Трибоецът Красимир Крачунов: Боевски ме запали по щангите!
Световният шампион по силов трибой в дисциплината мъртва тяга Красимир Крачунов гледа как Гълъбин Боевски става олимпийски шампион в Сидни. От този миг нататък той иска да бъде като легендарния щангист. По-късно Краси усеща, че един нов спорт му допада повече и се присъединява към пионерите на силовия трибой в България. За всичко това той говори пред youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес".
- Красимир, вашият спорт е много интересен. Как се запалихте по силовия трибой?
- Нещата започнаха преди около 20 години. Кнежа е голям център на тежката атлетика и най-вече на вдигането на тежести. Град с изключителни традиции. Аз като приятелите ми исках да се развивам, да ставам по-силен. Катализиращият фактор, който ни накара да влезем в залата и да тренираме по-сериозно, беше олимпийската титла на Гълъбин Боевски през 2000 година. Това беше едно изключително събитие, което промени моя живот като цяло. Накара ме да вляза в залата и да се занимавам с тежести. Първоначално стартирах с класическото вдигане на тежести. Там нещата не потръгнаха. След известно време осъзнах, че съм силен в клякането, лежанката и мъртвата тяга. Това са основните движения в класическия силов трибой. Така започнаха нещата.
- На колко години за първи път влязохте в залата и успяхте ли лично да се срещнете с Гълъбин?
- Бях някъде около 14-15-годишен. Това бяха първите ми стъпки в залата. Познавахме се с Боевски. Тогава бях един хлапак. След това започнаха все по-сериозни тренировки, подготовки. Към силовия трибой преминах през 2004 година. Тогава бяха първите ми стъпки в него. Този спорт прохождаше в България от началото на 2000 година. Първото ми състезание беше изключително интересно. Беше за вдигане от лег в Бяла Слатина 2004 г. Участваха едни от най-добрите състезатели в силовия трибой по вдигане от лег в България въобще.
- Каква е причината толкова много силови трибойци да не продължават в щангите, а да се прехвърлят в този спорт?
- Има няколко фактора. Липсваше ми една фина настройка в техниката. Не можах да зауча добре движенията. Осъзнах, че се намирам в етап, в който е по-добре да продължа с това, което мога наистина добре - силовия трибой - отколкото да загубя още време в наваксване на това, което съм изпуснал. Реших ударно да премина в силовия трибой. Бях близо до Бяла Слатина, където Александър Николов се занимаваше с това усилено. Това е вторият човек, който ми повлия да започна да се интересувам от силов трибой. Да имам желанието да се състезавам. Така полека започнахме да тренираме в Бяла Слатина. Да се готвим за своите първи републикански първенства. Участвах през 2005 г. Тогава се класирах трети в категория 110 кг. Това е един от най-ценните медали в моя живот. Мотивирах се още повече. 2006-а е най-интересната година за мен като трибоец. Тогава на републиканското първенство станах първи. Дебютна държавна титла за мен. Едно от най-ценните отличия, които съм завоювал въобще.
- В силовия трибой, когато се изправите срещу тежестите, какви неща ви минават през главата?
- Винаги има притеснение. Когато човек е трениран да направи нещо, той успява да го неглижира и да прояви дух и сила. Да вдигне това, което трябва да вдигне. Често повече, отколкото на тренировка.
- Как се получава това?
- Когато човек е на състезание, има допълнителен прилив на адреналин. Той е много важен. Това е един изключителен фактор, когато стъпиш на състезание и започнеш да се бориш с тежестите. Адреналинът може да даде изключителен прилив на сила. Може да се получи и обратното. Важно е човек да успее да го овладее и да го вкара в правилната посока. На мен ми се е случвало обратното. На републиканското през 2006-а при вдигане от лег скъсах периферен пекторалис от дясната страна. Не бях спал цялата нощ. Бях изключително мотивиран и много притеснен за състезанието. Тръгнахме, пътувахме, без да спим. Така се получи и тази травма в гърдата. Тя ми костваше години на по-слаби постижения, докато започна да възвръщам по-старите си специално във вдигането от лег. Травмите са нещо изключително неприятно, но няма състезател по силов трибой без тях. Другият сериозен проблем е натрупването им в годините. Това създава предпоставка за скъсяване на кариерата на спортистите. Силовият трибой не изисква толкова скорост, колкото груба и статична сила. Това е предпоставка за спортно дълголетие, което е много добре. Има състезатели на 40-45 години, които правят рекорди за мъже.
- При вас заради травмата се е изисквало доста време, докато започнете да правите успехи и на международно ниво. Кога се почувствахте подготвен за световна титла?
- Бях готов доста по-рано за това нещо. Тези тежести, които 2013-2014 г. ги вдигах, бяха преодолими за мен още на много по-ранен етап. Но така се случи, че първото ми участие на световно по мъртва тяга в категория до 100 кг беше именно през 2013 г. Тогава направих точно това, което трябваше. Не съм вдигнал тренировъчните тежести и това, което на практика правя в залата. Вдигнах това, което ми трябваше, за да стана първи - 326 кг. Това беше и рекорд.
- Какво беше по-различно при втората ви световна титла?
- Тя дойде 2014 г. В интерес на истината нямах абсолютно никаква подготовка. Тръгнахме малко на шанс и късмет, но пък конкуренцията тогава не беше много голяма. Не ми трябваше някаква голяма тежест. С 290 кг станах първи. След това започна да ме преследва постоянен малшанс и различни мои лични проблеми.
- Какво се случи?
- Имах доста здравословни проблеми в годините. Имах едни хронични инфекции, с които се борех. Синусна инфекция, която години наред съм лекувал с антибиотици. Това много ми е рефлектирало и повлияло. Често бях предразположен към инфекции. Вземал съм доста антибиотици в годините. Мисля, че се справихме. През 2015-2016 г. вдигнах тежести, които са наистина много големи. На 107 кг съм дърпал 357,5 кг на мъртва тяга.
- Силовият трибой не е от спортовете, които получават сериозно финансиране от държавата. На практика сами си плащате. Как успявахте през всички години?
- Избрах не като повечето мои колеги да продължа в НСА, а записах икономика в Свищов. Моето семейство ми помагаше, докато следвам, както и спонсори. Финансирането, що се касае силовия трибой в България, клони към нула. Има няколко състезателя, които успяват да получат някакви пари, но това е крайно недостатъчно за развитието на спорта като цяло.
- Готвехте завръщане през 2019-2020 г. Какво се случи тогава?
- Тогава се наложи да се преборя с COVID, което беше изключително трудно и неприятно. Това беше повратна точка в моя живот. Трудно го преодолях. Преминах и през "Пирогов". След това се възстановявах две години. Имах посттравматични усложнения.
- Какви бяха те?
- Изключително трудно ми беше дори да се изправя. Това е т.нар. вегетативна дистония. Постоянно виене на свят. Когато влезеш в банята, не можеш да се изкъпеш с топла вода. Правиш го с хладка, защото моментално получаваш сърцебиене. Хронична слабост, която продължи около две години. Изключително трудна битка. Това беше един много тежък период в моя живот. Бог ме спаси тогава. Лекарите в онова време нямаха чак такива познания как да лекуват болестта. Но въпреки това ме спасиха. Не съм минал през реанимация, но беше много тежко състоянието ми.
- Имаше ли момент, в който усетихте Бог да ви помага?
- Изключително тежко ми беше, докато пътувах в линейката. На един таблет си бях отворил иконата на Св. Богородица. Държах я до себе си и се молех, защото усещах, че наистина съм в критично състояние. Благодарение на Бог и силата, която ми даде, успях да прескоча трапа. Това беше и един от мотивиращите ми фактори да се върна в залата след две години. Да благодаря на Бог и на всички хора, които са ме подкрепяли. Да им върна жеста на подкрепа. Бих искал да съм мотивиращ фактор за подрастващи състезатели, на които съм помагал със съвети. Да ги мотивирам с едно хубаво мое участие в състезание по мъртва тяга. Да покажа на себе си, че още мога да го направя.
- Какво е мнението ви за феномена Карлос Насар?
- Изключителен състезател! Познавах се с неговия треньор бай Илиан, лека му пръст. Карлос е феноменален състезател! Той е на нивото на някои от предходните и най-силни поколения въобще във вдигането на тежести. Сигурен съм, че в близките години ще изравни някои от най-големите исторически постижения в тази категория. Много големи неща предстоят за него. И ще стане за втори път олимпийски шампион!