Щангистът Ангел Русев: 9 месеца не сме взимали заплата

Президентите на федерацията само ни крадат

Кой е той?

Ангел Русев и останалите национали в щангите са без заплати и лагери почти цяла година. Европейският шампион се впусна в интересно предизвикателство през лятото - "Игри на волята". Пред youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес" Русев ще разкрие как точно се получи контузията, заради която отпадна от шоуто.

- Ангел, защо не тренира националният отбор?

- От три години насам имаме проблеми с федерацията и президентите. Има постоянна смяна на шефове, които крадат нашите средства. Така не могат да представят документи пред министерството. Нещата вървят надолу. Министерството изисква неща, които те не дават. Има големи крадци, които не позволяват ние да тренираме редовно, да получаваме заплати, да имаме добро възстановяване. Както и всичко останало, което е нужно на един спортист да се подготви за международно състезание.

- Как продължавате изобщо да тренирате в тези условия?

- Всеки от нас си има клуб и треньор. Нашите наставници се опитват по някакъв начин да ни спонсорират да можем да тренираме в клубовете си. Всячески се опитват да ни помогнат, защото имаме състезания, които трябва да спечелим. На някои хора мечтата им е ние да губим медали.

- Колко заплати имате да взимате?

- Засега като месеци са девет. Като сума за цялата година са 39 600 лв. от заплати. Никой от колегите ми не е взел. Само за олимпийците знам, че докато бяха на лагер на подготовката за игрите в Париж, взеха четири заплати. Това, от една страна, е подигравка към тях, защото те се готвят за олимпиадата. Тя е през четири години, най-голямото състезание, и да им дават четири заплати не е окей.

- Вие имате ли някакъв полезен ход?

- Преди две седмици бяхме целият отбор при министъра. Той ни обясни, че поради липса на документи къде са изхарчени тези пари - близо 700 000 лв. - не можем да си получим заплатите и нямаме лагери. Разясни, че има начин, според който да се отпуснат нужните суми чрез клубовете. Но каза и още нещо, че за задните месеци няма как да ни дадат заплатите. Ти губиш осем заплати, което е огромна сума. Развитие в момента няма. Говорил съм с Антон Коджабашев по телефона. Казах му да се опитаме ние състезатели и той да направим нещо, което наистина може да се получи. Дори да помогнем с пари. Бяхме готови да да намерим спонсори аз, Карлос Насар и всички като цяло. Казах му: "Ако не можеш, стани и си тръгни! Дай възможност на друг човек, който може да справи с тази работа". Той ми отговори, че е поканил Карлос да ходи в някакъв център, който ще ни помогне, и Насар е отказал. Той отказа, защото не вярва в Коджабашев и тази федерация. Вяра не може да му се има на него.

- Къде са изчезнали тези 700 000 лв.?

- Не знам и аз. Мога да ги изредя по имена какво се случва при всички президенти. При Неделчо Колев нещата бяха 50:50. При него си получавахме абсолютно всичко, имахме си лагери. Там се оказва, че е открадната някаква сума. След това дойде Ариф Маджид, за който изкараха документи, че липсват 300 000 лв. За европейското, което беше тук, казват, че дискове са фалшиви, не са платени зали и други неща. Не ги помня, защото са толкова много и са за доста голяма сума. Някъде към 700-800 000 лв. Никой не знае кой ги е откраднал.

- Не се ли замисляте вече какъв е смисълът да продължавате?

- Изключително трудно е за един състезател. И то в процеса на подготовка за голямо първенство. Това мъчи психиката ни по време на тренировка. Много пъти сме си говорили и сме взимали моментни решения да се откажем, да си тръгнем, да не правим нищо повече. Но сядам и се замислям за това, което сме дали на България и на треньорите си. Как можем да им помогнем ние на тях. Това ни спира да се откажем от спорта или да отидем да вдигаме за друга държава. Много от нас го обмисляхме, но като отидеш в друга страни, махни, че си предател, но и си втора ръка там. Треньорите ще те изгонят по всяко време. Тук наставниците ще ти помогнат по всяко време. Отгледали са ни като родители и мисля, че каквото и да се случи, не бихме ги изоставили. Но да кажа на федерацията да вземе да се стегне, че да не дойде краят й. Да дойде някой нов президент, който наистина може да ни помогне. След 4 години има олимпиада и много хора се готвят за нея. Идва световно първенство и трябва да се вземат мерки и да се оправят нещата.

- Защо Коджабашев не иска да остави на някой друг да опита да оправи нещата?

- Той е президент от 6-7 месеца. Преди това разговаряхме с него. Бяхме на лагер в неговата база и ни обеща, че до две седмици всичко ще се пооправи. Минаха 7 месеца. Човек, който казва, че до 2 седмици ще оправи нещата, и са минали толкова месеци, няма какво да го коментирам. В момента само ни лъже и будалка с празни обещания. Нищо лошо към него, но това не е редно към спортистите. Той също е бил и знае какво е. Мисля, че не е за него този пост.

- Има ли някой кандидат, който би влязъл в подобна каша?

- Доколкото разбрах, Карлос Насар щял да помогне Марин Милашки да стане президент. Той е секретар в нашата федерация и също така треньор. Но е доста трудно, като не са в неговите ръце тези пари. Не е много сигурна ситуацията, колкото и да вярваме на Карлос. Малко трудно да заемеш такъв пост, на който след пет дни или пет месеца нищо не можеш да направиш. Изпадаш пак в същата ситуация. Ще стане по-зле, повече ще се изложим.

- Вие много вярвахте на Ариф Маджид в началото. Какво се случи с него?

- Когато дойде за първи път в залата за нас беше уау. С неговия бизнес знаехме, че ще ни подпомогне по някакъв начин. Наистина успя до някаква степен до европейското първенство. След това не знам какво се случи между него и старши треньора Иван Иванов. Започнаха скандалите. След това разбрахме, че е откраднал доста голяма сума. Мисля, че при него нещата сигурно щяха да се получат, но той се повлия от няколко човека. Той искаше да направи така, че да изгони Иван Иванов и да дойде друг. Ние без Иванов това поколение много трудно ще успеем.

- През лятото сменихте средата с участието си в "Игри на волята". Каква беше разликата със залата по щанги?

- Разликата е огромна. Няма база за сравнение. Когато разбрах, че ще участвам на 100% в "Игри на волята", започнах подготовка. Това ми помогна да изчистя психиката си за предаването. Започнах друг вид тренировки, кросфит, да решавам пъзели, плуване. Когато дойде моментът да вляза в предаването, знаех, че съм просто един щангист. Те са от много по-различни спортове. Нашият спорт е супер скучен - няма интензивност, издържливост. Видях, че не сме толкова комплексни като другите спортове - борба, джудо и др. Първата ми битка видях какво мога наистина и как адреналинът може да ти позволи да преминеш всяко препятствие. Беше ми изключително хубаво да участвам в такова риалити. Започнах по много по-различен начин да мисля, защото близо три седмици там нямах телефон, нямах контакт с външния свят. Условията там ме промениха. Там видях хора, които са за пример. Истински хора, които се борят с живота, а не просто със спорта.

- Имаше няколко определящи за вас момента в самото предаване. Забъркаха ви в любовна афера. Имаше ли нещо?

- Преди да вляза в предаването, знаех, че имам нещо в живота, което изключваше мисълта за каквато и да е друга жена в главата ми. Това е моята половинка Симона. С нея живея, имам си дете. Когато влязох в предаването, още първата вечер на блатото, бях със спалния си чувал. Бях го хвърлил просто до дадената участничка, която е Силвия Радулова. Тя тогава каза: "Ти при мен ли ще спиш?". Ние с Калоян и Раду си легнахме на друго място. От там започна всичко. Тя се закачаше. Аз и Калоян с нея също, но чисто приятелски. Нищо истинско не е имало между нас. Може да е било чисто стратегически от нейна страна. Моята стратегия беше да играя с жените и трябваше да ги привлека по какъвто и да е начин. Не говоря за ... (смее се).

- Контузихте се битка. Колко беше сериозна травмата?

- Още втората седмица на битката, в която дърпахме едни варели, много жестоко си контузих дясното коляно. Имах огромна рана и много ме болеше. На следващия ден, когато бях на номинациите, изключих всичко. Казах си, че ще отида и ще преодолея болката. Отивайки с Гешев на втората ни битка, на гъбките, моят разкрач е много малък. Изключително много падах на тези гъбки. На едно и също място. Когато паднах последния път, стъпих накриво. Обърна ми се кракът и не можех да го мръдна. Усетих го, все едно се счупи. Мислех, че травмата е доста по-сериозна, а беше частично разкъсано сухожилие. Когато ме попитаха дали искам да се откажа, сълзите не бяха, защото ме болеше. Бяха от това, че губя по този начин играта. Знаех, че на 99% съм победител в нея. След излизането ми се прибрах в Русе и ходих на лекар. Възстанових се доста трудно за около месец. Започнах някакъв вид тренировка и в началото ме болеше. След това стартирах по-сериозната подготовка. Беше много трудно да свикна с мисълта, че съм загубил така. Имаше нощи, в които сънувах тази игра.

- Какво да очакваме от вас на световното?

- Мисля 99%, че ще съм световен шампион в изтласкването този път и се стремя към среброто в двубоя.