Българин води "Байерн" по времето на Хитлер

Михаил Лозанов е единственият българин, носил капитанската лента на "Байерн" (Мюнхен), и то по времето, когато страната се управлява от диктатора Адолф Хитлер.
Този малко известен факт е записан в славната история на баварския клуб и остава завинаги в нея. Лозанов е централен нападател на "Байерн" в периода от 1937 г. до 1939 г. По това време българинът е студент в Мюнхен и бързо се налага като най-добрия футболист на баварците.
В събота "Байерн" излезе на финал за Шампионската лига срещу "Борусия" (Дортмунд) и наследниците на Михаил Лозанов спечелиха безценния трофей след победа с 2:1.

"Много пъти са ме питали как така чужденец е бил избран за капитан на най-силния германски отбор по времето, когато на власт е Адолф Хитлер - разказва Магда, дъщерята на Михаил Лозанов. - Истината, е че баща ми никога не е имал проблеми с властите в Германия. Избрали са го за водач на отбора, защото са оценили качествата му на футболист."
Лозанов бележи гол след гол за своя "Байерн" и отборът му е безспорно най-силният в страната. Става шампион на своята провинция. По това време не е имало единна Бундеслига, както е сега.
"Баща ми не е спечелил никакви пари от футболната си кариера - разказва Магда Лозанова. - Всичко е било от любов към играта. Футболистите са били аматьори и играели в свободното си време."
Днес от този идеализъм не е останало много. "Байерн" (Мюнхен) е машина за пари, а играчите са мултимилионери. Баварците не се поколебаха да платят 37 милиона евро за 21-годишния Марио Гьотце. Клубът печели стотици милиони годишно, като част от тях идват от феновете, посещаващи клубния музей. В него има запазена част за онзи "Байерн" от 30-те години, воден от българина Михаил Лозанов.
"Баща ми не говореше много за себе си и за кариерата си в "Байерн", признава Магда Лозанова. - Беше по немски педантичен, това беше усвоил от живота си в тази страна. Внимаваше какво обещава и държеше на думата си. Гордееше се с мачовете си за България."
В семейството на Лозанов от поколение на поколение се предава историята за един мач срещу Турция, игран през 1932 г. Преди това нашият отбор е станал балкански шампион в Белград, но турците не участват на турнира. България трябва да победи и този отбор, за да докаже на всички, че е най-силна на Балканите. С тази цел се урежда приятелски мач в Истанбул. Нашите са сковани от напрежение и играта им не върви. Съперникът повежда в резултата с 2:1, а балканските шампиони изглеждат разколебани. Тогава се случва нещо неочаквано. Преди изпълнение на център нападателят Михаил Лозанов събира съотборниците около себе си и изкрещява: "На тия джегали ли ще се дадем?!". После запява химна "Шуми Марица окървавена". България се вдига на щурм и печели мача с 3:2 пред онемелите турски трибуни.
Днес, 81 години по-късно, близките на славния нападател чакат с нетърпение финала за Шампионската лига, в който "Байерн" излиза срещу "Борусия" (Дортмунд). "Ще стискам палци за отбора на татко", казва с усмивка Магда Лозанова.

Хиляди посрещат
белградските герои

Посрещането на българските футболисти в София след спечелената Балканска купа в Белград е грандиозно. Ето как го описва репортерът на вестник "Спорт" в обширен материал за събитието.

"Едно хилядно множество е задръстило перона. Град от цветя се изсипва върху националните герои. Хиляди гърла цепят въздуха с неудържимо "ура". Мнозина плачат. Играчите са понесени на ръце. Хиляди целувки се изсипват по челата им. Всеки се притиска са ги доближи, да ги прегърне. Скъпи славни деца на България! Колко радост, колко утехи и надежди донесохте вие!"

От Перник до Мюнхен

Михаил Лозанов започва да играе футбол в Перник. Роден е в малко село близо до миньорския град.

"Руснаци, които работели в мината, донасят футбола в Перник - разказва Магда Лозанова. - Баща ми започва да играе като дете в местния "Кракра". След това е футболист на "Моравска Славия", "Байерн" и "Левски". В пернишкия исторически музей преди две години организираха честване на 100-годишнината от рождението на татко. Благодарни сме за това и дарихме на музея доста неща, свързани с неговата футболна кариера."

Наричат го Танка

Прякорът на Михаил Лозанов е Танка, защото е неудържим за противниковата защита. В един мач с мощен шут чупи напречната греда.
"Пазим негови купи и отличия, но за някои от тях нямаме информация кога и къде са спечелени - разказва Магда Лозанова. - След като спря да играе футбол, дълги години работи като специалист по минно дело. Непрекъснато му предлагаха да вземе апартамент в София, но той си обичаше Перник и не искаше да живее в столицата."