ММА боецът Антон Янчев: Видях смъртта в очите

Прободоха ме два пъти в черния дроб

Кой е той?

Антон Янчев е една от най-добре пазените ММА тайни в България. Непобеденият боец е видял смъртта в очите и е бил пред отказване. Ще има шанс да се докаже на 24 август. Той ще се бие на галавечерта Brave в Бургас, която може да бъде неговият трамплин към нещо голямо.

- Антон, предстои ви изпитание на галавечерта Brave в края на август. Какво знаете за вашия съперник, който има три победи и една загуба досега?

- Нищо не зная за опонента ми. Видях само, че загубата му е от 2017 година при дебюта му. След това има три поредни победи. Моят план е да го завърша в първия рунд.

- Ще имате шанса да покажете уменията си на голяма сцена - веригата Brave е призната в цял свят. Може ли това да е сериозен трамплин за вашата кариера?

- Такава голяма организация да е точно в нашия град и държава е отлична възможност за нас. За мен няма голямо значение в коя верига играя. Важното е да запиша победа. Но това е много добра възможност за всички нас. Надявам се всички българи да победят в срещите си.

- За последните две години имате само два мача. Каква е причината?

- След дебюта ми бях треньор в Испания. Имах много обещания, че ще играя. Една седмица след дебюта ми бях приел мач в Швеция с кратко предизвестие. Тогава опонентът ми отказа, а той беше от топбойците на тази организация на 70 кг. Бяхме се разбрали за мач на 74 кг. Отказаха, защото съм бил неудобен стилово опонент за него. След две-три седмици ми предлагаха във Финландия. Също бях приел, но треньорът ми не можа да дойде с мен. Остави ме сам. Имах много килограми да свалям. Имаше причини мачът да се отложи. Мисля, че и галата пропадна. След това много време не ми намираха мач. Много обещания имаше в чужбина, които не се спазиха. Тогава се върнах тук и играх на MaxFight миналата година. Някои неща не зависят от нас. Много контузии ми се насъбраха. Това е една от причините да не съм активен в последната година. Другата е, че доста бойци не приемат да играят с мен. Аз също имам някакви критерии за опонент. Не искам човек с отрицателна статистика. Не желая и с българи да се бия.

- Защо?

- Така го чувствам. След дебюта ми бях казал, че това е последният ми мач срещу българин. Искам да си стоя зад думите. Всички се познаваме тук и предпочитам да си помагаме, отколкото да играем мачове.

- Не ви ли действа демотивиращо това да нямате мачове?

- Има го това. Имах и малко психологически проблеми доскоро. Даже мислех да спирам с този спорт. Много контузии се насъбраха, няма мачове. Това, че си най-добрият в залата, за себе си го знам, но искам да го покажа на света. Действаше ми доста демотивиращо и леко се бях отчаял. Сега съм добре.

- Как си върнахте мотивацията отново?

- Просто казах: "Дайте ми мач! Какъвто и да е". Когато разбрах, че ще играя, ми се върна настроението.

- Как се запалихте по бойните спортове?

- Като малък баща ми ме учеше на някои хватки и удари. Бях по-буйно хлапе. В училище имах доста спречквания. Смея да твърдя, че нито едно не е било по моя инициатива. Тръгна ми име, че много се бия. Бях пробвал няколко спорта, но изкарвах по месец. Явно дисциплината ми не е била, както е в момента. 2016 година започнах да тренирам ММА. Бях добре подготвен физически. Отидох и казах на треньора: "Не искам да тренирам за удоволствие, идвам да се състезавам". След три месеца станах втори на републиканското първенство.

- Защо чак 2020-а е профи дебютът ви?

- 2016-а ме намушкаха с нож. Няколко години бях извън спорта. Тялото не ми позволяваше. Към 2019-а започнах пак да тренирам. Пусках се на състезания. Имах желание, но не бях същият, както преди това.

- Какво се случи?

- Живея втори живот. Бяхме излезли с приятели в "Студентски град". Бях с тогавашната ми приятелка. Тя беше отишла при нейната група от университета и я чаках да се върне, за да си тръгваме. Не пих алкохол. Само редбули. Стана спречкване с едното момче от нашата компания, с което се запознах същия ден. Той се сдърпа със съседна компания. Удариха се. Излязоха навън. Отидох и се опитах да ги сдобря. Само че по едно време ескалираха нещата, започнаха и мен да нареждат. Напсуваха ме на майка. Аз съм много търпелив човек, но има неща, които директно преливат чашата. Първо влязохме вътре в дискотеката уж да платим сметката. Тръгнахме навън. Имах една броеница, свалих я, целунах я. Сложих я в джоба и всички го видяха това нещо, но никой не тръгна след мен. Излязох на спринт навън. Всички бяха на улицата. Тръгнах директно към тях. Ударих единия и в същия момент ме намушкаха в гръб.

- Колко сериозно беше нараняването?

- Доста кръв изгубих. Съзнание не съм губил. Останах до последно с мислите си, докато пътувахме към болницата. В таксито реално виждах само Бог и разговарях с него. На задната седалка приятелите ми бяха в паника, плачеха. Знаех, че може да е и последната ми вечер. Да има още един час живот. Но си казах: "Ако имам какво да покажа на света, ще живея! Ако не - нека си отида".

- Имаше ли операция по спешност?

- Да. Черният ми дроб беше прободен два пъти. Отваряли са ме, шили са ме. Дълго време не можех да вървя нормално. Лека-полека стана по-лесно. Само че когато отивах да опитвам да тренирам, беше все едно са ме ударили в черния дроб. От нищото се появяваше срязваща болка. Не можех да дишам като хората. Много се бях притеснил. Ако продължава така, ще забравя за професионалния спорт, но се оправих.

- Този период от живота ви доведе ли до преосмисляне на много неща - начин на живот, цели?

- Човек, който тренира 6-7 часа на ден, изведнъж да спре изцяло, променя ежедневието си. Бях малко по-избухлив, отколкото съм по принцип. Тогава имах много енергия в себе си и бях по-избухлив. Сега съм добре. Не съжалявам за това, което ми се е случило. Ако мога да върна времето, пак бих го направил. Смятам, че тези уроци ни правят много по-силни. Това, което не те убива, те прави по-силен. Не съжалявам. Не съм лош човек, не мисля лошо на хората. Каквото съм направил, съм смятал, че е за добро.

- А как се озовахте в Швеция в една от най-сериозните школи в Европа?

- След като започнах да тренирам след възстановяването, имах нужда да изляза на лагер в чужбина. Усещах, че там ще забележат таланта ти, ще оценят труда ти. Първо исках да замина в Ирландия при Джон Кавана - там, където са големите звезди. Да бъда в такава зала. Тогава нашумя звездата на Чамаев. Изключително много ми хареса стилът му - агресивен, силен на земя, борба. Треньорът на нашата зала, легендата Пламен Петров, ми беше предложил няколко месеца преди да замина. Знаех за Густав, но не бях толкова заинтересуван. Когато видях, че Чамаев тренира там, си казах, че това е моето място. Помолих го да говори с Мажди да ме приемат. Ако може, защото тогава нямах професионален рекорд. Отидох, в началото беше тежко с много контузии, защото сменям изцяло тренировките.

- Колко бързо успяхте да се докажете там?

- Бързо забелязаха, че съм добър на земя. Някои хора започнаха да ме питат да им обяснявам неща. Нямах загубен спаринг там - на ММА или на каквото и да е. Забелязаха ме след месец и половина. Почти бяха готови със залата им в Испания и ме поканиха да съм треньор по граплинг и ММА. Приех, защото условията, които бяха казали, ме устройваха. Когато заминах, в началото беше добре, после малко се промениха нещата.

- С Хамзат какъв спаринг правихте?

- На ММА не сме, защото имахме голяма разлика в килограмите и в опита. Тогава бях с нула мачове. Правихме граплинг. Видях, че е доста агресивен боец. Дори на граплинг. Силен физически е, но технически не е кой знае какво. Не съм премазал Хамзат Чамаев. Той е имал добри моменти и аз също.

- Имало е възможност те дори да менажират вашата кариера. Все още ли поддържате контакт с тях?

- Все още поддържаме контакт. Тази година февруари отидох отново в Швеция. Този път те ме бяха поканили. Надъхах се, взех си билет. Отидох с големи очаквания. Главният треньор и Мажди ми обясниха, че също са в обтегнати отношения със залата в Испания. Хората от там щели скоро да ги махнат. Казаха, че искат да съм треньор по граплинг в Швеция. Заявих, че няма проблем, но главната ми цел е да се състезавам. Казаха, че са създали зала и ще играя там. Така се случи, че не играх. По едно време осъзнах, че ме викат само за треньор. Отидох много мотивиран и доста бързо разбрах, че нещата не са така, както си мисля. Това малко ме демотивира, но сега съм добре.