и да ни се случи. Първия мач, който играхме срещу тях, в ситуациите, в които бяхме много близо да вземем гейма, нещата се промениха много бързо. И колкото бяхме близко, всъщност бяхме и толкова далече. Имаме състезатели, имаме желание, има колектив, има химия. Вярвам, че това е базата. Надявам се да имаме победи срещу "Марица" и тази година. А и срещу "Левски" - това също е голям дразнител, както винаги. Записахме драматичен успех срещу тях. Когато се стигне до пети гейм, никога не се знае какво ще се случи. Бяхме 13 равни в тайбрека, на кантар до последно. Но съм много щастлива, че победихме. Но да не забравяме, че миналата година "Левски" ни биха и в нашата зала, така че имаме още много - и работа, и взети поуки. Един път побеждаваш, един път губиш, просто трябва да изваждаш позитивите и от загубите. Да ги преодоляваш и да надграждаш.

Онази серия аз възприемам по-скоро като статистика. Всичко, което е минало, няма значение. Важно е какво се случва в момента. Надяваме се да имаме още победи над “Марица”. Да, победихме ги в нашата зала. Момичетата ни играха вдъхновено. Но всъщност вторият отбор победи първият, което е нещо напълно нормално. За съжаление, нивата ни 9 години бяха много различни. Ние разчитаме само на състезателки. Сега за първа година имаме малко повече за надграждане на състава. Благодарим на нашия спонсор efbet. Това наистина е възможно благодарение на нашите безценни партньори, които ни дават по-голяма стабилност. По този начин имахме възможност да вземем състезателка от Естония и още една състезателка, която не е продукт на нашата школа. В общия случай ние изграждаме и разчитаме само на наши състезателки”, разсъждава Юлия Иванова.

А по темата привежда и мисъл, която нейните момичета сигурно са чували, но всички спортуващи е хубаво да запомнят:

“Победата е

сладко нещо,

но за момента

Днес биеш и приключва. След това пак трябва да се доказваш. В спорта е важен настоящият момент.”

Макар в последните години в клуба да са били посломени от липсата на възможности, това не им пречи да изграждат несломими характери. “Имали сме моменти, в които сме се преборвали. Искаме да бъдем несломими, но все още драпаме към върха. Но в този път всъщност се раждат несломими хора. Да се научиш да се бориш, когато е най-трудно, това е начинът. Да вървиш по пътя и да си упорит. Ако загубите те сломяват, мнесто да те мотивират още повече, няма как да успееш в дългосрочен план. Учим се на непримиримост. Да не се отказваш. Или дори когато си паднал, да продължаваш да се бориш. И да вярваш, че в един момент нещата ще се променят. Че в един момент ти ще си най-отгоре. В крайна сметка пътят е по-важен от самия връх. Трябва да се преодолееш. Да станеш веднъж първи, не е най-важното в живота, важното е да си взел всички уроци по пътя си. Важна е тези деца да могат да играят волейбол, да се реализират в силни първенства и на възможно най-високо волейболно ниво, да се реализират и като хора”, разсъждава Юлия Иванова.

А ако сегашните момичета имат нужда от мотивация, могат само да погледнат имената на онези велики цесекарки, за които говори Европа и целият волейболен свят покрай подвизите, останали в историята на клуба. Имат и ярки примери от по-новата история, че и от днешни дни. Таланти, които просто се раждат. Развиват се в ЦСКА, блестят в националния отбор, някои от тях правят сериозна кариера в чужбина.

Като Елица Василева - шампионка на България с ЦСКА през 2006 и 2007 г., поела към Италия и към волейбола на най-високо световно ниво. Като все още играещата на сериозна европейска сцена Ева Янева, рожба на ЦСКА, прекарала в клуба годините между 1996-а и 2004-а. Като Страшимира Филипова. Като Диана Ненова. Като Добриана Рабаджиева, носила с гордост червения екип от 2005 до 2010 г., преди също да се отправи към високото в спорта на високите. Или като последния пример - Гергана Димитрова, играла в ЦСКА до 2014 г., след което вратите на залата на "червените" отвориха врати за незабравими преживявания и с националния отбор, и за развитие в чужбина на клубно ниво.

Това със сигурност са от по-актуалните примери, които показват и на днешните поколения

какви деца

се раждат в

семейството

на ЦСКА. Генът и традициите ги има. Трябват работа, вяра и подкрепа.

“Много е важно да имаш спокойствие. Дълги години при нас това липсваше. В такава ситуация е трудно да убедиш някой да дойде в клуба, родителите да доведат децата си, защото условията не бяха добри. Благодарим на efbet, че ни подкрепиха това да се промени. И не просто го направиха еднократно, ангажираха се с дългосрочна подкрепа. За една година не можеш да направиш нищо, трябва подкрепа и сигурност за по-дълъг период. Това получихме ние. Вече и самите родители виждат, че нещо хубаво се случва, че има по-добри условия. Без тази помощ на хората, които милеят за спорта и за ЦСКА, нямаше да се случи. Много съм щастлива, че тези хора си дават парите за спорт, защото можеха да си ги дават за нещо друго. Радвам се, че има такива хора, за които развитието на спорта е мисия и отговорност”, казва Юлия Иванова.

А че женското волейболно бъдеще е “червено”, едва ли има някой вярващ повече от нея. Но да не забравяме откъде започнахме - по-важен е пътят към върха, а не самият връх. И мисията - да се подготвят несломими в спорта и живота.