Агентът на Бербатов Емил Данчев: Има треньори, които взимат пари от играчи
Георги ИВАНОВ
- Г-н Данчев, трудно ли е човек да бъде футболен мениджър в България?
- Човек да бъде мениджър е трудно не само в България, а и навсякъде по света. Някои си представят нашата професия като хора, които хващат футболиста за ръката, предлагат му някакъв договор и изкарват пари. Но не са наясно, че в последните години нашата дейност бе превърната от ФИФА в професия, която изисква много познания, много труд, много скрита работа. С колегите се шегуваме, че сме като светофарите - работим по 24 часа в денонощието. Занимаваме се със страшно много неща, които остават скрити за широката публика. Като например да се уредят битовите условия на клиентите ни, плащането на данъците, решаваме въпроси от всякакъв характер, така че работата е трудна, независимо дали си от България, или живееш на друго място.
- Клубните ни отбори се представят все по-зле в европейските турнири, това създава ли допълнителни пречки?
- Факт е, че отборите ни не се представят добре в Европа и това носи допълнителни усложнения. Заради тази ситуация се шегувам, че продаваме хладилници на ескимосите. Но това е част от занаята така или иначе. Независимо от пречките ние трябва да се борим и да си вършим работата. Резултатът от нашата дейност е от полза както за играчите, така и за клубовете, които получават финанси, също и за държавата, защото влизат пари от данъци.
- Вие наблюдавате и млади таланти, професионалното ви око вижда ли надежда да имаме нови Стоичков или Бербатов в скоро време?
- Като гледам статистиката, тя показва, че футболисти от такъв ранг излизат при нас на 10-12 години, така че съм оптимист. Виждам у нас много таланти, които, ако попаднат на правилното място, имат реалния потенциал да се развият и да вървят към големите футболни успехи.
- Футболните специалисти непрекъснато говорят как работата във футболните школи е занемарена или неправилна освен в някои случаи, вие следите ли ги и какво е необходимо да се промени, за да излизат повече конвертируеми играчи?
- Това е един от големите проблеми на българския футбол - работата в школите. Причините са много, но една от тях е, че няма нормална инфраструктура, децата играят и тренират в адски условия. Немислимо е да сравняваме терените и организацията в Европа с нашите тук. Проблем е и това, че една част от треньорите си вършат работата занаятчийски - отиват само да им минат няколкото часа. Но знаем, че и заплащането е ниско и така става един порочен кръг. Все пак има и хора, които работят с децата с много желание независимо от тежките условия. Какво трябва да се промени е дълга тема и не бих я разисквал сега. Много от ръководителите във футбола не могат да разберат, че бъдещето е в работата в школите и да се дава път на младите. У нас все още смятаме, че футболисти на по 17-19 години са млади, но виждаме в Европа какви футболисти на тези години има в големите клубове.
Добър пример е това, че в "Литекс" повярваха в Христо Стоичков и му дадоха картбланш. Виждаме за кратко време какъв отбор направи от млади играчи от школата. Това е бъдещето.
- В "Левски" и ЦСКА такова нещо трудно би се случило, защото се търсят незабавни резултати или...?
- Всичко е въпрос и на баланс. Не може да се разчита само на млади, но проблемът е, че не им се дава шанс. Има примери по света, при които се дава път на двама-трима млади покрай по-опитните им колеги.
- Грешка ли е, че у нас се купуват много чужденци?
- Грешката не е в това, че се купуват чужденци, защото така се прави навсякъде. Грешката е в това какви чужденци се купуват у нас. Чужденецът трябва да повиши класата на отбора и той да бъде използван максимално, да бъде "изцеден", за да се оправдаят разходите. А у нас те стоят на пейката, не се използват достатъчно, взимат си парите и си тръгват. Добър пример е "Лудогорец", където взеха футболисти от чужбина, които вдигнаха нивото.
- В момента националният ни отбор се представя доста добре, има ли шанс някои от сегашните играчи да осъществят трансфери в големи европейски клубове?
- Чест прави на Любо Пенев и екипа му, че за кратко време напълно обновиха отбора. И са в процес на изграждане на екип от млади футболисти, който започва да става конкурент на големите европейски отбори. Това е дълъг процес и политиката на БФС трябва да е да го продължи, независимо дали ще се класираме за световното първенство догодина или не.
Свидетел съм на интерес към доста от нашите футболисти от страна на клубове, треньори и мениджъри. Ако продължат така, това ще е трамплин за много от тях.
- Футболните фенове ви помнят като шеф в ЦСКА, но как влязохте във футбола?
- Думата "шеф" не я обичам. Бях изпълнителен директор на ЦСКА шест години, но връзката ми с футбола е далечна. Тренирах в школата на "армейците" до 17-годишен. След като завърших висшето си образование, започнах работа в клуба. После дойде момент, когато покойният Илия Павлов ми предложи да поема цялостно работата.
- Какво след това ви накара да се захванете с футболно мениджърство?
- Времето ме накара. Ние тогава бяхме затворили процеса в ЦСКА. По онова време клубовете не бяха професионални, както са сега, и ние имахме отделно търговско дружество. Имахме договори с много млади футболисти и се опитахме да се доближим до моделите в Европа, да изградим мениджърски екип. На базата на дългогодишната ми работа си бях създал много контакти във футбола в Европа и реших да използвам този факт и да регистрирам агенцията.
- Ваше дело е най-скъпият трансфер на българин - Димитър Бербатов, каква е тайната за добрата сделка?
- Тайна няма, пътят е съвестно вършене на работата и наличието на качествен материал. Звучи грубо, но футболистът е стока. Мениджърът трябва да съветва, да помага, да търси правилните решения. Въпрос на много черна работа. Когато има добър футболист и мениджърът си върши работата, неминуемо се стига до големи сделки.
- Очаквахте ли, че някога Димитър Бербатов ще струва 30 милиона паунда и ще стане голмайстор на Висшата лига?
- Апетитът идва с яденето. Аз навремето го оцених и обсъдих качествата му със специалисти. С всяко следващо повишаване на класата му ние започнахме да мислим за бъдещето и за достигането до върховете на световния футбол. Това стана с привличането му в "Манчестър Юнайтед".
- Как се преговаря с такива футболни "хиени" като сър Алекс Фъргюсън, трудно ли е, какви са тънкостите?
- Може и да прозвучи странно, но с такива хора се преговаря по-лесно. Те знаят какво искат, оценяват това, което им се предлага. Когато футболистът е желан, нещата още повече се опростяват. Ако и от наша страна няма особени претенции, а исканията са реални, нещата стават лесни.
- В България често се говори за т.нар. мениджърски интереси. Възможно ли е футболни агенти да решават кои играчи да бъдат привличани и кои - не?
- Да, мениджърски интереси има - така, както ги има и навсякъде. Не е добре, когато има монопол, както стана в друга област у нас и се стигна до бунтовете. Щом има конкуренция, е естествено да има интереси. Оттук нататък е важно кой как си върши работата и как си защитава интереса. Това е съвсем естествено нещо за развитието във всички области.
А що се отнася до връзките мениджър-собственик на клуб, то да, има такива. И в "Левски", и в ЦСКА, и другаде. Работата на мениджъра е да предлага, а решението би следвало да е на ръководството във футболния клуб. Ако те вече имат доверие в даден мениджър, е нормално да предпочетат неговите клиенти, ако те са със същите качества като другите предлагани. В този смисъл субективният фактор би могъл да влияе. Но ако се изкриви тази връзка, вече не е добре за футбола.
- Често се говори, че треньорът на даден отбор е привлякъл еди-кои си футболисти, защото взимал процент от сделката. Има ли такова нещо в родната футболна действителност?
- Това го има във футбола, и то не само в България. Това не е и най-важното. Водещо е треньорът да привлече футболист, който ще си свърши работата и ще го защити. Нататък нещата са детайли.
- Как се управляваше ЦСКА по ваше време и защо според вас се стигна до това любимият ви клуб да е затънал в дългове, неразбории, заплахи за лиценза и какви ли не управленски грешки?
- По мое време и преди това имаше футболен клуб и представителен отбор. Не бива тези две неща да се отъждествяват. За съжаление от години у нас сме свидетели на процес, в който ЦСКА все повече губи лицето си и се мъчи да поддържа само един представителен отбор. Но това не е достатъчно за клуб с традиции, име, амбиции и цели. ЦСКА не е единственият отбор, преминаващ през финансови проблеми, това го има и в Европа. Факт е, че сегашните собственици инвестираха доста пари в ЦСКА, но за съжаление не всички средства бяха вложени целесъобразно. Доста пари бяха хвърлени в черната дупка и потънаха, а от тази инвестиция нямаше реален резултат. Инвестирайки по този начин пари, не само не се постига ефект, но и води до нерешаването на други проблеми, които са належащи.
Аз съм оптимист и смятам, че човек се учи от грешките си. Виждам някои положителни промени в клуба, които са само едно начало, и се надявам, че ще избегнат за в бъдеще грешките си. Вярвам, че ЦСКА ще се върне на полагащото му се място.
- Г-н Данчев, трудно ли е човек да бъде футболен мениджър в България?
- Човек да бъде мениджър е трудно не само в България, а и навсякъде по света. Някои си представят нашата професия като хора, които хващат футболиста за ръката, предлагат му някакъв договор и изкарват пари. Но не са наясно, че в последните години нашата дейност бе превърната от ФИФА в професия, която изисква много познания, много труд, много скрита работа. С колегите се шегуваме, че сме като светофарите - работим по 24 часа в денонощието. Занимаваме се със страшно много неща, които остават скрити за широката публика. Като например да се уредят битовите условия на клиентите ни, плащането на данъците, решаваме въпроси от всякакъв характер, така че работата е трудна, независимо дали си от България, или живееш на друго място.
- Клубните ни отбори се представят все по-зле в европейските турнири, това създава ли допълнителни пречки?
- Факт е, че отборите ни не се представят добре в Европа и това носи допълнителни усложнения. Заради тази ситуация се шегувам, че продаваме хладилници на ескимосите. Но това е част от занаята така или иначе. Независимо от пречките ние трябва да се борим и да си вършим работата. Резултатът от нашата дейност е от полза както за играчите, така и за клубовете, които получават финанси, също и за държавата, защото влизат пари от данъци.
- Вие наблюдавате и млади таланти, професионалното ви око вижда ли надежда да имаме нови Стоичков или Бербатов в скоро време?
- Като гледам статистиката, тя показва, че футболисти от такъв ранг излизат при нас на 10-12 години, така че съм оптимист. Виждам у нас много таланти, които, ако попаднат на правилното място, имат реалния потенциал да се развият и да вървят към големите футболни успехи.
- Футболните специалисти непрекъснато говорят как работата във футболните школи е занемарена или неправилна освен в някои случаи, вие следите ли ги и какво е необходимо да се промени, за да излизат повече конвертируеми играчи?
- Това е един от големите проблеми на българския футбол - работата в школите. Причините са много, но една от тях е, че няма нормална инфраструктура, децата играят и тренират в адски условия. Немислимо е да сравняваме терените и организацията в Европа с нашите тук. Проблем е и това, че една част от треньорите си вършат работата занаятчийски - отиват само да им минат няколкото часа. Но знаем, че и заплащането е ниско и така става един порочен кръг. Все пак има и хора, които работят с децата с много желание независимо от тежките условия. Какво трябва да се промени е дълга тема и не бих я разисквал сега. Много от ръководителите във футбола не могат да разберат, че бъдещето е в работата в школите и да се дава път на младите. У нас все още смятаме, че футболисти на по 17-19 години са млади, но виждаме в Европа какви футболисти на тези години има в големите клубове.
Добър пример е това, че в "Литекс" повярваха в Христо Стоичков и му дадоха картбланш. Виждаме за кратко време какъв отбор направи от млади играчи от школата. Това е бъдещето.
- В "Левски" и ЦСКА такова нещо трудно би се случило, защото се търсят незабавни резултати или...?
- Всичко е въпрос и на баланс. Не може да се разчита само на млади, но проблемът е, че не им се дава шанс. Има примери по света, при които се дава път на двама-трима млади покрай по-опитните им колеги.
- Грешка ли е, че у нас се купуват много чужденци?
- Грешката не е в това, че се купуват чужденци, защото така се прави навсякъде. Грешката е в това какви чужденци се купуват у нас. Чужденецът трябва да повиши класата на отбора и той да бъде използван максимално, да бъде "изцеден", за да се оправдаят разходите. А у нас те стоят на пейката, не се използват достатъчно, взимат си парите и си тръгват. Добър пример е "Лудогорец", където взеха футболисти от чужбина, които вдигнаха нивото.
- В момента националният ни отбор се представя доста добре, има ли шанс някои от сегашните играчи да осъществят трансфери в големи европейски клубове?
- Чест прави на Любо Пенев и екипа му, че за кратко време напълно обновиха отбора. И са в процес на изграждане на екип от млади футболисти, който започва да става конкурент на големите европейски отбори. Това е дълъг процес и политиката на БФС трябва да е да го продължи, независимо дали ще се класираме за световното първенство догодина или не.
Свидетел съм на интерес към доста от нашите футболисти от страна на клубове, треньори и мениджъри. Ако продължат така, това ще е трамплин за много от тях.
- Футболните фенове ви помнят като шеф в ЦСКА, но как влязохте във футбола?
- Думата "шеф" не я обичам. Бях изпълнителен директор на ЦСКА шест години, но връзката ми с футбола е далечна. Тренирах в школата на "армейците" до 17-годишен. След като завърших висшето си образование, започнах работа в клуба. После дойде момент, когато покойният Илия Павлов ми предложи да поема цялостно работата.
- Какво след това ви накара да се захванете с футболно мениджърство?
- Времето ме накара. Ние тогава бяхме затворили процеса в ЦСКА. По онова време клубовете не бяха професионални, както са сега, и ние имахме отделно търговско дружество. Имахме договори с много млади футболисти и се опитахме да се доближим до моделите в Европа, да изградим мениджърски екип. На базата на дългогодишната ми работа си бях създал много контакти във футбола в Европа и реших да използвам този факт и да регистрирам агенцията.
- Ваше дело е най-скъпият трансфер на българин - Димитър Бербатов, каква е тайната за добрата сделка?
- Тайна няма, пътят е съвестно вършене на работата и наличието на качествен материал. Звучи грубо, но футболистът е стока. Мениджърът трябва да съветва, да помага, да търси правилните решения. Въпрос на много черна работа. Когато има добър футболист и мениджърът си върши работата, неминуемо се стига до големи сделки.
- Очаквахте ли, че някога Димитър Бербатов ще струва 30 милиона паунда и ще стане голмайстор на Висшата лига?
- Апетитът идва с яденето. Аз навремето го оцених и обсъдих качествата му със специалисти. С всяко следващо повишаване на класата му ние започнахме да мислим за бъдещето и за достигането до върховете на световния футбол. Това стана с привличането му в "Манчестър Юнайтед".
- Как се преговаря с такива футболни "хиени" като сър Алекс Фъргюсън, трудно ли е, какви са тънкостите?
- Може и да прозвучи странно, но с такива хора се преговаря по-лесно. Те знаят какво искат, оценяват това, което им се предлага. Когато футболистът е желан, нещата още повече се опростяват. Ако и от наша страна няма особени претенции, а исканията са реални, нещата стават лесни.
- В България често се говори за т.нар. мениджърски интереси. Възможно ли е футболни агенти да решават кои играчи да бъдат привличани и кои - не?
- Да, мениджърски интереси има - така, както ги има и навсякъде. Не е добре, когато има монопол, както стана в друга област у нас и се стигна до бунтовете. Щом има конкуренция, е естествено да има интереси. Оттук нататък е важно кой как си върши работата и как си защитава интереса. Това е съвсем естествено нещо за развитието във всички области.
А що се отнася до връзките мениджър-собственик на клуб, то да, има такива. И в "Левски", и в ЦСКА, и другаде. Работата на мениджъра е да предлага, а решението би следвало да е на ръководството във футболния клуб. Ако те вече имат доверие в даден мениджър, е нормално да предпочетат неговите клиенти, ако те са със същите качества като другите предлагани. В този смисъл субективният фактор би могъл да влияе. Но ако се изкриви тази връзка, вече не е добре за футбола.
- Често се говори, че треньорът на даден отбор е привлякъл еди-кои си футболисти, защото взимал процент от сделката. Има ли такова нещо в родната футболна действителност?
- Това го има във футбола, и то не само в България. Това не е и най-важното. Водещо е треньорът да привлече футболист, който ще си свърши работата и ще го защити. Нататък нещата са детайли.
- Как се управляваше ЦСКА по ваше време и защо според вас се стигна до това любимият ви клуб да е затънал в дългове, неразбории, заплахи за лиценза и какви ли не управленски грешки?
- По мое време и преди това имаше футболен клуб и представителен отбор. Не бива тези две неща да се отъждествяват. За съжаление от години у нас сме свидетели на процес, в който ЦСКА все повече губи лицето си и се мъчи да поддържа само един представителен отбор. Но това не е достатъчно за клуб с традиции, име, амбиции и цели. ЦСКА не е единственият отбор, преминаващ през финансови проблеми, това го има и в Европа. Факт е, че сегашните собственици инвестираха доста пари в ЦСКА, но за съжаление не всички средства бяха вложени целесъобразно. Доста пари бяха хвърлени в черната дупка и потънаха, а от тази инвестиция нямаше реален резултат. Инвестирайки по този начин пари, не само не се постига ефект, но и води до нерешаването на други проблеми, които са належащи.
Аз съм оптимист и смятам, че човек се учи от грешките си. Виждам някои положителни промени в клуба, които са само едно начало, и се надявам, че ще избегнат за в бъдеще грешките си. Вярвам, че ЦСКА ще се върне на полагащото му се място.
Реклама
Реклама
