Легендата на щангите Янко Русев: Три дни у дома за ЧНГ ни беше почивката

В щангите при Иван Абаджиев нямаше празници, само лагери

Янко Русев е роден на 1 декември 1958 година в с. Ивански, Шуменско. Слиза от подиума с 5 световни, 5 европейски и олимпийска титла от летните олимпийски игри в Москва през 1980 г. В актива му са 34 световни рекорда. Като треньор става помощник на Папата на щангите Иван Абаджиев, а по-късно и сам застава начело на националния ни отбор.

- Г-н Русев, имахте ли гости за празниците, какви подаръци купихте?

- Този път аз отидох на гости (смее се). Нали живеем със съпругата ми във Варна, та цяло лято имаме гости от София, сега бе редно те малко да ни приемат. Изкарваме както Коледа, така и посрещаме Нова година в столицата.

Що се отнася до подаръците, Дядо Мраз вече ги остави, ама все са за внучката Яна, нали е кръстена на мен (смее се).

А и наскоро дъщеря ми и внучката бяха при нас, но си тръгнаха, когато беше навалял снегът, и се притеснявах много как ще се приберат. Но те минали през Бургас и по магистрала "Тракия", където нямало сняг и се прибраха безпроблемно. Та ние тръгваме - едно те да не пътуват пак, че зимата винаги може да изненада, друго - да видя и някои приятели в София, които все обещават да ме посетят във Варна, а още не са идвали (смее се).

- Докато бяхте състезател, нямаше Коледа, но как празнувахте Нова година?

- Каква Коледа, никаква почивка не ни даваше Иван Абаджиев (смее се). По цяла година на лагери. За Нова година ни даваше три свободни дни и толкова. Всеки си отиваше вкъщи да види родителите, близките си, че нямахме тази възможност по месец-два. Както си му е редът, ядене, пиене, веселби, но на 2 януари - айде обратно на лагер. Тогава нямаше и толкова ресторанти, барове, та по домашному повече бяхме.

- Плашеше ли ви вас, националите по вдигане на тежести, кантарът след новогодишните трапези?

- Мен - не. Аз си влизах в килограмите без проблем. Напротив, проблем ми беше, когато се преместих в по-горната категория до 76 кг., че бях едва 73 и трябваше да качвам. Иначе, който е трупнал някое и друго кило, след тренировка влиза в сауната и ги стопява.

В щангите се изискват много големи лишения, днес младите дори не си представят колко. Мислят, че отиваш там, вдигаш и ставаш шампион. Много тежък е нашият спорт, и лишенията са много. 

- При тези прословути лагери на Иван Абаджиев той разрешаваше ли почивки или отпуски за лични поводи, като рождени дни и други празници?

- Ами, разрешаваше друг път! Никакви такива не минаваха при него - тренировки до дупка и това е. Празници имаше, когато свърши световното първенство и получаваме почивка няколко дни. После всичко наново.

Затова казвам за тези лишения, които трябва да понася един тежкоатлет, без да говорим за огромния труд. Имало е случаи, в които вече всичко ме боли, ръцете, краката, раменете, кръстът. Едва тласкам 180 кг, но Абаджиев иска 200 и не ме пуска да си тръгна от залата, докато не ги вдигна. Мъки много големи търпяхме ние, ако младите знаят какво е, хич няма и да се захванат.

- В комплекс "Дианабад" и до днес се разправя за всякакви хитрости спортистите да бягат от лагери. Вие успявахте ли да се измъкнете от строгия Абаджиев?

- Какви ли не работи не измисляхме (смее се). Купувахме си стълбички, скачахме от втория етаж, катерехме се като маймуни по сградата на хотела. Старшия дебне отпред на входа, ние отзад слизаме през прозорците по стълбичките, спускаме се по въжета, какво ли не беше. Млади момчета бяхме, живееше ни се и на нас. Не може да стоиш затворен в хотела всяка вечер, а през деня в залата и нищо друго да не ти се случва. Теглеше ни животът и отвън. Но не сме прекалявали, защото на следващия ден на тренировка, като не можеш да си вдигнеш тежестите, става страшно. Защото Абаджиев те задължава да не се отклоняваш и за миг от програмата за подготовка.

- А Старшията хващаше ли ви понякога?

- Случвало се и да хване някои. Налагаше глоби. Тогава взимахме стипендии по 80 лв. на месец. Който е избягал от лагер и го хванат, Абаджиев го глобяваше две стипендии, което си бяха много пари.

- Когато вие станахте треньор на националния отбор, по-либерален ли бяхте към състезателите си?

- В щангите, ако искаш да постигнеш резултати, няма такова нещо като либерален. Аз съм се учил от Иван Абаджиев и му подражавах, защото неговата методика е проверена и доказана във времето, при това с титли, медали и рекорди.

Що се отнася до дисциплината, то винаги съм държал много на нея. А и като сме на лагер, състезателите е трябвало доста да се постараят да ме заблудят, защото съм минал по същия път и съм бил на същите места, та номерата ги знам. Е, някой път се е случвало и да си затворя очите за някоя шмекерия, но то е, защото знам и на момчетата какво им е и че им трябва малко да се разведрят. Но при условие, че на следващия ден са работоспособни и не се отклоняват от плана.