Папата на щангите Иван Абаджиев: Бенедикт XVI се оттегли, аз - не

 

 

- У дома със сина ми, снахата и внучето. Съпругата ми, разбира се, но дъщерята е в чужбина. Не е имало тържества, макар цял ден да звъня телефонът.

Имало е и големи празненства по повод мой юбилеи. 40 години навърших след олимпиадата в Мюнхен. Затворих тогавашния ресторнт на ЦУМ и се събраха много хора. Бях взел премия от 4100 лева за успехите в Мюнхен и всичко похарчих. За 50-ия ми рожден ден същото стана в ресторанта на стадион "Васил Левски". Много се напиха някои тогава. Ама тези пари какво да ги правя? Още един апартамент тогава не можеше да се купи, за кола чакаш десет години...

- Пенсионер съм! Имам си едно кученце и всеки ден сутрин и вечер аз го разхождам него, то мене и така за здраве и дълголетие. Аз в живота си положих много труд. Някои смятат, че заради големия труд човек се износва. Но това не е съвсем така. Когато човек живее с много тревоги повече се натоварва. Стреса може да бъде заради физически или психически натоварвания. По-вредни са психическите, а при мен е имало много. Не толкова като състезател, а страшно много като треньор. Изтърпях и тежки удари под пояса.

- Те идваха заради моята методиха на работа, която от началото бе отхвърляна, но която даде резултати. Детството ми беше трудно. Трябваше да работя тежка работа, но това ми даде трудова закалка. Когато влязох в спортно училище, това, което страшно тежеше на другите, за мен бе нищо работа. Това ми даде възможност да мога да сравня труда от детството ми този в спорта. Какви са реакциите на организма, умората, претренираност. Но никой не си задава въпроса възрастни хора как могат да работят тежка работа по 14 часа и дали не са претренирани. Тези неща ме доведоха до сравнение и започнах като спортист с много тежък труд. Тогава в мойта категория 67,5 килограма другите българи вдигаха по 90 килограма в изтласкването, а аз стигнах до над 142 кг. Когато станах вече треньор поставях състезателите при по-тежки условия за подготовка и триразови тренировки. Затова бях упрекван и гонен от началото на треньорската ми кариера. На тази база се разви и методиката ми, защото никой не си задаваше въпроса за възможностите на човешкия организъм.

- До преди три месеца бях в Америка. Върнах се по молба на азърбейджанската федерация, където треньор е един от мойте ученици - Златан Ванев. Той е много работлив човек. Изнесох им няколко лекции, а те ми платиха билетите и през април ще се върна в САЩ. Това говори, че Папата на щангите не се е оттеглил.

- Да, повечето пари похарчих за саниране, покрива течеше. Още не съм получил сметките, но треперя, страхувам се. От парното избягах, но пак ми искат по 130 лева на месец задето минава някаква тръба, която изобщо нищо не топли.

- Не ми трябват на мен 15 000 лева! Такава глупост се направи с тази наредба... Не може да се сравняват личните треньори и старшите. Например случая в Плевен. Създателя на местната тежкоатлетическа школа Иван Дилов почина преди две години, а бе направил много състезатели. И един друг - Младен Кушев ще получава сега пенсия, такава, каквато и аз ще получавам. До моето встъпване в длъжност като старши-треньор на националния отбор през 1969 година нямахме нито един медал от голямо състезание. От нищото още на следващата олимпиада взехме три титли, бихме руснаците. Това означава, че съм въвел някаква нова методика, нова организация на работа.

- Не, никой не ми се е обаждал. Готов съм, ако ме помолят, да им предам опита си. Но мен много пъти са ме изритвали от щангите, та съм свикнал. Например през 1989 година бях поставен в изключително тежка ситуация за световното първенство. Оставиха ме от уважение, обсъждаха го в тогавашното бюро на БСФС, стана скандал. За мен това бе страшно предизвикателство. От българската допингова лаборатория ме подложиха на страшни проверки, като че ли искаха да се проваля. Голяма част от колегите искаха същото. Шест от основните ми състезатели се отказаха заради провала на олимпиадата в Сеул предната година. Чакаха да се проваля, за кажат "Балона на Абаджиев се спука". Но с юношеския състав победих отбора на тогавашния СССР. След това си подадох оставката и трябваше да ме назначат на работа в БСФС. Но така и не ме назначиха. Изгониха ме и от федерацията по вдигане на тежести.

- Защо тежката ни атлетика стигна дъното, на което се намира в момента? Защо се изпокараха бивши съотборници и приятели като Андот Коджабашев и Неделчо Колев?

- Първо, след мен намалиха тренировките, а трябваше да увеличат натоварването. Това е нередно и е доказано. Второ, нещо е зреело между хората още от времето, когато са били състезатели. Защото този, който отидеше на състезание получаваше материални облаги, а друг, който също е много силен, също е положил много труд не получава нищо. Там може би е предисторията на конфликтите.

- Допингът неизменна част ли е от спорта?

- През 1976 година забраниха анаболните стероиди. Но се оказа, че тогавашната техника не е ловила някои препарати, а ние не го знаехме. Руснаците десет години взимаха "стромба", аз го виждах, но трябваше да се справяме без нищо.

Винаги се измисля някакво алтернативно лекарство, което едни ползват, а други нямат възможностите.

- Не аз - други го твърдят, дори е писано в книги. Имало е уговорка между САЩ и СССР, заради която Митко Гръблев и Ангел Генчев бяха "накиснати" много грубо. Жертва падна и Бен Джонсън в полза на Карл Люис в леката атлетика. Историята се повтори и в Сидни 2000. Тогава трябваше да не пострада нито един бял англо-саксонец протестант. Нас ни изиграха с лекарството "ороцетам", в което, по погрешка, в една партида имало съставката "фуросемид". Точно тази партида как пък се падна на нас?

- О, защо не ме питаха мен още преди години? Аз като го видя този Армстронг веднага щях да кажа, че използва допинг, дори мога да определя какъв. Тези, дето станаха световни шампиони на танцови двойки по фигурно пързаляне, само като ги видях по телевизията, веднага разбрах, че взимат нещо. То си личи по формата и размера на мускулите, по движенията.

- Не беше моето поприще, но сега съжалявам, че не изкарах мандата. Можех да взимам пълна пенсия днес, а не да е средна, каквато е сега.