Боксьорът Рами Киуан: Отивам на олимпиадата за злато

Рами Киуан е четвъртият български боксьор, който ще участва на олимпиадата в Париж. Няколко седмици след като спечели квотата, националът разказа за youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес" за пътя си до нея.

- Рами, какво е чувството, когато един боксьор постигне мечтата си - да участва на олимпиада?

- Определено ми падна товар от плещите. За мен това беше работа, която трябваше да свърша. Очакваше се да взема квота. Радвам се, че изпълних очакванията на много хора. Това е само стъпка към една мечта, която имам - да стана олимпийски шампион.

- На турнира в Италия трябваше да спечелите 4 мача, за да получите квота. Изглеждаше лесно отстрани, но как беше на ринга?

- Беше доста силен турнир. За първи път в живота си виждам 70 човека в категория. Не съм срещал такова нещо до момента. Затова и направиха турнира да се играе само до квота и да си тръгваме. Иначе трябваше да имаме по 6-7 срещи. Противниците ми не бяха никак слаби. Още в началото тръгнах срещу шампион на Африка, който е много добър боксьор. Никой не беше слаб, но ми се получи играта. Бях много концентриран, решен да взема квота. Не позволих на никой да ми попречи.

- В ключовия мач играхте срещу много опасен опонент от Бразилия. Медалист от световното първенство, участник на олимпийски игри. Какво се случи в последните часове преди срещата?

- Аз съм много спокоен човек, но дори мен успя да ме притесни. Бях доста нахъсан. Мислих цяла вечер. Почти не бях спал. Знаех, че трябва да спечеля този мач. Нямаше друг изход. Успокоих се чак след втория рунд, когато видяхме, че в три от съдийските карти печеля. Вече знаех, че ще взема квота, стига да не ме нокаутира в третия рунд. Единственото, което трябваше да направя, е да оцелея. Беше голяма еуфория след мача. Не съм празнувал друга победа, както тази. Най-накрая успях да взема квотата, защото не можах на миналия турнир заради контузията.

- Миналата година беше много неприятна за вас заради травмата, получена в самото й начало. Какво се случи?

- Малко преди световното на един от последните спаринги, преди да замине,м ударих едно дясно кроше неприятно в главата на противника. Обърна ми се лакътят и ми се откъсна част от бицепса. След това предстоеше да взема много трудно решение да играя ли на световното, или да се оперирам веднага. Консултирахме се с доктор от Германия, за да знаем какво рискуваме. Той каза, че ще е възможно да играя. Веднага реших, че искам да участвам на световното. Там спечелих две срещи и се класирах в Топ 8. За участие с една ръка е добре. Загубих от световния шампион. След това играх и на квалификацията на европейските игри. Там спечелих една среща. След това играх с европейския шампион. Загубих 3:2 гласа. Много малко не ми стигна. Мога да обвиня бицепса си за това, което се случи. Трябваше да взема квота още тогава, но се радвам, че все пак успях.

- През този период постоянно сте били с болка и без да можете максимално да тренирате.

- Болката утихваше, когато давах почивка на ръката. През цялото време тренирах с една ръка и играех с две само на състезанията. След първия мач веднага започваше да ме боли. След втория не се търпеше и за третия ми трябваше лидокаин. Нямаше как.

- Имаше ли риск да усложните травмата?

- Когато го оперирахме, бицепсът се държеше на много малко от това да се скъса целият. Доста усложних операцията. Можеше да мине много по-лесно, с по-малък разрез.

- Колко време ви отне възстановяването?

- Започнах да тренирам сериозно през декември. Играх ръкавици с добри боксьори в Куба. Все още има какво да възстановявам, но вече мисля, че е на психическа основа повече.

- Каква беше обстановката в Куба? Там се тренира на бетонни подове, в зали като от филм от 50-те години.

- Боксът не се финансира толкова там. Нямат зали, условия. Въпреки това боксьорите им са на световно ниво. Те са едни от най-добрите. Това се дължи само на вътрешната им конкуренция. Имат по 3-4 човека на категория. Играят се спаринги постоянно.

- На турнира "Странджа" допуснахте изненадваща загуба от иранеца. Какво се случи там?

- Не се бях качвал на официален ринг от поне 7-8 месеца, бях забравил какво е. Отделно не ми беше ден. Играта не ми се получаваше. Не бях аз на ринга. Това се дължи на липсата на концентрация в този ден. Бях разсеян. Лош ден, който можеше да свърши по друг начин.

- Каква е целта в Париж?

- Не по-малко от олимпийско злато. Може би бих се задоволил с медал, но дори и да падна на финал, ще съм разочарован в началото.

- Какво още можете да развиете в играта си дотогава?

- От всичко по още. Повече движение с краката, удари, предна ръка, инициатива. Няма нещо различно, което да трябва да правя. Формулата е ясна.

- Как за първи път влязохте в залата и решихте да тренирате бойни спортове?

- От малък бях доста проблемно дете. Закачах се се постоянно. По-големите ме биеха. С малките се сдърпвахме. Постоянно имаше разногласия. Всичко се решаваше с физическо насилие. До някаква степен това си ме влечеше. Исках да се занимавам с нещо. Влязох в боксовата зала, след като карах майка ми от много време да ме пусне да тренирам кикбокс. Тя ме записа с идеята да се откажа. Да видя, че не е за мен. Но ето ме сега.

- Как се прехвърлихте в бокса?

- Един треньор предложи на моя да се пуснем на състезание по бокс. Исках да видя къде съм спрямо всички останали. Участвах на републиканско. Спечелих две срещи и се класирах на трето място. Хареса ми бокса. Видях разликата и колко по-майсторски спорт е от кикбокса. Има много повече усет, дистанция, движение. Оттогава тренирам бокс.

- Кога усетихте, че може да направите нещо голямо в бокса?

- След първата ми републиканска титла за младежи през 2017-а. Първият ми въпрос беше как се влиза в националния отбор. Исках да се състезавам на по-високо ниво. Да отида на европейско, на световно. Да се съревновавам с по-добри боксьори навън.

- Лесно ли пробихте до националния отбор?

- Беше трудно, защото невинаги, като станеш републикански шампион, те викат на лагер. Трябва да те харесат. Човекът, който първи ми даде шанс, беше Александър Александров. Той беше треньор на младежкия национален отбор.

- Там получиха ли ви се нещата?

- Не, при младежите въобще не ми се получаваха нещата. Личеше си, че съм започнал късно. Трябваше ми време да се адаптирам.

- Кога вдигнахте рязко нивото си?

- Може би 2021 година. След като играхме на световното в Сърбия. Там спечелих една среща и следващата я загубих с 2:3 срещу един шотландец. Играх реално добре. Бяха доволни от мен треньорите. Оттам започна да ми тръгва играта. След това на европейското до 22 години взех среброто. Започнаха по-големите постижения.

- Каква е историята на името и фамилията ви?

- Родителите на баща ми са палестинци. Избягали са от там в Сирия. Той е роден там. Живял е там до 18-годишен. След това бяга от войната и идва в България да учи. Тук се запознава с майка ми и се раждам аз.

- Мислили ли сте с какво ще се занимавате, когато приключите с бокса?

- Имал съм детски мечти, като повечето бяха нереалистични. След бокса смятам да продължа да се занимавам с него. Със сигурност ще подпомогна бокса в родния си град - Костинброд. Ще се опитам да създам клуб, зала. Да има бокс в града, в който живея.

- Има ли нещо, което на лагери да ви разсейва от бокса?

- Играя компютърни игри, гледам сериали, анимета.