Дойчин Василев пое към небесните върхове

Пред "България Днес" алпинистът даде едно от последните си интервюта

"Към края на живота всичко около теб сякаш се забързва. Към следващия живот"

През пролетта, когато се навършиха 40 години от експедицията за изкачване на Еверест, Дойчин Василев даде едно от последните си интервюта и то беше пред "България Днес". На въпроса: "Колко бързо изминаха за вас тези четири десетилетия?", алпинистът отговори: "Много бързо! Аз самият съм изненадан... Но вероятно при всяко човешко същество е така и към края на живота всичко около теб сякаш се забързва. Към следващия живот".

Само около половин година по-късно Дойчин Василев пое по пътя към звездните върхове. Новината за кончината на покорителя на Еверест съобщи журналистът Иван Попйорданов.

Отишъл си е от нашия свят на 7 декември в болница след прекаран мозъчен инсулт. Поклонението пред Дойчин Василев ще бъде на 14 декември, в събота.

Българският алпинист остави богато наследство със своите спортни постижения и житейска мъдрост. Наричаше похода към Еверест през 1984 г. "Експедицията на един живот!"

"Всички български алпинисти тогава мечтаехме да се изкачим на най-високият връх, Покрива на света - споделяше Дойчин. - Подготвяхме се година и половина. Имахме силен отбор от алпинисти. Наричам го дриймтийм на нашето време. Една от последните големи експедиции, правени в класическия стил в Непал. От Катманду до базовия лагер три седмици ходене по планини, долини, реки..."

През 1984 г. Дойчин Василев не стига до Еверест. Христо Проданов се изкачва там, но заплаща със живота си правото да се нарича първият българин, стъпил на върха на света. Христо намира смъртта си по пътя обратно. Дойчин Василев винаги е критичен към решението на Проданов да поеме този риск, който го остави завинаги в Хималаите.

"Изкачване без завръщане не струва нищо - коментира Василев в последното си интервю. - Но ние в България си го украсихме, стана героично. Христо беше добър алпинист, но не трябваше да бъде в национална експедиция, а в самостоятелна. Едно е да си сам, а съвсем друго да са въвлечени още десетина души. Изкачването на Христо си беше танц със смъртта."

Дойчин Василев изкачва Еверест, но 13 години по-късно. "На върха бях на 20 май 1997 г. - разказа алпинистът. - Това беше тежка година за България, след прословутата Виденова зима и хиперинфлацията. Не знаех в каква България ще се върна, когато се прибера. Но когато изкачих Еверест, се обадих на сестра ми по сателитния телефон. Думите ми бяха: Посвещавам това на всички българи. България е жива и ще пребъде!"

През пролетта на 2024 г. Дойчин Василев не беше така оптимистично настроен за бъдещето на родината. На въпроса: "Как виждате България след десет години?", неговият отговор гласеше: "Понякога животът предлага дори по-трудни решения от тези, които трябва да се взимат в планината. България няма да се оправи скоро. Когато през 1989 г. станаха промените, се говореше, че след пет години преходът ще е приключил. А вече минаха повече от три десетилетия. За съжаление, страната ни не успя да повтори подема, който имаме веднага след Освобождението от турско робство. Тогава успяваме да си извоюваме прилично място в Европа въпреки трудностите, през които минаваме. Но сега, за съжаление, не е така."

"България Днес" изказва искрени съболезнования на семейството и близките на големия човек и алпинист Дойчин Василев.

Големите постижения

Дойчин Василев е участник в трите национални хималайски експедиции (Лхотце 1981, Еверест 1984 и Анапурна 1989). Има в кариерата си изкачвания на 5 осемхилядника. Роден е на 12 юни 1944 г. в село Кумарица. Завършва висше образование - инженер полиграфист, в Лайпциг (Германия). Бил е преподавател в Техникум по полиграфия и фотография "Юлиус Фучик". Участник е в експедицията на остров Ливингстън в Антарктида през 2005 г. Василев бе запален фотограф и кинодокументалист. Автор е на четири филма "Джомолунгма" (1997), "Макалу" (1998), "Манаслу" (1999) и "Бели мечти" (2001), има и няколко фотоизложби.