Бронзовата медалистка от Париж Кимиа Ализаде: Бих се за дните и нощите, в които страдах!

Беше емоционално влакче на ужасите на олимпиадата

Коя е тя

Би Би Си определи Кимиа Ализаде за една от стоте най-влиятелни жени в света. Нейната борба за правата на нежния пол в Иран я направиха изключително популярна. След спечелването на бронзов медал от олимпийските игри в Рио през 2016 г. Ализаде бяга от своята родина. През тази година Кимиа получи българско гражданство. Под цветовете на трикольора тя спечели исторически бронз за таекуондото на олимпийските игри в Париж.

- Кимиа, започнаха ли да стихват емоциите, или все още усещате вибрациите от всички невероятни мачове, които направихте в Париж?

- Първо, благодаря за горещото посрещане. Беше удоволствие за мен да представям България и да спечеля медала. Беше невероятно чувство. Лудост е, че станах двойна олимпийска медалистка. Да, беше като емоционално влакче на ужасите през целия ден. Все още го усещам с моето тяло и душа, но е лудост. Толкова съм развълнувана, щастлива и горда от самата мен. Усещането не се обяснява лесно с думи, защото е нещо, което можеш да го почувстваш с тялото и душата.

- Показахте невероятен дух след първия мач в Париж. Водехте 7:4 точки едва 2-3 секунди преди края на срещата. Какво се случва в главата ви по време на тези финални моменти от битката?

- Не съм спортист, който си търси извинение. Но толкова много неща бяха замесени в този мач. Бих казала, че съм способна по-добре да се справя, но това са олимпийски игри - много голяма, огромна спортна сцена. Ментално, физически и всичко останало е различно на олимпийските игри. Бях наистина шокирана, защото не очаквах да загубя мача. Печелех до последните секунди. Просто го приех. Това е игра, това е спорт. Има две страни. Едната винаги печели, а другата винаги губи. Няма как да си винаги победител. Но може и да си винаги губещ. Приех го. След този мач бях ментално наранена, защото отидох за златото. Тренирах толкова здраво, всеки ден. Казвах си ежедневно - отивам на олимпиадата и ще се върна със златото у дома. Не се получи. Всичко рухна в моето съзнание. Казвах си: "Боже, какво се случи. Как бих могла да продължа?". Не исках бронза, защото дойдох за златото. Беше емоционално влакче на ужасите. Нямаше как лесно да се изправя и да си кажа "Кимиа, не се притеснявай, това е просто спорт. Трябва да продължиш". Не беше така. Моят треньор Давуд беше там. Видях го и казах "Не мога, не мога да продължа!". Защото не бях дошла за бронз, а за златото. Той каза: "Трябва да го приемеш. Ако не се бориш и не го приемеш, не можеш да продължиш". Беше трудно да си събера мислите. Отне време, 4-5 часа. Бяха тежки мачове срещу тунизийката и китайката, която в продължение на години е номер едно в ранглистата. Но излязох и се бих за дните и нощите, в които страдах от болка. Плаках заради трудните моменти, заради болката в моето тяло. Заради болката в моето съзнание. Излязох и се бих заради тежките времена, бих се за моето семейство, за самата мен. За страната, която представям. Тези неща ми помогнаха и ме мотивираха да продължа. Толкова съм горда със себе си, защото успях да го направя. Наистина беше тежко. Ако гледате моите мачове, моите боеве, в края виках. Не беше само заради постигнатото. Казах си: "Да, най-сетне се отплати!". Искам да изкажа благодарности на всички, които гледаха моите мачове. Те бяха там, окуражаваха ме. Дадоха ми мотивация да продължа, да не се предавам.

- Мачът за бронза също беше огромна драма. Спечелихте само с една точка.

- Когато си в разгара на мача, не можеш да мислиш за тези неща. Всичко може да се промени за секунда. Ако видите моите мачове, в първия двубой всичко се промени за секунда. Дали имах време да разсъждавам какво се случва? Просто бях фокусирана върху мача и как да спечеля.

- След олимпийските игри публикувахте много емоционално видео. То започва с ужасяваща контузия, с операция, с процеса по възстановяване. Разкажете повече за тази травма.

- Занимавам се със спорт, който е с пълен контакт, в него винаги има контузии. Да, преди квалификацията имах травма. Получих я през 2022-ра по време на европейското първенство. Претърпях операция на коляното. Трябваше да се възстановя от контузията. Не е само физически, но трябва ментално да си подготвен за това, което се случва. Във всяка една тренировка. От друга страна, трябваше да свалям килограми, защото се бия в категория до 57 кг. Не беше толкова лесно да се справя с всички тези неща. Те да се получат по правилния начин. Дадох най-доброто, за да се подготвя ментално и физически. Зад кулисите не съм само аз. Има доста хора, които бяха замесени. Те ми помогнаха. Моят физиотерапевт, екипът по възстановяване, моят треньор. Моят хирург, който направи операцията на коляното, г-н Уилямс. Всеки даде най-доброто, за да ми помогне да се подготвя за олимпийските игри.

- Имате още едно тежко препятствие преди олимпийските игри. Квалификациите в един град, близо до София - Елин Пелин. Мислехте ли, че там вече сте на 100%?

- Квалификацията е най-голямата сцена, защото всеки иска да отиде на олимпийските игри. Да участваш е мечта за спортистите. Моите битки в квалификациите бяха срещу настоящата световна шампионка и още доста добри състезатели. Направих 4 мача. Точно се бях завърнала от контузия, но моето съзнание беше подготвено, защото знаех какво искам. И каква е моята цел.

- Вашият път към олимпийската слава е дълъг и интересен. Преди 8 години станахте първата жена, спечелила олимпийски медал за Иран. Кога решихте да започнете да спортувате?

- Не беше мой изборът да започна с таекуондото. Моите родители го избраха, защото беше малка зала в близост до нашата къща. Те имаха само таекуондо. Нямах избор. Бях много млада, за да преценя кой спорт е добър за мен или в кой съм талантлива. Продължих с таекуондото не само защото моят треньор каза, че съм талантлива и мога да продължа, а и защото не исках да бъда лузър. От малка винаги съм имала съзнанието на победител. Дори в училище. Тази настройка ме тласкаше напред. Да натискам на 100% моето тяло и съзнание, за да бъда най-добрата.

- Казахте на българските таекуондо състезатели никога да не спират да вярват в себе си. Това ли е най-важното, за да се развиете като голям победител?

- Менталната настройка и това, в което вярваме, е наистина важно. Мога да споделя надеждата и да кажа какво се случва при мен, защото бях в Иран. Бях първата жена, която спечели медал от олимпиада. За всички останали това беше невъзможно. Направих невъзможното възможно. Мога само да изпратя посланието, че е важно да вярваш. Важно е да не се предаваш. Също така постоянството, дисциплина. Спортът ме научи как да бъда постоянна, така че да имам желанието да продължа. Дисциплината означава дори когато съм много уморена и не мога да ходя, а е време за тренировка, да го направя. Това прави разликата между шампиона и останалите спортисти.