Боецът Сотир Кичуков: Спортът ми отне семейството

Един от пионерите в ММА в България Сотир Кичуков се завърна с победа на кикбоксов мач в Мелбърн. Ветеранът е първият български боец с договор в ONE. Той измина дълъг път. От шампион на Max Fight до треньор във Виетнам и Австралия. Пред jungle.bg и "България Днес" разказа за своите приключения по света.

Огнян Георгиев

- Сотир, намирате се в Австралия. Завърнахте се след 2,5 години пауза.

- Добре живея тук. Наскоро получих покана за това предизвикателство. Не мислих много, преди да приема. Предложението беше добро. Наградата е 5000 австралийски долара.

- Как решихте да се завърнете?

- Тренирах едно момче за този турнир. По време на подготовката му за нещастие той се контузи. За още по-голямо нещастие аз го контузих. Правехме спаринг и в една размяна си сблъскахме главите. Счупи се носът му. Попитаха ме дали аз искам да се бия. Знаят, че съм излизал на 57 кг., а категорията сега е 58. Имаше шест седмици до турнира. Казаха ми кои са противниците. Момчетата са в началото на тяхната професионална кариера. Имат по 1-2 мача. Съгласих се почти веднага и започнах веднага да тренирам. Първите две седмици бяха най-тежки. Около две години не бях тренирал сериозно. Правех го само за да поддържам форма. Излезе ми душата първите две седмици. След това влязох в ритъм.

- А как се озовахте в Мелбърн?

- По любов (смее се). Бях във Виетнам и ми беше добре. Развивах се, но малко ми доскуча. Беше ми много лесно, нямах предизвикателства там. Влюбих се в едно момиче, бяхме заедно и тя трябваше да замине да учи в Мелбърн. Тръгнах с нея. Един месец да сме заедно и да видя как е животът. Но останах. Живяхме тук заедно с нея, но се разделихме преди около две години. Оттогава си живея сам с кучето. Дойдох по любов, хареса ми и останах. Има някои неща, които не ми допадат в Австралия, но такива има навсякъде. Като цяло е много хубава държава. Икономиката е много развита. По време на ковид правех повече пари, отколкото правя в момента. С тях си купих лаптоп, инвестирах в бизнес. Внасям един продукт с луга от Поморие. Развива се.

- Вие работите и като персонален треньор, нали?

- Да, имам частни клиенти. Още във Виетнам бях регистрирал студио за тренировки. Когато дойдох, продължих. Сега използвам същото име. Но смятам да започна да развивам все повече ютуб канала си за тренировки, който обхваща всички бойни спортове.

- Вие сте бил буйно дете и се кротвате, когато започвате да тренирате, нали?

- Имам много уроци от моите треньори Теодор Карастоянов, Янко Янев, Атанас Джамбазов. Много житейски истини съм научил от тях. Най-вече от Теодор Карастоянов.

- Как попаднахте в залата?

- Срещнах се с един приятел от Поморие, който се подготвяше при Карастоянов. Каза ми, че ще ходи на тренировка и попитах дали мога да отида да гледам. Няколко пъти връзвах ръкавиците на кикбоксьорите. Казах им, че искам и аз да се науча. Един от тях ме прати да питам Теодор Карастоянов. Той ми каза да отида на другия ден. Бях на седмото небе от щастие. Даде ми се шанс и не пропусках тренировка. За осемте години там отсъствията ми се броят на пръстите на едната ръка. Два пъти Теодор ме гони от залата.

- Защо?

- Първия път имах проблем с другия треньор Янко. Скарахме се на плажа. Казах му нещо на въпреки. Той ми удари един шамар. След това отидох в залата на тренировка вечерта. Теодор влезе и от единия до другия край с шутове ... (смее се). Каза ми: "Махай се, не искам да те виждам! След две седмици ела." Всеки ден когато тренираха, се подготвях на успоредките отпред пред салона. Теодор ме виждаше, отивайки в залата. Нищо не ми казваше. След две седмици му се обадих и попитах дали мога да отида на тренировка. Позволи ми. Относно втория път, ние тренирахме, когато той не е на работа. В този ден информацията, че имаме занимание, не беше стигнала до мен и не отидох. Тогава изгони трима човека, сред които и мен. Пак каза, че две седмици не иска да ни вижда. След това се върнах.

- Имали сте много лоши оценки, преди да започнете да тренирате, но всичко се променя след влизането в залата. Как се случи това?

- Подобриха ми се оценките, да. Започнах да не пропускам часове, което беше главният ми проблем. Нямах мотивация да съм в училище. Теодор ми обясни как е било преди. Ако не са ти хубави оценките, не можеш да тренираш. Каза, че и аз, ако не ги подобря, ще спра. Знаех, че не се шегува и започнах да съм по-сериозен. Двете неща трябва да вървят заедно. Усещах, че ставам по-добър човек.

- Дебютът ви в професионалния ММА е срещу Георги Валентинов. Какво помните от него?

- Спортът ни още не беше развит в България. Нямаше толкова момчета в моята категория. Без да свалям килограми, бях 63 кг. Георги беше 70. Казаха ми, че е бил тайкуондист. Много се готвих да се пазя от въртящите удари. Изненадах се, че той се опита да ме бори. Като се сборихме на земята, го заключих много бързо. Радвам се, че и той се разви после добре.

- В България имате 11 победи и една-единствена загуба, след което заминавате за чужбина. Смятате ли, че решението ви да отидете във Виетнам беше правилно?

- Винаги може да се разсъждава върху това. Ако мислим житейски, това, което се е случило, е било правилното. Научих много навън. Отидох във Виетнам. Там беше Георги Стоянов. Той ми каза, че отборът е добър. Тръгнах с $500, с които изкарах три месеца. Георги ми купи билета. Заминах, без да казвам на треньора ми. Знаех, че няма да му хареса, че отивам без негов надзор. Беше ми сърдит след това доста време. В отбора бяхме 15 професионални бойци.

- Вие ставате и първият българин, който подписва с One и изиграва мач там.

- Да, така е. За съжаление не можах да извоювам победа. Но и за това не съжалявам, защото се състезавах с много добри бойци на високо ниво. Последният ми двубой в One беше най-добрият ми. Играх срещу Дани Кингад, който тогава беше щ1 претендент за титлата. Имах 11 дни предизвестие. Мисля, че победих по точки, но съдиите казаха, че са му дали предимство в боя в стойка. Беше най-добрият ми мач. Чак се чудех това ли е най-добрият им състезател.

- Съжалявате ли за нещо от всички приключения, през които сте преминали?

- Може да съжаляваш за много неща, но аз се определям като по-позитивен човек. Тези приключения, през които съм преминал, ме направиха много по-мъдър. Не обичам да казвам: "Съжалявам за това или онова". Каквото е трябвало да стане, точно то се е случило. По този начин съм се оформил в човека, който съм в момента. Да, можеше да се бия в UFC, можеше да спечеля титла в One, можеше много неща да станат. Важен е бил процесът, през който съм минал. Приключенията, които съм имал, за да стана човекът, който съм в момента. Харесвам себе си и това, което съм. Как мисля, как разсъждавам, как боравя с живота си. Където и да отида по целия свят, срещам само хубави хора. Аз съм толкова сигурен и уверен в себе си, че навсякъде ще мога да се прехранвам мен и семейство, ако се наложи. Правя това, което обичам. Спортът е много хубаво нещо. Не е най-важното победата всеки път. И от загубите може да се научат много неща. Единственото, за което съжалявам и което ми отне спортът, е времето със семейството. Дядо ми почина, докато бях в чужбина. Нищо не можеш да направиш. Дори не успях да се прибера за погребението. Брат ми има две момчета - едното съм го виждал, другото не съм. Майка ми и баща ми остаряват. Също не ги виждам. Това отнема спортът и животът навън. Но то пак е част от моя избор. Майка ми е щастлива, че се занимавам с това, което ми харесва. Подкрепят ме във всяко мое начинание. Щастлив съм, че имам възможността да преподавам и да подготвям в момента други бойци. Като по-млад вярвах, че Бог ми е дал дар да бъда боец, да се състезавам. Инат да не се отказвам да тренирам. Сега вярвам, че също имам дар и да преподавам. Аз съм добър треньор. България има нужда от добри специалисти. Надявам се един ден да мога да се прибера и да мога да помогна в това отношение също.