Григор Димитров: Нося герба на България в ракетата си

Гришо се намира се в Топ 10 на световната ранглиста, а само преди броени седмици здравословен проблем го спря на полуфиналите на US Open

Тенисистът даде интервю за Би Ти Ви.

Коя болка е по-силна след разочарование: емоционалната, или физическата?

Поводът е ясен: златната възможност срещу Джъстин Тиафо, която Григор пропусна на US Open, където беше принуден да се откаже, защото тялото му не издържа:

„Със сигурност емоционалната болка. Физическата никога не ме е плашила. Всеки спортист изпитва болка, ние всички играем всеки ден с болка. За мен е много важно да знам в подобни ситуации кога мога и кога трябва да натисна повече физически и кога трябва да бъда по-пестелив", казва той.

Какво се случва в главата му, когато загуби, а е бил толкова близко? Изолира ли се от света, търси ли нечия подкрепа, за да притъпи болката?

„Винаги съм бил човек, който е носил сърцето си отвън. Не мисля, че съм толкова добър в криенето. Дали ще е пред публика, или пред когото и да било. Никога не съм гледал да имам някакъв вид фасада. Когато изпитвам такъв тип чувства винаги се затварям към себе си и винаги търся вината първо в себе си: Кое мога да подобря? Кое съм направил добре? Къде съм объркал нещата? Или нещо, с което съм нарушил дисциплината. Най-различни въпроси, които аз самият си задавам на себе си и трябва да ги задавам на себе си", споделя Григор.

„Водя една своя битка, то не е битка, но мой вид състезание. Нямам какво да доказвам на никого, само на себе си. Мисля, че съм в позиция, в която мога да искам още от себе си. Разбира се, много искам да спечеля един от тези турнири (има предвид от Големия шлем – Australian Open, Roland Garros, Wimbledon, US Open), защото това винаги ми е било голяма цел. Но със сигурност трябва да направя и нужните стъпки преди това. В момента, малко по малко, аз ги правя тези стъпки и те ми дават сигурност."

"Ако продължавам да показвам постоянство и се поставям в позиция да мога да побеждавам добрите играчи, които са пред мен, ако тялото ме държи, аз не мога да видя края и винаги ще продължавам да се стремя да вървя напред, докато мога", откровен е българинът.

Огромната сила за този човек, е неговото семейство, хората от щаба му. Усещането е, че зад Григор наистина стои армия, готова на всичко, за да му помогне във всеки един миг, в който той потъне в мрак.

Питам го дали си заравя главата в пясъка понякога, защото мнозина правят именно така.

„Понякога това е нужно, според мен. Аз така, или иначе го правя. След мача (има предвид този от полуфинала срещу Тиафо на US Open) не се чувствах комфортно, не можех да спя, нямах желание за много неща, но в тези моменти, аз винаги се обръщам към себе си. Почвам да си задавам въпроси, които е нужно да се зададат. Имам страхотен отбор около себе си, родители, близки, които ми дават перспектива да продължавам напред. Това са хора, на които винаги мога да се облегна", повдига завесата на своя личен свят момчето от Хасково.

Тенисът – този жесток спорт, който буквално те смазва психически и преди да се опомниш си зад борда. Спорт, в който всеки ден все повече тенисисти събират кураж да се изправят пред света и да признаят публично, че се борят с депресия, с паник атаки, с психически сривове. И в този спорт, считан за един от най-престижните от човечеството, има един българин, който 15 години е в елита.

Как се оцелява в тази месомелачка?

„Много е лесно да паднеш духом в нашата игра. Разговарял съм много пъти със спортисти и от други спортове, но до момента не съм видял спорт, който в единия ден може толкова да се въздигне, а на другия ден да си под земята. Даже няма достатъчно силна дума, която да го опише всичкото това усещане. То е, някак си, много лично", признава ни Григор и допълва:

„Всеки води своята лична борба. Различни са нещата, които те карат да се чувстваш добре на корта, различни са нещата и които те карат да се пропукваш. Но всеки е минавал от там и е бил там. Аз не познавам човек, който играе тенис и не е нервен. Въпросът е как подхождаш към тези моменти: дали би се изплашил, дали не откриваш правилния начин на дишане, може би публиката, или играчът срещу теб те притеснява... Толкова са много факторите."

Ние, българите, така сме устроени, че много обичаме да се обсъждаме. И обикновено съдим хора, личности, които са постигнали в пъти повече от нас.

Влияе ли му хорското мнение? Нов въпрос към личния свят на Григор Димитров, на който той е поразително откровен:

„Ако всеки казва само добро за теб, ако някой твърди, че във всичко си перфектен, значи нещо не е наред. На мен ми харесва да ме критикуват. Навсякъде по света има завист, не само в България. И когато се сблъскам с това, напоследък започвам да го имам като комплимент. Значи си направил нещо. И продължаваш да правиш нещо. И продължавам да правя нещо. Какъв по-голям кеф от това? Ако започна да се захващам за най-малките приказки по мой адрес, това означава да се принизя на това ниво, а в това не намирам никакъв смисъл."

Едни от най-унищожителните критики по адрес на Григор Димитров, които никога няма да излязат от „мода" у нас са свързани с обвиненията към него, че не е дал достатъчно на България, че не носи нищо на България, че не е никакъв българин, че не играе за България.

Отговорът на един от най-добрите тенисисти на планетата идва с тежки думи, които дано запомним за дълго:

„Цял живот играя за България, цял живот съм с български паспорт, цял живот имам знамето до мен, гербът на България е в ракетата ми. Всеки може да прави различни заключения."

Но това не те наранява? Не позволяваш?

„Не, не позволявам. Не позволявам."

Цялото видео вижте тук: