Красимир Балъков: Говорят се лъжи за мен!
Георги ИВАНОВ
- Г-н Балъков, все още сте без отбор. С какво се занимавате в момента?
- Да, наистина нямам отбор в момента, но затова пък имам свободно време да се занимавам повече с децата си. Синът ми Красимир играе професионално тенис в Испания и го подкрепям. Също така обръщам внимание и на частния си живот, за който преди - поради естеството на професията, не ми оставаше достатъчно време. Затова сега по-често се прибирам в България да видя близките си.
- Натрупахте опит като треньор, имате ли свои критерии, на които да отговаря даден клуб, ако получите предложение?
- Най-важното е какви цели си поставя този клуб. И второ - какви условия има за постигане на тези цели. Дали условията за работа, бюджет и още доста фактори съвпадат с целта. Защото много отбори си поставят високи цели, а практически нямат възможност да ги постигнат. Това са нещата, които трябва да съвпадат, защото в противен случай задачата става много трудна, бих казал нереална и неизпълнима. Нещата вече не опират само до треньорската компетентност и желанието за работа, а до комплекс от фактори, които са определящи за постигането на поставените цели.
- Последният отбор, с който постигнахте истински успех, бе „Хайдук" (Сплит). Съжалявате ли, че го напуснахте?
- Наистина съжалявам! С „Хайдук" имах още една година договор и реално можех да продължа да работя там. Така или иначе този период е един от най-успешните ми като треньор. Съжалявам, че не можах да продължа, но в края на краищата да бъдеш треньор в Бундеслигата не е възможност, която се появява всеки ден. От една страна, съжалявам, но, от друга, просто бях длъжен да опитам в „Кайзерслаутерн".
- Работили сте и в българския „Черноморец", познавате дереджето на родния футбол. Как го виждате след толкова години в Германия?
- Дереджето, както се изразихте, на българския футбол всички виждаме какво е. Въпросът според мен е: „Кога то ще се промени?" Положението не е никак цветущо. Промяната трябва да започне не само в българските клубове, но и при хората, които се занимават с футбол, работят за футбола, пишат за него. Защото промените винаги са свързани с глобалните неща.
Ще дам прост пример: когато един клуб намери финансови средства, за да се реализира, излизат доста недоброжелатели, които започват да говорят така, сякаш се е случило нещо нередно. Веднага започва да се търси нещо задкулисно, незаконно, корупция... Това го няма никъде по света в професионалния футбол! Както ние, футболните хора, трябва да намерим начин да си оправим футбола, по същия начин и хората, които говорят и пишат за него, трябва да търсят начини да се коригират, защото иначе работят в ущърб на футбола.
- В България има схващане, че отбори извън „Левски" и ЦСКА, ако намерят пари и правят нещо значимо, то това не е правилно, така ли е?
- За жалост у нас не се приема като нещо нормално отбори извън София да се развиват. Ако постигнат нещо, веднага започват атаки срещу тях. Било то „Литекс", „Черноморец", „Лудогорец", сега „Берое", „Ботев"... Започне ли някой да гради нещо извън „Левски" и ЦСКА, тръгват атаки. Но те не идват от „сините" или „червените".
Атаките идват от българския ни манталитет. Този инструмент, който е даден в ръцете на, да кажем, несъвестни журналисти, се използва за собствена облага. А това е пагубно! Така е и в политиката, и в други области. Затова смятам, че промяната във всичко трябва да върви заедно, защото само така ще може да се работи за изграждането на истински професионален футбол. Ако всички не сме заедно, няма да можем да изградим правила.
Чета за проблемите на ЦСКА, кога ще си направят бази и ще си оправят някои неща. Чета защо в Стара Загора са купили този или онзи футболист. Но внушението е, че там хората крадат пари, защото са решили да инвестират.
- Чувствали ли сте вие такъв натиск, когато работихте в „Черноморец"?
- Този натиск винаги го е имало. В смисъл на изказвания и писаници, които продължават и досега. Какви ли не лъжи се изговориха. Такива неща объркват самия футбол. Като цяло трябва не само клубовете и футболът ни да се променят, но и мисленето. Накрая трябва да се знае, че футбол без пари не се прави. За да се направят бази, школи и всичко останало, са необходими средства. Много средства. По тази причина трябва да се гледа позитивно на всеки, който инвестира във футбола.
- На фона на слабия ни клубен футбол националният отбор започна много добре световните квалификации. Как го постигна бившият ви съотборник Любослав Пенев?
- Трудно може да се прогнозира какво ще стане в бъдеще. Но Любо внесе някакъв проблясък в момента. Ако имаме късмет да се класираме, това ще бъде голяма крачка напред след дълго време без никакви резултати. Но проблемът на българския футбол не е националният отбор. Повечето от тези футболисти от доста време играят заедно. С правилната работа, която Любо налага, може да се постигнат резултати. Но трябва да гледаме в бъдещето. Много позитивно е, че формациите на 17- и 1 9-годишните се класираха напред в квалификациите за европейско първенство в резултат на правилната работа с тях. Заслуга за това имат както треньорите на тези формации, така и хората, които работят в звеното детско-юношески футбол в БФС. Има проблясъци в тунела и се надявам в бъдеще всичко да се задържи на това високо ниво.
- Трябва ли и малко шанс на националите, така както вие го имахте през 1993 година, за да се класират на следващото световно първенство?
- Тогава беше много странно. Израел победи Франция в Париж, а след това и ние задължително трябваше да ги бием там. Шанс - да, но ако нямаш потенциала, трудно може само шансът да те закара някъде. Късметът е важен, но трябва да имаш и умения, защото той помага на силните.
- Наскоро отново се пусна в общественото пространство мълвата, че преди мача с Германия на световното в САЩ през 1994 година Франц Бекенбауер е дошъл да дава съвети на отбора ни. Има ли нещо вярно?
- Не, не. Аз поне не съм го видял. Ако той е идвал да се види с някои от ръководителите, може. Но не е логично точно преди този мач да е идвал в нашия лагер. Това са някакви легенди, които не мога да потвърдя.
- Онова лято в България имаше огромна еуфория, вие на световното усетихте ли я?
- Нищо не сме усетили от еуфорията, защото бяхме далеч и имахме работа да вършим. Като информация получавахме какво става в България, но като усещане - не. За съжаление не го усетихме така, както вие тук, в България.
- Бяхте част от най-силния ни отбор за всички времена, подкрепихте Борислав Михайлов за шеф на БФС и Христо Стоичков за национален селекционер, а те сега са скарани. При Стоичков има промяна, в течение ли сте с тези събития?
- В течение съм дотолкова, доколкото чета по вестниците. С тях не съм разговарял по темата. Виждаме се, но не говорим по този въпрос.
- Спечелили сте доста пари от футбола, занимавате ли се с някакъв бизнес?
- Имам бизнес с недвижими имоти в Германия и в България. Но имам човек, който се занимава с финансите, с акциите, с другите неща. Аз лично сериозно с бизнес не се занимавам, защото работата ми е да бъда футболен треньор. Ако някога реша да си сменя професията, може да се захвана с друго. В момента имам един-два проекта, които са разработени и готови за реализация.
- Икономическата криза в последните години не се ли отрази на този
бизнес?
- Това е въпрос на виждане на нещата, но земята никога не губи цената си. Ако се инвестира в места, където имотите си държат цените, това е добра инвестиция във времето.
- Актуална е темата за незаконното застрояване и екологията...
- Не ме интересува! Аз гледам себе си и се съобразявам със своите виждания какво трябва да се прави. Удовлетворен съм от нещата си извън футбола, защото те ми дават независимост, както и сигурност за бъдещето.
Кой е той
Красимир Балъков е играл за „Етьр" (1983-1990), „Спортинг" (Лисабон, 1991-1995) и „Щутгарт" (1995-2003). Един от героите в националния ни отбор, спечелил бронзовите медали на световното първенство в САЩ през 1994 година. С изявите си на терена си спечели прозвището Магичния халф.
През юли 2003 г. става помощник-треньор на „Щутгарт". В средата на януари 2006 г. започва самостоятелна треньорска кариера - назначен е за старши треньор на швейцарския „Грасхопер". На 29 октомври 2007 става старши треньор на „Санкт Гален". От 14 декември 2008 до 6 декември 2010 води отбора на Черноморец" (Бургас). През 2011 поема „Хайдук" (Сплит), а година по-късно и „Кайзерслаутерн".
