ЧРД! Животът на Илиана 50 години приключения

 

ЧРД!




Легендарната гимнастичка и треньорка Илиана Раева навършва днес 50 г. Бившата световна и европейска шампионка е постигнала много в спорта и в семейството. По случай юбилея ви представяме един по-интересен поглед върху най-интересните моменти от битието на грацията и нейните спомени за определени години от нейния живот.

Редакцията на "България Днес" желае здраве и много усмивки за Илиана и хората около нея!

5
Дадоха ме на немска забавачка. Учих до пети клас езика, но трябваше да избирам между немския и гимнастиката. Времето не стигаше заради натоварванията в спорта. Избрах гимнастиката. Дядо го преживя много тежко. Учеше с мен. Дори си беше купил учебници. Дълго време казваше, че съм сбъркала. Когато станах европейска шампионка, ме посрещна на аерогарата с букет цветя. Тогава призна, че съм избрала правилния път.

7
Бях на седем, когато с баба Малинка бяхме на почивка във Велинград. Запознах се с една гимнастичка от ЦСКА - Адриана Велчева. Тя започна да ми вдига крака за шпагат. Оказа се, че го мога. Родена съм на метри от стадион "Герена". Баща ми ме заведе в залата. Смяташе, че имам много енергия, която трябваше да бъде насочена. Отидохме при треньорката Златка Бончева. Тя каза, че съм невероятен талант. В началото мислех гимнастиката за скучна. Дори лъжех, че съм болна, и не ходех на тренировки. На баща ми казвах, че треньорката я няма, но накрая ме хванаха.

9

Участвах на градско състезание. От 30 състезателки се класирах 29-а. Това беше преломният момент. Преживях го страшно тежко. Имах само 10 дни до републиканското. Страшно се амбицирах и станах шампионка на България.

16
На световното първенство в Лондон играх с много рискове. Бухалките бяха адски високи. Залата до стадион "Уембли" беше препълнена. Публиката полудя, когато видя, че ми дават втора оценка. Състезанието беше прекратено. Това е първият и последен случай не само в гимнастиката, но вероятно и в други спортове зрителите да определят победителя. Това е най-красивият момент в спортната кариера.

17
На европейското първенство през 1980 г. за пръв път от времето на Мария Гигова победихме великия Съветски съюз. Тогава спечелих абсолютната титла.

20
Оженихме се с Наско. Сватбата беше голяма суматоха. Беше ми много интересно. Забавлявахме се. Животът се промени. Исках да се откъсна от гимнастиката. Никога не съм имала физическа устойчивост. През март същата година (1983-а) в Белград беше и последното състезание, на което участвах. Отказах се през септември, а през декември се омъжих. След това станах и треньорка в "Левски".

21
Рано станах майка. Роди се Славея. Самата аз бях още дете. Наско беше по-притеснен от мен. Винаги е бил грижовен баща. По това време нямаше памперси. Той ходеше до чужбина, за да купува. Помня го как непрекъснато се връщаше с пълни торби. Обичаше да вдига бебето и да го показва. Същото беше и с Вили.

25
Роди се Виолета. Беше бебе на 4 месеца, а Славея на 4 години, когато заминах за Испания самичка при Наско. Не знаех дума испански. В града никой не говореше английски или друг език. Наско беше по лагери. Останах сама. Тогава живеехме като царе, защото Наско печелеше страшно много пари. Бяха ни назначили икономка, която се грижеше за всичко. Готвеше, чистеше, пазаруваше. Аз бях непрекъснато по парковете с децата. Сприятелих се с жените на другите футболисти. Това беше най-голямото спокойствие в моя живот. Само ние четиримата. После отидохме в Барселона. Не исках икономка, защото нямаше какво да правя. Наско се връщаше от тренировка, а аз бях наготвила пищни маси. Преживях една приказка в Испания. Нов свят. Коренно различни хора. Друг манталитет. Имахме най-различни приятели - от по-бедни до милиардери.

30
Върнахме се в България. Момичетата от "Левски" бяха станали на 17 години и искаха да работим заедно, но на мен не ми разрешиха. Тогава Наско ми каза да си направя мой собствен клуб. Помогна ми финансово. Регистрирахме клуба "Илиана", който празнува 20-годишен юбилей през 2013 г. Всички момичета от "Левски" напуснаха и дойдоха при мен. Наказаха ги да не играят две години. Мариела Пашалиева и Таня Стоянова станаха треньорки. Почнахме от "А" и "Б", а още на първата година станахме шампионки при ансамбъла.

41
Четири месеца преди олимпийските игри в Атина '04 се съгласих да водя ансамбъла, който спечели бронз. Казах, че ще поема отговорност. Бачкахме като луди в зала "София" от сутрин до вечер.
Дъщерите ми бяха пораснали. Славея отиде да тренира тенис в школата на Луис Бругера. Малката отиде в американския колеж в Гърция. Наско се върна в "Левски". Създадох спортните списания "Слави магазин" и "Дон Балон". Беше ми много интересно, защото работех само с мъже. Към края разбрах, че медиите не са моята същност. Бях свидетел как се поръчват статии в този бизнес. Винаги съм знаела, че тези неща съществуват, но когато го видях, бях много отблъсната от медиите.

48
През 2011-а момичетата от ансамбъла станаха световни шампионки. Това ми беше най-големият връх като треньор. Невероятна атмосфера и много силни емоции.

49
Миналата година под изискванията на много клубове в страната станах председател на федерацията по художествена гимнастика. Тук се чувствам на мястото си. Нещата ми стават с лекота. Като треньор е най-тежко. Трябва да си педагог, психолог, специалист. Изграждаш, твориш. Лидерството ми е силно заложено.


Самооценка

Мога да изслушвам, да направя крачка назад, да бъда отговорна и да се грижа за хората. Емоционална съм и казвам истината. Готова съм да оспорвам всички норми на поведение. Не съм съгласна с премълчаването на проблемите. През годините не успяха да обезличат моята емоционалност. Тя ме държи жизнена, въпреки че на моменти се уморявам от абсурдите, лошотията, овчедушието и интригантите. Много бързо мога да определя един човек, когато го видя.
Имала съм много тежки моменти с лични драми и катарзиси. Не съм говорила и няма да говоря за тях. Всичко хубаво и лошо в живота е дар Божи за моето израстване като човек. През последните 10-12 години спрях да се занимавам с това кой какво казва. Започнах да мисля за по-спокоен живот. Дадох много на гимнастиката, на съпруга и на децата. Вече съм на 50 години и мисля да отделям повече време за себе си.