Треньорът Митко Добрев: В Африка са луди по Бербо

Кой е той?

Митко Добрев е роден на 26 февруари 1954 година в Димитровград. Завършва химическия техникум "Асен Златаров". През 1981 година става студент в НСА със специалност треньор по футбол, след което взема треньорски лиценз "А" на УЕФА. Започва кариерата си като футболист в родния клуб, а след това играе в "Граничар" (Свиленград), "Спортист" (Своге) и НСА. Бил е треньор на "Димитровград", "Хеброс" (Харманли), "Ботев" (Симеоновград), "Хасково", "Олимпик" (Тетевен). През 2000 година води националния отбор на България за аматьори. През 2006 г. става шампион на Гана с тима на "Харт ъф оук". Година по-късно е вицешампион на Нигерия с "Хартланд" и печели купа "Кока-Кола".

- Г-н Добрев, вчера навършихте 59 години. Какво ви даде футболът?
- В България моето име не е толкова известно, защото не съм бил начело на големи отбори. Но в Африка постигнах доста успехи и хората ме познават много добре. Бях втори най-добър треньор в Гана, след това втори и в Нигерия. Сега се завърнах в България и очаквам хубави оферти. За последно работех в "Димитровград".
- Защо се отказахте от Африка?
- През есента получих оферта от нигерийския "Куара Юнайтед". В България няма посолство на Нигерия, затова трябваше да отида до Англия, за да си извадя виза. С всеки изминал ден обаче политическата обстановка в африканската държава се влошаваше. Заради размириците там първенството все още не е започнало. Въпреки че ми предлагаха лична охрана, се отказах. Все пак щях да съм един християнин в центъра на мюсюлманството. Иначе имам и други неофициални предложения. Ще бъда доволен, ако нещо се случи.
- Вярно ли е, че сте искали бившия вратар на "Левски" Божидар Митрев в "Куара Юнайтед"?
- Говорих с негов приятел, който ми каза, че Божидар вече е свободен агент. Ако условията са добри, имах желание да го взема. Иначе познавам Митрев само от телевизията, медиите спекулираха с тази новина. При мен в "Хартланд" игра друг българин - бившият цесекар Петър Станев-Царицата. Футболът в Африка е много здрав и на него му беше трудно да надбягва мощните местни момчета.
- Нигерия стана шампион на Африка. Изненада ли ви това?
- Няма как да ме изненада, защото знам с какъв потенциал разполагат нигерийците. Техният проблем е в липсата на треньорски кадри. Големите им звезди играят във водещи европейски първенства и много трудно някой може да ги мотивира да се раздават за националния си тим. Бе прието като голям провал, че пропуснаха световното първенство в Германия. Иначе два пъти ставаха световни шампиони при юношите. Всички знаем как завършиха срещите им с нашия национален тим на първенствата през `94 и `98 (губим с по 0:3 Ц бел. авт.).
- В шампионския състав има ли ваши възпитаници?
- Не, по простата причина, че целият им отбор е съставен от звезди, които играят навън. В Нигерия всъщност неофициално има два национални тима. Вторият е само с местни играчи, които захранват първия. Все пак говорим за страна със 164 млн. жители. Мои играчи има в националния тим на Гана, като например капитана Антони Анан, който сега е в "Осасуна".
- На какво отдавате прогреса на африканския футбол?
- Имат заложен голям потенциал. Просто са родени за футбол. Африканците са много пластични, бързи. Имат си наготово това, за което у нас трябва много труд. Само тактиката им е проблем. Но в последно време там работят много европейски треньори. В Нигерия се засякох с Берти Фогтс, който тогава водеше националния им тим.
- Какви са заплатите в Африка?
- Определено треньорите и футболистите са по-добре заплатени. Навремето предложих двама нигерийци на ЦСКА - Кабиру Алауса и Емануел Омодиагбе. Димитър Пенев ги одобри и отидоха при Венци Живков да подписват договори. Като видяха какво им предлагат, се хванаха за главата. Казаха "ние в Нигерия вземаме много повече" и си тръгнаха.
- Тогава напуснахте "Хартланд" със скандал, след като ръководството ви обвини, че подтиквате играчите да бягат в Европа.
- Така беше. От България е имало анонимно обаждане, че треньорът работи против клуба, като води играчи в ЦСКА. Не знам кои са тези недоброжелатели, затова винаги съм избягвал известността в България.
- Имало ли е вариант да доведете и други африкански играчи у нас?
- От Нигерия - не. Разговарял съм с един  ганаец - Азис Анса. Невероятен десен защитник, игра на световното в Германия. Той искаше да дойде у нас, но така и не се получи.
- В Гана станахте шампион с отбор, който носи интересното име - Сърцето на дъба?
- Да, в Африка все бях треньор на сърца. Когато са го основавали клуба, направили събранието под един голям дъб и оттам идва това прозвище.
- Какво ви е направило най-силно впечатление по африканските стадиони?
- Хората са бедни като народ, но са невероятно привързани към футбола и любимия си отбор. Гриша Ганчев беше изпратил Стойчо Стоилов и Величко Дихонов да наблюдават Антони Анан за евентуален трансфер в "Литекс". И те видяха на живо какво означава народна любов и признателност във футбола.
- Вярно ли е, че сте имали предложение да работите на Малдивите?
- Така е. Димитър Пенев ме покани да работим там заедно. Аз обаче казах, че още съм твърде млад, за да ходя на такива почивки. Слънце си имам и в Африка. А все още съм със самочувствието на добър треньор.
- Кишишев ли ви помогна за стажа в английския "Чарлтън"?
- Още от "Литекс" се познаваме с Радостин. Благодарение на него ме допуснаха до кухнята на "Чарлтън". Там се запознах с Паоло ди Канио, няколко пъти пих кафе с Алън Кърбишли. Допрях се до тънкостите на футболния занаят.
- Следите ли изявите на Димитър Бербатов във "Фулъм"?
- Следя го много отблизо, тъй като съм личен приятел с баща му - Иван. Митко е  уникален футболист. Прави неща, които рядко може да видим в съвременния футбол. Преди се гордеехме със Стоичков, сега Бербатов е най-големият ни посланик по света. Всички в Африка, като чуят думата България, и веднага казват: "Ааа, Бербатов!"
- Имаме ли шанс да се класираме за световното в Бразилия?
- Докато на терена излизат 11 на 11, винаги ще има шанс. Не бива да се подценяваме. Виждаме, че Любо Пенев прави революция в националния ни отбор. Футболът прави крачка нагоре. Винаги съм на разположение на националния селекционер, ако някога потърси съвет от мен.