Бившият треньор на "Левски“ Стефан Грозданов: При мен нямаше и един чужденец

Публикувана: 20.03.2013, 19:46 11464 Автор: БД Онлайн

Елица Младенова

Стефан Грозданов беше треньор на "Левски" през сезон 1997/1998 година. Подаде си оставката след мач с "Ботев" (Пд), завършил 0:0 през пролетта. Водил е още "Бдин", "Хебър", "Септември" (Сф), "Локомотив" (Сф), "Пирин" (Бл) и "Монтана". В момента няма отбор.

- Г-н Грозданов, как ще коментирате случилото се в "Левски" в последните дни?
- Нещо обикновено за "Герена". Там напрежението винаги е голямо. Няколко фракции от феновете, които са разделени и клонят към една или друга личност, щом отборът започне да се клатушка и не може да постига целите, първата им реакция е да хвърлят камъни върху треньора.
- Една треньорска смяна в този момент дали е удачна?
- Не е нужна. Но тук става въпрос, че Илиан Илиев сам си е подал оставката. Не че някой го уволнява. Това са две различни неща. След като си си подал оставката, има две неща. Единият вариант е, че не си сигурен, че можеш да станеш първи. Тогава няма защо да оставаш в този отбор. Ако си сигурен, не трябва да си подаваш оставката. Трябва да си уверен, че можеш да овладееш положението и да промениш нещо. Защото е истина, че последните 1-2 мача отборът играе слабо.
- Идването на Даниел Боримиров ще намали ли напрежението около Илиан Илиев?
- В "Левски" винаги е имало напрежение. Който работи там, трябва да е готов за него. Ако смята, че няма да има напрежение, това може да стане само ако всеки мач бие с по 3-4 на 0. Тогава ще има само лайф. Но нещата не вървят особено с тези изравнени сили в българския футбол. Сега почти всички отбори са еднакво слаби и може всеки да победи другия. При тази ситуация трябва да вземеш решение. Можеш ли да промениш нещо, за да играе по-добре отборът. И защо си подаваш оставката? Ако си обиден на феновете, аз казах вече. Те са няколко фракции - едните харесват един треньор, другите харесват друг, трети искат друг ръководител. И всичко това се натрупва, докато отборът започне да се клатушка.
- В мача с "Монтана" изчакаха до 80-ата минута, преди да започнат да викат "Оставка". Защо така?
- Те очакват отборът да бие, да се промени. Тогава всичко ще е наред. По същия начин искаха оставка и на Гонзо преди време. И то на същия мач, с "Монтана". Хем резултатът беше 1:0 за тях. Въпросът сега е решението на треньора какво ще е? Ако той смята, че може да промени нещата, тогава няма никакъв проблем. Никой не го е гонил.
- Каква е ролята на футболистите, защото в "Левски" за няколко години се изредиха куп треньори?
- Основните играчи на "Левски" не са достатъчно отговорни, колкото и да упрекват наставниците. Има едно основно ядро, което трябва да носи отбора. Както беше преди години в отборите, в които е имало успех като класиране. Не само "Левски", но и "Литекс", ЦСКА. Трудно е, когато няма ядро, на което да се опре треньорът, винаги да е в добро състояние и да води отбора. Не виждам такова нещо - хем опитни, хем добри играчи. Другото всичко е някаква каша. Пристигат някакви чужденци - играят, не играят. Ние им се наслаждаваме 1-2 мача, след това стават лоши. Това е кръговрат, който вече 3-4 години се повтаря на "Герена".
- "Левски" купи четирима българи тази зима, но те почти не се появяват в игра.
- Проблеми на треньорското ръководство са кой да попада в групата и кой да играе. Но когато взимаш български футболисти с цел да подмладяваш, би трябвало да им се дава възможност да играят. По същия начин беше Райков, преди това Христов. Плеяда от таланти, които много бързо се оказа, че не са таланти. Хората, които са ги взимали, са сгрешили. В "Левски" не можеш да купиш човек, който да го пробваш дали става или не. Той трябва да е футболист, да влиза и да решава мачовете, и то завързаните двубои. Да вкарва 1-2 гола или да води отбора. Да взимаш да го учиш, не е за "Левски". Това е за други отбори.
- Вие сте работили с Иво Тонев в "Локо" (Сф). Ще успее ли той да се справи със ситуацията на "Герена"?
- Ситуацията е трудна и се различава от "Локомотив" (Сф). Когато работехме там, отборът беше пред изпадане. Всичко, което направихме, слагам и себе си в това число, защото съм бил старши треньор, беше надграждане. Постоянни успехи имаше. Но "Левски" е ставал шампион и е взимал купата много пъти. Не можеш да изграждаш. Освен че трябва да взимаш някоя и друга точка, трябва да играеш добре и публиката да идва да те гледа. В "Локомотив" нещата бяха по-други. Отборът се беше сринал до пред изпадане. След това едната година завършихме пети, на другата 2-3. Играхме европейски турнири, в които осем мача не загубихме. Това са успехи и всички се яхнаха на тях. Иначе Тонев има качества и амбицията да докаже, че може да стане. Изявленията „ще станем първи“, би трябвало да са "Левски" ще подобри играта". И тогава вече ще станат шампиони. Какво значи ще вземат титлата на всяка цена? Това не го виждам като добър ход. Какво като станат шампиони, ако играят както с "Монтана".
- Идва "Сараево".
- Ако не е "Сараево", ще е "Мърдарево". Треньорът трябва да е убеден, че може да промени нещата. Иначе това подхвърляне на оставката много-много не го разбирам. Аз я давам, а те няма да ми я приемат. Когато я подаваш, не можеш да се обиждаш на публиката. Хората са извадили от скъсаните си джобове 4-5 лв. да отидат на мач и когато не им харесва, почват да свирят. Викат по лявото крило, ако не по дясното и накрая по треньора. Но проблемите си остават в него. Как може да направи така, че отборът да побеждава с игра, а не само както изявленията на Иво Тонев "Ние ще станем първи". Това ми навява други мисли. Само борба за надмощие кой ще стане първи. Както едно време беше с Гриша Ганчев. Когато бях в "Левски", той беше казал, че ще вземе титлата на всяка цена. И стана. После си призна и отиде в черквата и се закле, че вече по такъв начин няма да е шампион. Тогава се бяха скарали безумно с Лафчис. И той му каза "аз ще стана" и се започна. Всички мачове на "Литекс" минаваха в едно темпо, а на "Левски" бяха някаква война. Не е това начинът и той после го разбра. Сега работи съвсем различно. Напипа правилния път. Направи школа, от която излязоха таланти. Те не са доведени от Кюстендил или някъде другаде. Школата бълва постоянно кадри.
- Вас какво ви накара да си подаде оставката като треньор на "Левски"?
- Нещата бяха други. Наистина ние се борехме с "Литекс" за първото място. В "Левски", когато не стават нещата, те не са доволни, защото искат да са шампиони. А ние бяхме единственият отбор тогава, в който нямахме чужденци. Не е както сега. Бяха тежки години. Играехме, както сега "Литекс". Взехме младежки национали на по 21 година. На толкова бяха Гонзо, Сашо Александров, Асен Николов, които бяха неизвестни момчета. Само няколко души бяха стари там, другото всичко бяха младоци. Владимир Йонков беше по-стар. Йовов току-що прохождаше. Ние го продадохме него на третия месец, още не беше показал, че може да играе, и го продадохме. Иванков пазеше тогава на 20. Беше Топузаков току-що дошъл на 17 години. Всичките бяха на по 21 години.
- Какво им липсваше?
- Тези момчета после направиха голямо име във футбола, но тогава не бяха изпечени още, за да победят. Кой го разбира това нещо? Само специалистите. Всички тези футболисти играеха при мен. Върна се Кайзера от Турция. Беше си разтрогнал договора. Той, Йонков и Вики Павлов бяха тримата опитни. И те не са някакви кой знае какви футболисти. Нямаше финансови възможности. Но "Левски" си е име и никой не се съобразява, че няма пари. Какви играчи си взел. Нито един чужденец не играеше при нас, а в "Литекс" има 3 или 4. Нямахме пари и за премии и заплати. Такъв беше тогава, но те не си го спомнят. Искат си "Левски" да бие. Мислят си, че и при тези условия, ако е треньор Моуриньо, пак ще станат първи. Сега нещата са коренно различни. "Левски" има голям финансов гръб. Взеха си футболистите, които искат. При нас тогава въпросът не беше да се вземат играчите, които искаме. Възможностите на клуба не позволяваха. Затова купихме млади почти без пари. Най-много дадохме за Гонзо и след 10 години го изплатихме.
- Той тогава тъкмо беше направил впечатление на специалистите, нали?
- В "Локомотив" (Пд) вече си беше изградил едно нелошо име на млад футболист, който може да върши работа. Но никой не знаеше, че ще стигне до там, където беше. Първите мачове дори го освиркаха.