Борецът Георги Иванов: Федерацията не ми благодари за квотата

*Искам олимпийска титла в памет на баща ми

*С Кирил Милов сме приятели

*Спечелил съм 60 коча

Борецът Георги Иванов е европейски шампион в свободния стил до 23 години. През тази година спечели пояса "Дан Колов". Талантът изясни цялата ситуация около напрежението във връзка с неговата заслуга за спечелването на олимпийска квота за България в класическия стил.

- Георги, правите силен сезон, който започна с пояса на турнира "Дан Колов". Това ли е един от най-големите успехи във вашата кариера?

- Да, "Дан Колов" е един от най-старите турнири в Европа. Много е силен. Благодарение на това, че станах шампион доста убедително, спечелих и пояса. Дай Боже да не е за последен път, да ставам много години занапред шампион.

- Какво е усещането да вземете този златен пояс?

- Много е хубаво! Големи борци са го взимали този златен пояс. Аз съм един от двамата от Димитровград, който го е печелил.

- Вие имате сериозна заслуга за спечелването на олимпийска квота за България, макар и не във вашия стил. Как от свободния отидохте да се борите в класическия, и то на олимпийска квалификация?

- Бяхме в Азербайджан на лагер. Звъннаха на старши треньора на свободния стил, че Кирил Милов се е контузил, но е платено това място. Попитаха ме дали искам да участвам в класическия стил. Иначе участието ще изгори. Попитали са няколко борци от класическия стил, но са отказали. Казах им, че по всяко време мога да се боря и в двата стила. Ще е от полза за мен, че на такова голямо състезание ще се изправя срещу добри противници. Първата среща победих сърбина, а втората загубих от азера. Него след това го хванаха с допинг. По-късно дисквалифицираха и руснака. Малко или много съм допринесъл за тази квота. Имах и доза късмет.

- Много се разшумя около ситуацията със смяната ви с Кирил Милов за Париж. Какъв всъщност беше проблемът?

- Нямам претенции да участвам на олимпиадата. Той е по-добрият вариант за България. Има шансове за медал. Момчето е много добро, връща се от контузия. Дай Боже да е жив и здрав и да вземе медал. Разбрах от него, че ще участва на олимпиадата. От федерацията му звъннали и му казали. На мен никой не ми се обади поне да ми благодари, че съм участвал на квалификацията. Затова изразих в социалните мрежи недоволството си.

- Очаквахте ли, че ще има такъв отзвук?

- Много хора ми звъняха. Подкрепят ме. Аз бях написал, че ще продължа напред. Няма да се отказвам в моя стил. Ще си гоня целите до последно.

- Кирил Милов какво ви каза, когато се чухте с него?

- Момчето ми благодари. Каза: "Ако не беше участвал ти и не беше победил тази една среща, нямаше да я има квотата. Ако имаш претенции - знам, голям форум е - може да направим преборване". Заявих, че щом ще е той, няма проблем. Кирил е много качествен състезател. Един от най-добрите в последните години. Но не е длъжен той да ми казва тази информация. Трябваше да ми се обадят от федерацията и да ми кажат: "Така и така, моето момче, подготвяй се! Ако не дай си боже стане някаква контузия, втори човек ли си, трети ли си? Благодарим ти за твоето участие!". Важно е отношението. Хора се печелят с отношение и се губят с отношение.

- Положителното в цялата история е, че вие с Кирил Милов сте се разбрали като мъже.

- Ние с Кирчо сме си приятели. Помагал ми е по лагери. Показвал ми е хватки в партера. Там ми е слабото място.

- Оттук насетне какво ви предстои?

- Октомври има световно първенство до 23 години. Подготвям се за него. Станах шампион на България преди дни. Има руснак в моята категория, който е европейски шампион до 23 години. Още не знам дали ще има преборване. На олимпийските квалификация на едната участва той, а на другата аз.

- На квалификацията във вашия стил какво не ви стигна да вземете квота?

- Не мога точно да кажа какво не ми стигна. С неудобен противник се паднах. Доста съм тренирал с него, опитен е. Има медали от европейски и световни първенства. Това ще е трета олимпиада за него. Ако го бях надвил, имах големи шансове да взема квота в свободния стил. Но без партньори няма как да стане. Готвих се 20 дни преди това. Имаше доста момчета на лагера, но не и в моята категория. Руснаците ги нямаше и липсваше съперникът ми в моята категория. Правих борби с Мирко Киров и Мишо Георгиев. Те са на 79 и 74 кг. Няма как, аз съм на 125 кг. Без партньори няма как да стане.

- Как сте се справяли с този проблем досега?

- Още ненавършил 18 години станах шампион на България за мъже в тежка категория. Победих всички убедително. Пак имаше руснак. Победих и него 8:0. Тогава имаше по-опитни състезатели. Повече партньори за тренировките. Сега няма. Това е лошото за мен.

- Какво е мнението ви за натурализирането на чуждестранни борци? В националния отбор те са 50%.

- На последните състезания участват по 5-6 чужденци и 4-5 българи. Нищо лошо нямам към момчетата. Ако тренираме заедно, ще съм благодарен, че имам партньори. Но не е редно те да си стоят в Русия. Да си тренират там. Имат партньори, а ние тук се мъчим. По-трудно е. Днес са тук, утре ги няма. Ние ще си останем да живеем и тренираме тук. Да развием нашия спорт. Нашите деца ще останат тук. Чечня и Дагестан са най-борческите нации. Там затова излизат много шампиони. Преди и в България е било така. 

- Вие сте потомствен борец. Цялата ви фамилия е свързана с този спорт. Какви са първите ви спомени от спорта?

- Братята ми започнаха да се борят и аз от малък съм с тях по състезания и залите. Покойният ми баща ни насочи в този спорт. Обикнахме борбата. Имаме доста успехи с трима от братята ми. Имаме над 35-40 шампионски титли на България. Аз имам три медала от големи първенства. По-големият ми брат - Димитър, също има три. По-малкият тренира, още на 12 години стана два пъти трети на републиканско първенство. Дай Боже и той да пожъне големи успехи.

- Вие на колко започнахте?

- Първото ми участие е на турнир в Димитровград. Бях на 6 годинки, подготвителна група. Станах трети. След това на 7, 8 години съм шампион на този турнир. Никога не съм се отказвал от борбата. Цялото ни ежедневие с братята ми от малки е борба. Татко винаги ни е насочвал към този спорт. Много го обичаше. Всичко ни е минавало с борба. Като се скараме, решаваме проблемите с преборвания с братята ми.

- Вие сте известен с това, че почти винаги сте шампион в народните борби по селата. Имате ли загуба там?

- Да, имам загуби като по-малък. Там са по-различни правилата. Голяма тръпка е да излезеш да се бориш на тревата. През 2018 година се борих на едно състезание 1,5 ч. до туш. Противникът е легенда на тези борби Станко Инджов. Беше вече на 44-45 години, но побеждаваше дори национални състезатели. Накрая го надвих.

- Обикновено наградата за шампиона в тези борби е коч. Вие колко сте спечелили?

- Точна бройка не знам, но сигурно към 60 коча съм спечелил. Имам няколко телета и агнета. Или ги продаваме на място, или имам приятели, които гледат животни, и ги давам там. Няколко месеца ги гледат и като дойде Байрямът, ги продаваме.

- Имате тежък момент във вашия живот, когато губите баща си на 15 години. Как успяхте да го преживеете?

- Много тежък момент за цялото ми семейство. Той много ни подкрепяше за спорта. Обикаляше в чужбина с нас по състезания. Пали колата и цяла нощ кара, за да гледа на европейско първенство брат ми. Той обичаше борбата. Най-голямата ми мотивация е. Искам да се гордее с мен отгоре.

- Дали ли сте си някакво обещание към него?

- Почти всяка победа на голямо състезание я посвещавам в негова памет. Дай Боже да стана олимпийски шампион. Това ми е мечтата.

- Миналата година за първи път взехте европейско злато на шампионата до 23 г.

- Тогава бях на 20 г. Бях много подготвен. Всички противници ги победих убедително. На финала бих с 10:0. За цялото състезание дадох само две точки на турчина. Станах европейски шампион, но няколко месеца след това получих много лоша контузия. Не можах да участвам на световното до 23 г. Тези, които бях победил на европейското, взеха медали. Оперираха ме от дискова херния. Бързо след това влязох на тепиха благодарение на докторите.