ММА боецът Тодор Желязков: Без спорта щях да съм в затвора

Тодор Желязков е ММА боец, риалити звезда и бургаска легенда. Атрактивният биткаджия се завърна на ринга в основния мач на голямото шоу BKFC България. Там загуби с нокаут от Росен Димитров в дългоочакван реванш. Пред jungle.bg и "България Днес" Желязков споделя възходите и паденията в своята бойна кариера и личното битие.

- Как се стигна до участието ви на галата на BKFC преди дни?

- Обади ми се Любо (б.а. - Геджев). Каза ми: "Тоше, ще организирам нещо голямо. Мисля, че този правилник много ще ти допадне". Прати ми видеа от BKFC. Видях, че е бокс с голи ръце. Казах си: "Ооо, това е моето! Допада ми страшно много!". Съобщих му, че няма проблем да участвам. Попитах какво трябва да направя. Обясни ми, че има кастинг в София и да заповядам на него. Отидох на кастинга. Очаквах да се бия с някой чужденец, да се бия за България, което е мечтата ми. След кастинга Любо ми се обади и ми каза: "Познай кой иска да се бие с теб? И аз, и ти сме се били с него". Казах: Росен Димитров-Близнака!. Няма проблем. Щом иска да се бием, ще се бием. Така се стигна до мача между нас. Не съм го приел като някакво лично предизвикателство.

- Той разкри, че причината да ви предизвика е предишният ви мач на ММА преди няколко години. Обяви, че не сте проявили уважение към победителя. Тогава успяхте да го свалите, но изпуснахте шанса да го победите. Какво се случи?

- Имах си моя момент. Добре го нацелих с дясната. Той падна на земята. Емоцията ми дойде прекалено голяма. Помислих, че съм го победил, и се хвърлих като най-глупавия боец. Взех да го налагам с бързи, но не толкова тежки удари. Той се съвзе от този нокдаун, който му направих. Оттам боят се пренесе на земята. Той чисто физически ме пресече. Свърши ми въздухът и ми направи технически нокаут. Това беше мачът. Не знам какво неуважение е видял. Явно нещо, което аз не съм разбрал, че съм направил. Поздравихме се след мача и това беше. Аз бях много разочарован от себе си, че го изпуснах. Стоях на един стол и много се ядосвах. Имах си лични терзания. Не знам той кое е приел лично. Винаги съм имал респект към всички бойци. Идвам от такова тесто, където за нас уважението е на много голяма висота. При нас единствено не се уважават предателите, лицемерите и лъжците. Честните и сърцати хора винаги се уважават.

- Марчо Марков сподели, че след влизането в определени среди излизането от там е много трудно. Вие кога осъзнахте, че този път не води до добри неща?

- Моята история е много различна. Наложи се да напусна Бургас, защото имах проблеми с полицаите, и затова дойдох в София. Запознах се с Любо Геджев и моят живот се промени. Разбрах, че тръгвам по друг път. Започнах с жиу-жицуто и край! Животът ми се промени изцяло. Станах спортист. Дотогава си тренирах активно постоянно. Ходил съм на състезания по бокс, кикбокс. Бях в сравнително добра форма, като за 22-годишен. Когато усетих спорта, казах: "Това е моят път!". Спортът ме промени изцяло. За трудното отделяне е точно така. Не можеш да ги оставиш тези хора. Те са ти братя, приятели. Как ще го оставя? Не мога да ги предам. Това за мен беше, все едно да предам себе си. Няма как да се случи.

- Ако не се бяхте преместили в София, какво щеше да се случи с вас?

- Щях да съм минал през няколко места (смее се). На 95% съм сигурен, че щеше да стане. Натам отиваха нещата. Бяха ескалирали много нещата в Бургас покрай нас. Имаше някои случки.

- Чувал съм, че сте имали битки и с полицаи пак с голи ръце. Те обикновено са въоръжени къде с палки, къде с други оръжия.

- Не, битка с полицай в униформа не съм имал никога. Не бих ударил никога униформен. Това е неуважение. Но с цивилни съм се бил и не съм знаел, че са полицаи. Просто се сбиваме и стават някакви недоразумения. Знаеш ли го кой какъв е. Единият е полицай, другият е военен, третият е пожарникар. Мога ли да знам всеки какъв е. Интересен ми е бил пътят, но това е минало. Отдавна съм отворил нова страница. С полицаите вече съм в съвсем други отношения. Говорим си приятелски. Обяснил съм им, че нямам нищо лично към тях.

- Защо не се развихте като ММА боец? Печелили сте състезания по граплинг, по жиу-жицу.

- Първия ми ММА мач излязох срещу много сериозен противник от Русия. Едно момче от България отказа срещата с Андрей Корешков. Любо просто нямаше с кого да отиде. Търсеха двама бойци. Той играеше главна битка на събитието. Щеше да вземе хубави пари. Казах му, че ще отида с него. Не ми повярва в началото, защото не съм играл ММА. Направих го за пари първия мач. Нямах финанси, в София е труден животът. Отидохме чак до Владивосток. Биех се срещу човек със седем победи и без загуба. Един от фаворитите им. После стана шампион на Белатор. Разви се много. Истински килър в тези среди. Удря тежко, бори се. Излязох и имах моя момент. Ударих го горе в стойка и го бутнах на земята. Той пренесе боя на земя. Аз я нямах никаква. Бях на два месеца жиу-жицу. Наби си ме долу на земята и това е. После Любо излезе, взе си срещата. Тръгнахме си облагодетелствани. Не ми беше толкова да ставам емемеец. Нямах чак такива амбиции. Следващият мач беше с Янко Борисов. Също много сериозен боец. Беше с положителна статистика. Нито една загуба нямаше. Излязохме, беше моят ден. Бях добре натрениран. Заключих го още първия рунд и мачът приключи. Оттам си помислих, че може и да ми тръгнат нещата. След това се изправих срещу един румънец и него победих. После пак имах мач с Янко, след това с Росен и сега пак с Росен. Общо взето, само едни и същи битки въртя. За някаква чест и слава, която е безсмислена. Благородно завиждам на всички бойци в момента, които ще играят с чужденци. Ще играят за България. На мен това ми е мечтата. Това е всичко за мен. Това искам да правя. Не да си играем сега на кой е по-силен, кой е по-добър. Той ме би, ама аз искам да го бия сега. Това за мен е минало. Аз съм над нещата. Въобще не го мисля, че съм загубил от Росен или от Янко. Никаква злоба не тая. Приемам го като спорт. Той ме е победил, това е спортът. Един път печелиш, друг - губиш.

- Направихте много голяма пауза от предишния ви мач. На какво се дължи това?

- Пет-шест години не съм играл. След мача ми с Росен тръгнах по жиу-жицу пътя. Започнах да правя състезания. Имах 11 за една година. Държах средно ниво. Връщах се със сребърни, бронзови медали. Готино изживяване, качваш нивото по този начин. След това влязох в едно риалити предаване (б.а. - "Игри на волята"). Няма да му споменавам името, защото не заслужават. Те са измамници като цяло. Като излязох, продължих с жиу-жицу. Нямах стимул за игра. Заплащането тук на галите е неудовлетворяващо за един боец. Подготовката е тежка, а то малко. Просто не намирах смисъл. Имам семейство, три деца. Абсурд да тръгна да се бия за 2000 лв. Да се готвя 3-4 месеца и да лиша семейството си от моето внимание. Може да го направи някое момче, което е на 20 години. Това беше причината да нямам мачове. Сега като видях, че има хубаво поле за изява, това ме мотивира. Вдигна ми духа. Духът ми беше заспал преди това.

- С какво се занимавате извън спортната ви кариера?

- Водя частни уроци по жиу-жицу. Отделно имам работници и се занимавам със строителство, довършителни работи. От там се вадят доста прилични пари, ако хванеш обекти. Готина работа. Ходиш само да ги наблюдаваш. Помагаш им от време на време, ако има нещо.