Стоичков полудя, зачеркна съдията
Христо Стоичков очаквано беше бесен след загубата от “Левски” с 0:1 в първи четвъртфинал за Купата на България. В края на двубоя съдията Ахмед Ахмед докара Камата до лудост, след като три пъти промени решението си и в крайна сметка не призна изравнителен гол на Литекс. На телевизионните повторения така и не се видя причината за решението на рефера.
“Много слабо съдийство, следващият въпрос”, започна Стоичков, а след това започна дълга тирада по адрес на арбитъра.
“Затова ви казвам, че е страхотен съдия. Един път му простих, втори път няма. Той знае много добре за какво става въпрос. Този път не може да се подиграва с футболистите. Като не разбира, да стои там, където му е мястото. Подигравка с футболисти, треньори, с всички, които обичат футбола. Мисля, че не го заслужавам, нито футболистите, нито публиката, нито треньорите. При всичките ми уважения, играл съм някакъв футбол. Ако не е свирил, да се научи да свири. Червен картон нарисуван на Де Карвальо - не го дава. Дава гола, отменя го”, допълни Камата.
На въпрос, какво е било обяснението на Ахмед Ахмед, Стоичков отговори: “Не му разбирам на него езика, какво говори. Първо ти дава гола, после го отменя.”
“Питайте футболния съюз, и кой ги нарежда и дали са задкулисни игрите. Вече ми писна да се занимавам с тях. Не искам моите футболисти да се научат да им се помага. Облаги от никого през живота си не съм искал, нито на терена, нито извън него. Но така да им режат главите, влез вътре да видиш, че плачат. Някой си дошъл от 200 километра да се подиграва с техния труд, няма да стане, няма да стане. Каним Платини да идва тука. За какво го каним?! Да гледа какво правят. Искам моите футболисти да се научат да играят добър футбол, но когато се подиграват, няма да го допусна, независимо кой как се казва. Видяхте 94 година един французин как ощети цял народ. Мислите ли, че съм му простил. Същото и на този”, продължи треньорът на Литекс.
Носителят на Златната топка за 1994 година коментира и двубоя: “Стараха се момчетата, но може би напрежението дойде, че за първи път играят пред празни трибуни. Имахме своите шансове да отбележим, особено през първото полувреме. Най-важното е през всичките 90 минути момчетата да бъдат концентрирани. Трябва работа, работа и само това е. Тепърва започва да се говори за тях, да се пише, но те самите трябва да разберат, че трябва да дадат нещо повечко от себе си.”
