Бившият спортен шеф Цвятко Барчовски: Да си министър трябва дупе
Бившият шеф на спорта в България Цвятко Барчовски продължава да следи процесите в неговата любима сфера. Легендарният баскетболист, който след броени дни ще навърши 79 години, е бил на горещия стол, който сега се заема от плувеца Петър Стойчев. Без да спестява нищо, бившият национал и селекционер на националния отбор по баскетбол разкрива пред "България Днес" каква е истинската ситуация в родния спорт.
Огнян Георгиев
- Г-н Барчовски, какъв човек трябва да бъде министърът на спорта, за да има промяна?
- Да си министър трябва дупе. Иначе ставаш подлога. Министърът трябва да отстоява всичко. Когато бях на този пост, преследвах докрай нещата. Бях начело на спорта при шест правителства. Два пъти ме сваляха, но после пак ме връщаха. Политизирането на спорта е много вредно. Всяка партия има своя кауза. Вкарват си свои кадри, сменят се 60% от ръководния екип. Оттук хората стават неуправляеми. Едните се страхуват за работата си и нищо не вършат, а другите само чакат да бъдат повишени. В днешно време няма как хора като Трендафил Мартински да управляват по 25-30 години, но е необходимо да има някаква приемственост, за да се продължават идеите. Друг е въпросът как се избират министрите. Например изненадващ беше изборът на Васил Иванов-Лучано. Той никога не е бил навътре в спорта. Човекът разбира от бизнес. След това Весела Лечева нямаше никакъв управленски опит.
- Какви са най-спешните мерки, които трябва да бъдат взети в спорта?
- Първото нещо е да се определи статутът на спортните бази в България. По времето на нашия екип бяхме събрали информация за всички игрища, зали и стадиони в цялата страна. Имахме идеи, но не ни стигна времето, а и не ни подкрепиха. Мисълта ни беше всички клубове да получат безвъзмездно обектите със стриктен договор. Тук е социалната роля на държавата, за да може спортистите да имат място, където да тренират. В много от съоръженията има търговски обекти - лавка или ресторант. Те също трябва да са към клубовете, за да може с наемите от тях да си покриват консумативите.
- Успя ли Свилен Нейков да се справи със своята работа?
- В момента министерството на спорта няма никакви функции. Подобна институция трябва да бъде първостепенен разпоредител на своя бюджет. Сега чакат от Министерството на финансите да им отпуска средства. По мое време ние нямахме отделен бюджет, който да ни спуска държавата. Всичките ни пари идваха само от тотото. Нашият екип разпределяше средства за федерациите по техни предложения и определени критерии. Имаше обществен орган с участие на хора като Иван Абаджиев в щангите, Иван Евстатиев в баскетбола, Виктор Кирин в гребните спортове, Андрей Дойчев в бокса, Райко Петров в борбата, Тошко Симов във волейбола и други представители на спортовете. Те се караха помежду си кой колко да получи, но стигаха до консенсус. Ние се вслушвахме в тях и утвърждавахме. Другата роля на този орган беше да избира кои отбори, състезатели, треньори и други да участват на олимпийски игри. Дори на едно заседание Абаджиев скочи и каза: "Няма да водим туристи на олимпиадата!".
- Министър Нейков забрави да приеме инструкция за премиране на спортистите при успех на големи първенства през 2013 г. Това минус ли е?
- Подобна наредба се прави в края на предходната година - ноември или декември. Другото нещо е, че заради кризата у нас премията на спортистите не трябваше да се увеличава. 200 000 лв. е огромна сума за златен олимпийски медал. Толкова много не дават никъде в Европа. Възникна и още един проблем - закъсняването на плащанията от игрите в Лондон. Парите се дадоха чак през 2013 г., но причина за това е, че министерството не е разпоредител на собствения си бюджет. С риск спортистите да се обидят, но мисля, че техните пенсии трябва да се дават чак когато навършат определена възраст, а не след края на кариерите им. Не е редно Тереза Маринова например на 24 години да получава цял живот олимпийска премия. Нека да се измисли възраст, която е по-ниска от обичайните - например от 60 на 50 години. Десет години преди лекари и инженери. Парите за спортните пенсии са необходими за младото поколение, за да се развива.
- Очаквано ли беше слабото представяне на олимпийските игри в Лондон?
- За мен е очаквано. Даже при други обстоятелства Станка Златева и Тервел Пулев можеха да останат без медал.
- Масовият спорт вече ще бъде приоритет на държавата. Това правилен ход ли е?
- Имаше някакви псевдоспециалисти, които не бяха в час. Например заместникът на Весела Лечева - проф. Маргаритов, обяви при идването си, че спортът в училищата ще тръгне в положителна насока само след три месеца. Нищо подобно не се случи. Решението е много просто. Учителите, които организират тренировки за децата, трябва да бъдат стимулирани в зависимост от броя на трениращите, които са запалили. Не е задължително да се гонят високи постижения. В края на годината се вижда колко деца тренират и техният учител и треньор получава бонус - примерно 1000 лв. Следващата година той ще има стимул да работи. От всички тези деца по естествен начин ще се пръкнат едно-две, които ще имат потенциал. Оттук трябва да се тръгне.
Огнян Георгиев
- Г-н Барчовски, какъв човек трябва да бъде министърът на спорта, за да има промяна?
- Да си министър трябва дупе. Иначе ставаш подлога. Министърът трябва да отстоява всичко. Когато бях на този пост, преследвах докрай нещата. Бях начело на спорта при шест правителства. Два пъти ме сваляха, но после пак ме връщаха. Политизирането на спорта е много вредно. Всяка партия има своя кауза. Вкарват си свои кадри, сменят се 60% от ръководния екип. Оттук хората стават неуправляеми. Едните се страхуват за работата си и нищо не вършат, а другите само чакат да бъдат повишени. В днешно време няма как хора като Трендафил Мартински да управляват по 25-30 години, но е необходимо да има някаква приемственост, за да се продължават идеите. Друг е въпросът как се избират министрите. Например изненадващ беше изборът на Васил Иванов-Лучано. Той никога не е бил навътре в спорта. Човекът разбира от бизнес. След това Весела Лечева нямаше никакъв управленски опит.
- Какви са най-спешните мерки, които трябва да бъдат взети в спорта?
- Първото нещо е да се определи статутът на спортните бази в България. По времето на нашия екип бяхме събрали информация за всички игрища, зали и стадиони в цялата страна. Имахме идеи, но не ни стигна времето, а и не ни подкрепиха. Мисълта ни беше всички клубове да получат безвъзмездно обектите със стриктен договор. Тук е социалната роля на държавата, за да може спортистите да имат място, където да тренират. В много от съоръженията има търговски обекти - лавка или ресторант. Те също трябва да са към клубовете, за да може с наемите от тях да си покриват консумативите.
- Успя ли Свилен Нейков да се справи със своята работа?
- В момента министерството на спорта няма никакви функции. Подобна институция трябва да бъде първостепенен разпоредител на своя бюджет. Сега чакат от Министерството на финансите да им отпуска средства. По мое време ние нямахме отделен бюджет, който да ни спуска държавата. Всичките ни пари идваха само от тотото. Нашият екип разпределяше средства за федерациите по техни предложения и определени критерии. Имаше обществен орган с участие на хора като Иван Абаджиев в щангите, Иван Евстатиев в баскетбола, Виктор Кирин в гребните спортове, Андрей Дойчев в бокса, Райко Петров в борбата, Тошко Симов във волейбола и други представители на спортовете. Те се караха помежду си кой колко да получи, но стигаха до консенсус. Ние се вслушвахме в тях и утвърждавахме. Другата роля на този орган беше да избира кои отбори, състезатели, треньори и други да участват на олимпийски игри. Дори на едно заседание Абаджиев скочи и каза: "Няма да водим туристи на олимпиадата!".
- Министър Нейков забрави да приеме инструкция за премиране на спортистите при успех на големи първенства през 2013 г. Това минус ли е?
- Подобна наредба се прави в края на предходната година - ноември или декември. Другото нещо е, че заради кризата у нас премията на спортистите не трябваше да се увеличава. 200 000 лв. е огромна сума за златен олимпийски медал. Толкова много не дават никъде в Европа. Възникна и още един проблем - закъсняването на плащанията от игрите в Лондон. Парите се дадоха чак през 2013 г., но причина за това е, че министерството не е разпоредител на собствения си бюджет. С риск спортистите да се обидят, но мисля, че техните пенсии трябва да се дават чак когато навършат определена възраст, а не след края на кариерите им. Не е редно Тереза Маринова например на 24 години да получава цял живот олимпийска премия. Нека да се измисли възраст, която е по-ниска от обичайните - например от 60 на 50 години. Десет години преди лекари и инженери. Парите за спортните пенсии са необходими за младото поколение, за да се развива.
- Очаквано ли беше слабото представяне на олимпийските игри в Лондон?
- За мен е очаквано. Даже при други обстоятелства Станка Златева и Тервел Пулев можеха да останат без медал.
- Масовият спорт вече ще бъде приоритет на държавата. Това правилен ход ли е?
- Имаше някакви псевдоспециалисти, които не бяха в час. Например заместникът на Весела Лечева - проф. Маргаритов, обяви при идването си, че спортът в училищата ще тръгне в положителна насока само след три месеца. Нищо подобно не се случи. Решението е много просто. Учителите, които организират тренировки за децата, трябва да бъдат стимулирани в зависимост от броя на трениращите, които са запалили. Не е задължително да се гонят високи постижения. В края на годината се вижда колко деца тренират и техният учител и треньор получава бонус - примерно 1000 лв. Следващата година той ще има стимул да работи. От всички тези деца по естествен начин ще се пръкнат едно-две, които ще имат потенциал. Оттук трябва да се тръгне.
Реклама
Реклама
