Световната шампионка Деница Драгиева: Няма далавера да си шахматист!

Кристиан ИВАНОВ

- Деница, защо реши да се занимаваш с шах, а не с някой друг спорт?
- Нещата станаха спонтанно и малко случайно. Имаше училищна група по шахмат, видях обявата и реших да се запиша. Тогава бях втори клас. Не съм имала някаква кой знае каква любов към този спорт, но така се случи. Тренирах няколко години в тази група, но нямаше особен ефект. Прекъснах за известно време. След това майка ми отиде във федерацията по шахмат и намери треньор, който да се занимава индивидуално с мен. Тогава започнах да се занимавам по-сериозно със спорта. Първият ми треньор беше Христо Велчев, а настоящият е Атанас Колев.
- По колко часа на ден тренираш?
- Трябва да се занимавам всеки ден по два часа самостоятелно с шахмат. Но аз нямам такова желание. Тренирам само с треньора си три пъти седмично по два часа. Истината е, че не полагам особени усилия в тази насока.
- Това не е ли прекалено малко за един световен шампион?
- Определено моите конкурентки се занимават доста по-сериозно шахмат. Особено в бившите съветски републики се трудят много здраво. Там шахматистите имат мощни спонсори и елитни треньори. Работи се целенасочено, за да могат младите състезатели да се развият и да станат елитни спортисти. Много хора ми казват, че трябва да занимавам повече с шахмата, но аз просто нямам такова желание.
- Не искаш ли да станеш професионална шахматистка един ден?
- Не, за мен това е по-скоро хоби. Казано на малко по-груб език, не си е на далавера да си шахматист. Трябва прекалено много време да отделям за този спорт. Препоръчват се занимания от по 6 часа на ден. Има деца, които само тренират и дори не ходят на училище с връстниците си. Подготовката им е свързана с много пари. Аз нямам такава възможност и желание.
- Сега ти си световна шампионка до 17 години, не мислиш ли, че ако един ден станеш №1 при жените, може да се окаже, че всички жертви и лишения са си стрували?
- Разликата между това да си шампион до 17 години и световен шампион при жените е огромна. Конкуренцията е много по-силна.
- Какво мислиш за мръсните игри в този спорт? Борислав Иванов от Благоевград го обвиняват в измами, като някои от доводите са абсурдни. Според негов конкурент Борислав имал имплант в окото, през който получавал есемеси какъв ход да изиграе.
- Борислав не съм го засичала много по турнири през последните две години. Преди това играх една партия с него. Той беше сочен за фаворит, но въпреки това аз спечелих. Той не игра нищо особено. Феноменалните му резултати напоследък за мен са малко съмнителни. Но не мога да докажа, че използва някаква непозволена техника за подсказване. Гледала съм негови партии. Някои от неговите ходове за мен са неразбираеми. Стана ясно, че много голям процент от ходовете му съвпадат с това, което би избрал компютърът в една от най-добрите програми за шахмат. Но все още не е ясно дали е гений или измамник.
- Кое ти беше най-трудно на световното първенство в Гърция?
- Не играх най-добрия си шахмат. Някои от партиите бяха много дълги. В един от дните изкарах маратон от общо 10 часа шахмат. Главата ми щеше да гръмне. Явно, че и моите конкурентки са правели грешки, щом успях да победя. В края на партиите се стягах и успявах да спечеля.
- Имаше ли награден фонд на световното първенство?
- Нямаше награден фонд. Дадоха ми една купа. И един медал, който дори не беше надписан.
- Значи не можа да почерпиш приятелите си за титлата?
- Почерпих ги, но със свои пари.
- Очевидно няма много пари в този спорт...
- Няма никакви пари. Всичко се осигурява от родителите и от спонсори. Федерацията не помага за нищо. По едно време се говореше, че ще ни дават оттам някакви стипендии. Но и тях не ги видяхме.
- Казваш, че не искаш да правиш  шахмата своя професия, но не се притесняваш, че един ден може да погледнеш назад и да си кажеш: "Аз си пропилях таланта."
- Показах, че имам талант, но федерацията по шахмат нищо не прави по въпроса. Неведнъж са ме обявявали за безперспективна. Как да продължа да се занимавам професионално с шах в такъв случай?
- Защо не опиташ да се състезаваш за друга държава, където може да оценят качествата ти?
- Предложиха ми да се състезавам за Азербайджан, но отказах.
- С какво би искала да се занимаваш в бъдеще?
- Проблемът, е че страшно бързо ми омръзват нещата. Досега само шахматът се задържа повече време в моя живот. Но няма да се занимавам с това в бъдеще. Уча в икономическо училище и искам да продължа в тази насока.
- Кои други спортове ти харесват?
- Като малка тренирах бадминтон. Иначе обичам баскетбола и волейбола. Любимият ми баскетболист е Леброн Джеймс. Българските волейболисти от националния отбор ми пълнят душата. Не гледам футбол, защото не ми е интересен.
- Каква музика харесваш?
- Хип-хоп и електронна музика са любимите ми стилове.
- Интересуваш ли се от политика и от това, което се случва в Народното събрание?
- Честно казано, не се интересувам особено. Прекалено много се нападат един друг. Защо да си късам нервите, като им слушам глупостите?
- Къде си пазиш шампионската купа от Гърция?
- Във витрината, където са и другите ми отличия. Сигурно  има около 50 купи вече.
- Значи пари може и да няма в шахмата, но купи и медали има?
- Те са едни купи и медали, колкото да мине номерът, но да, има ги.