Делян Алишахи преди дебюта си: Багата ми разкри тънкостите на ММА

• От дете съм в залите по борба
• Работех в строителството
• Благой е човек с голямо сърце

Шампионът по класическа борба и бойно самбо Делян Алишахи е готов за своя професионален ММА дебют. Той ще се бие с кикбоксьора Димитър Калчев на галавечерта Brave утре. Алишахи даде специално интервю за youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес".

- Делян, как се чувствате преди началото на нещо, което може да се превърне в най-успешното начинание в живота ви - ММА дебют на галавечерта Brave.

- Чувствам се много добре преди дебюта ми в Brave. Подготвен съм отлично. Надявам се да успея да покажа най-доброто от себе си. Това е нещо ново за мен. Много мотивиран съм. Готов съм за нови изпитания. Мисля, че ще се справя добре.

- Какво знаете за противника си?

- Не съм го гледал много. Уверен съм в своите умения. Ще стане доста интересна битка. Момчето е кикбоксьор, а аз борец. Ще търся да налагам своя стил, така че да може да ми донесе победата.

- Ще участвате на една от най-големите галавечери, които са се провеждали в България. Как се стигна до поканата към вас?

- Благой Иванов-Багата много ми помогна. Той ми подаде ръка, за да участвам в тази галавечер. Също и Теодор, който я организира.

- Откъде датира вашето познанство с Багата? Той ви показва и някои неща от ММА.

- Много ми помогна. Подаде ми ръка и съм му много благодарен. Запознахме се чрез фейсбук. Реших да му пиша да ми помогне по някакъв начин. Да науча нови неща. Най-вече да се запозная с човек като него. Той е пример за мен. Човек, който е минал през какво ли не както в спортната си кариера, така и в живота. Вдъхновен съм от него. Той ми е нещо като идол. Реших да се свържа с него и да създам този контакт.

- Какви бяха първите ви впечатления, когато започнахте да общувате? Какви съвети ви даде?

- Първите ми впечатления от Благой бяха доста добри. Той е човек с много голямо сърце. Обича да помага на тези, които имат нужда. Вижда хората, които се трудят. Първите му съвети към мен бяха, че трябва да натрупам опит в ММА, ако искам да се изкача на по-високо ниво. Поради тази причина ми помогна да направя първия си ММА двубой. 

- Когато го виждате как тренира самият той, откривате ли нещо, което можете да откраднете?

- Разбира се! От човек, който е победил Фьодор Емеляненко, може да се научи много. Той е като книга за бойните спортове. Вече съм научил доста неща по време на тренировките ни. Показа ми много работи и тънкости. Аз като професионален спортист знам доста от нещата, но точно тънкостите, които са нужни за ММА, той ми ги разкри.

- Вашият дядо е бил лекар на едни от най-големите български борци на всички времена. Той ли ви запали?

- Да, дядо ми още от дете ме водеше с него по различни състезания. Няма да забравя момента, в който на един турнир "Дан Колов и Никола Петров", беше награден за специални заслуги към българската федерация. Беше доктор на националния отбор по борба в най-силните му години. Той е причината да се запаля толкова много по борбата още от дете.

- Какви са първите ви спомени от залата на "Герена"?

- Дядо ме придружи до залата. Той се беше чул с една от най-големите легенди в световната борба - Александър Томов. Срещнахме се с него и с настоящия треньор на националния отбор Емил Будинов. Той ме прие и е моят първи треньор. Оттам започна всичко.

- Какво се случи на първото ви състезание?

- Участвах на републиканско първенство и станах пети. Загубих на полуфинала, което ми се случваше често, когато бях по-малък. Заешкото сърце в мен силно туптеше. Бях много притеснен и напрегнат. Понякога дори се е случвало преди големи срещи като малък да плача и треньорите да ме успокояват. С израстването го преодолях.

- Помните ли момента, когато спряхте да се страхувате?

- Това се случи в Швейцария на по-късен етап. На 14-годишна възраст се наложи да замина при баща ми да живея там с идеята да имам по-добро бъдеще. Продължавах да се трудя и тренирам ежедневно, въпреки че залата беше на час път с влак от моя град. Имах визия в главата си, че един ден ще стана голям спортист. Това винаги ми е било цел. С победите в Швейцария на различни турнири ми дойде самочувствието. Започнах да съм по-уверен в себе си и следователно започнах да печеля повече.

- Мнозина се питат откъде идва вашата фамилия. Каква е историята?

- Баща ми е иранец, а майка ми е българка. Роден съм и израснал тук до 14-годишна възраст. След това заминах в Швейцария. Живях там пет години и завърших средното си образование. След това реших да се върна в България, за да мога да се състезавам за националния отбор.

- Какво се случи, за да се върнете?

- Върнах се първо, защото нямах възможността да се състезавам за швейцарския национален отбор, тъй като вече го бях правил в България. Втората причина беше, че с баща ми имахме сериозни неразбирателства. В даден момент не издържах психически. Бях смазан и ми беше много тежко. Заради това най-вече ми се наложи да се върна в България. Бях изоставил бъдещето си, образованието, спортната си кариера. Нямах представа какво ще се случи. Имах надежда, че нещата в България ще се получат.

- Случи ли се това?

- В началото беше трудно. Нямах пари. Нещата бяха покъртителни. Директно отидох да тренирам с националния отбор мъже в "Дианабад". Бях на 19 години. Беше много трудно от финансова гледна точка. Майка ми изкарва заплата, която й позволява да издържа единствено себе си. Трябваше да работя. Федерацията в лицето на г-н Христо Маринов ми подаде ръка. Даде ми възможността да тренирам с националния отбор. Беше ми осигурил обяд и вечеря в хотела. Това беше от голямо значение, защото вкъщи, като се прибирах, нямаше нищо в хладилника. Викаха ме от един клуб от швейцарската лига да се състезавам там. Те ми даваха възможността да работя в строителството от сутрин до вечер, след което се налагаше да тренирам. По този начин изкарвах някакви пари, които можех да си разпределя за идната година. Беше някакъв ад. Не бих искал отново да ми се случва.

- Какво не ви стигна да пробиете в националния отбор и да се изявите на международната сцена?

- Успях да стана републикански шампион два пъти на юноши. Наложих се в националния отбор. Участвах на европейски и световни първенства. Имах победи над медалисти от тях. За съжаление не успях да взема така мечтания медал за родината си на голям форум. През 2020 г. получих предложение от швейцарския национален отбор да ме трансферират и да започна да се състезавам за тях. В този момент от треньорския щаб се разчиташе повече на друго момче и видях, че нещата може би няма да се получат. Бях длъжен да приема тяхното второ предложение след няколко месеца.

- Защо не можахте да участвате на олимпийски квалификации за тях?

- И до ден днешен проблемът е един и същ - фактът, че нямам швейцарско гражданство. От МОК се определят законите. Те гласят, че състезател, който не притежава гражданството на държавата, за която се състезава, няма право да участва на олимпийски игри. Надявам се за следващата олимпиада да ми помогнат от федерацията да го взема.

- Затова ли се насочихте към бойното самбо?

- До голяма степен, да. Нямах възможността да участвам на квалификациите за Париж. Росен Димитров ми предложи да пробвам бойното самбо. Да видя как е. Да се впусна в това приключение. Имам му доверие и приех предложението. Пробвах и ми хареса. Знам, че е близо до ММА, и точно поради тази причина се втурнах в това нещо. Смятам, че нещата се получиха добре.

- Очаквахте ли още в самото начало да печелите медали? Трети сте на световно, втори на европейско.

- Не съм очаквал. Явно ми се удава. През целия си живот съм бил изключително трудолюбив. От малък имам тази цел, че един ден искам да съм професионален спортист.

- Кога започнахте да мечтаете да станете ММА боец?

- И като по-малък съм мислил, че един ден това може да се случи. Винаги съм гледал UFC. Малко или много съм имал тази представа, че някой ден може да стане. Ето че вече е факт.

- Как виждате вашия път в ММА? Прицелили ли сте се в UFC?

- Разбира се, че съм се прицелил. С каквото и да се захвана, искам да стигна върха.