Легендата Петър Лесов: Даваха ми пари да избягам в Италия

Отдръпнах се заради мръсотии в бокса

КОЙ Е ТОЙ

Петър Лесов участва в първия професионален боксов мач в България. Историите на олимпийския шампион от Москва включват първия смъртен случай с наш боксьор, приемане на мачове в последния момент и исторически мигс нокаут и европейска титла. Във втората част от интервюто пред youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес" Лесов разказва за годините, когато се вдигаха бунтове в националния отбор.

- Г-н Лесов, след заболяване от хепатит се налага да прекратите кариерата си доста млад. Опитахте ли да се завърнете и защо не се получи?

- За да се върна, свалих 10 кг. Станах европейски шампион във Финландия, но чувствах, че нямам нужната сила. Караха ме да се кача на по-горна категория, но трябваше да прецакам други хора. Казах си: "Айде, стига ми толкова!". Мнозина ме предупреждаваха, че от свалянето на толкова много килограми пак ще вземе да ме хване хепатит. Втори път трудно се спасявали... Реших, че спирам да играя. Тогава бях офицер в ЦСКА. Веднага ми предложиха добра работа. Тогава моят личен треньор стана старши на боксьорите, а мен ме назначиха да отговарям за войниците. В ЦСКА бяха най-добрите. Най-класните боксьори са минали през нас.

- Вие сте един от първите ни боксьори, които правят професионален дебют. Как се случи?

- През 1983-та първо имах предложение да остана в Италия. Не помня каква сума ми даваха. Беше с договор за определен брой срещи. Предварително даваха парите. Слушаш цената, но тук синът ми тъкмо се беше родил. Бяха други времена. Не можеш да си видиш семейството. Ако бях останал в Италия, в България щяха да подгонят родители, близки. Бяха предложили и на Ивайло Маринов, но отказахме. Емил Чупренски беше съгласен, но него не го искаха. Прибрахме се и продължихме. После бях спрял седем години. Бях си треньор. Тогава се появи едно предизвикателство от Асен Николов. Гледахме на стадион България срещу Сърбия на бокс. Той стана и каза: "Ивайло Маринов се уплаши да играе срещу мен! Всичко беше готово. Има ли някой, който да се качи да играе срещу мен?". Изправих се и му казах: "Да, аз ще играя!". Бях качил килограми, бях станал 67. Той заяви, че ако сваля на 57, ще играем. Имах 10 дни. От не знам какъв инат ги свалих тези килограми. Така направихме първата професионална среща. След това един мениджър Филип Фондю дойде и ми предложи да се пусна да направя някой мач. Първо му отказах и закарах Тончо Тончев, Даниел Петров, Стефан Трендафилов. Да направят аматьорски срещи. Даниел игра с европейски шампион професионалист. Направо си го наби (смее се). Но беше неофициален мач. Някакъв колумбиец не дойде. Фондю се тръшкаше, че ще плаща неустойка. Попитах на колко килограма е трябвало да играе. Оказа се на 60. Аз бях 61. Попитах става ли аз да се пусна да играя. Каза, че няма проблеми, но парите са много малко. Обясних, че се качвам на него да помогна.

- Колко пари даваха тогава?

- Нямам точен спомен, но малко бяха. Срещата беше 4 рунда и затова се съгласих. Играх с младо, много здраво момче. Като го видях, си казах: "Само да не ме нокаутира! Нещо да не стане". Три рунда го скъсах от бой и четвъртия се изморих. Дадоха равна среща. Мениджърът каза, че още съм добър. Дали ако излезе някоя среща, ще се кача да играя. Отговорих му: "Защо не?". Зависеше вече и от парите, които ще дадат. След два дни се обади дали искам да играя. Предложението беше за $1500, но съперникът бил добър и съм нямал шанс. Толкова бой сме яли без пари, сега поне ще вземем някой лев (смее се). Играх с един испанец, който след това стана европейски шампион. Тогава тъкмо се готвеше за мача за титлата. Пак 4 рунда си го бих. След това отново нямах сила и в шестия ми направи нокдаун. След него сам се отказах.

- Каква беше причината в един момент да се отдръпнете малко от бокса?

- Започнаха да стават много проблеми. Да има мръсотии в този спорт. Не обичам такива работи. Затова се бях отдръпнал, но не задълго. Само за година. Тогава бях и треньор на профибокса. Имаше голяма конкуренция. Проблеми имахме с федерацията защо се занимавам и с профибокс. Оттам идваха повече нещата. Особено като почина Цветан Тодоров - едно боксьорче от Русе. Много хубаво момче, супер беше. От федерацията скочиха всички, че не е имал документи. Не знаеха, че без тях не можеш да се качиш да играеш.

- Вие ли бяхте тогава с него?

- Не, не бях. А трябваше да съм. Не отидох. Няма да го забравя това. Обади ми се Фондю и каза как за тази категория има среща в Щвейцария. Аз се свързах с Цветан. Знам, че е бедно момче. Обясних му, че парите са хубави. Той веднага прие. Но още тогава е имал малко проблеми. Не е казвал на никой. Иначе лично аз го закарах на скенер. Замина и се случи... Българска федерация бокс тогава страшни проблеми правеха. Много мръсотии направиха. А всичко си беше в ред. След това ме поканиха пак в националния отбор.

- В профибокса сте треньор на първия българин, станал европейски шампион - Мартин Кръстев. Защо той не успя да пробие и да стигне по-нагоре?

- Мартин Кръстев беше започнал охрана в една банка. Отделно си работеше и други неща. Казах му, че профибоксът тръгна добре и се развива. Има и пари. Защо да не дойде? Добър боксьор е. Казах му да се пробва и да види какво ще стане. Съгласи се, започна и много бързо му тръгна кариерата. Заслужи си титлата. Можеше да играе и още нагоре, но тогава кой е виждал в България $25 000 накуп. Може би се задоволи със спечеленото и започна днес го боли едно, утре друго. Каза, че ще изиграе две-три срещи, без да тренира, за някой лев и спира.

- След това станахте старши треньор на националния отбор. В Пекин 2008 можехте да направите нещо голямо - Борислав Георгиев, Кубрат Пулев бяха във форма. Какво се случи?

- И двамата бяха много добри боксьори. Тук, в България, всички мислеха, че ще вземат медали. Доста хора пречеха и затова не се получиха нещата. Ако ни бяха оставили спокойно да си работим, може би щяха да се представят много по-добре. Бяха започнали малко проблемите с колеги, със състезатели. Преодоляхме всички тези трудности и след олимпиадата Кубрат стана първи в Ливърпул на европейското. Детелин Далаклиев беше втори, но беше ощетен. Игра на финал с англичанин, който единствен взе медал за домакините.

- Детелин си взе своето година по-късно. Стана световен шампион в Милано, а вие бяхте в неговия ъгъл.

- Тогава пак имаше страшни скандали. Много хора искаха да се провалим на световното, за да могат да ме махнат. Да сложат друг човек. Правеха много, много проблеми. Състезатели не идваха на тренировка, навиваха Детелин да не участва. Не сме били във форма, да не се излагаме на световното. Детелин един ден тренира, два почива - кръстът страшно много го болеше. Казах му, че ако трябва, само аз и той ще участваме. С тая игра няма кой да го бие. Много е важно да има разбирателство между треньора и състезателя. Като видяха другите боксьори, че Детелин ще участва, и те дойдоха. Не можаха да се представят добре, защото преди това не бяха постоянни. Детелин удържа на думата и през целия турнир само пет точки допусна да му направят.

- Бяхте ли разочарован, че ви смениха малко по-късно?

- Разбира се, че бях разочарован. Беше ми обещано да изкарам целия олимпийски цикъл до Лондон. Като смениха президента, исках да се махна. Останах заради колегите ми. Аз горе-долу финансово бях добре, но Йордан Стоянов и Пехливанов бяха зле. Една група хора не знам какво са говорили и правили и ме смениха четири месеца преди олимпиадата. Много ясно, че който и да дойде треньор за това време, нищо не може да направи със същите хора. Хубаво, че тогава Тервел взе медал.

- Последният боксьор, с който се занимавате лично, е Станимира Петрова. Тя беше порязана много жестоко на световното 2018-а в Индия. Стана страшен скандал. Какво се случи тогава?

- Целия труд - 4 години тренираш - и си решават там трима съдии. Обединяват се да ти дадат загуба. Това беше умишлено. Влязоха в игри, защото виждаха, че само тя може да попречи на други боксьорки да станат шампиони. Затова бързаха да я премахнат. Нормално е човек да се ядоса и да допуска грешки. Макар че не го приемам за грешка това, че съм викал там.

- Стана голям скандал, но вие останахте до Станимира и се борехте за нея.

- Ако не бях аз, тя нямаше да продължи да се състезава.

- Тя участва на две олимпиади. Сега има квота за Париж. Какво мислите за шансовете й да вземе медал?

- На нея й трябва само треньор, с когото да се разбира. Да няма нерви около нея. Вече всичко си знае. Няма кой какво да й покаже. Само трябва да поддържа добра връзка и да е жива и здрава, че много бързо се разболява. С такива качества би трябвало да си стане олимпийска шампионка!