Кикбоксьорът Константин Стойков: Не се доказвайте на улицата

Кикбоксьорът Константин Стойков стартира 2025 година с победа на галавечерта Senshi 25 във Варна. 21-годишният боец от морската столица е един от най-големите таланти в бойните спортове и мечтае да бъде пример за следващата генерация. Стойков сподели своята история пред youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес".

- Константин, здравейте няколко дни след победата ви на Senshi 25. Как се чувствахте в тази битка?

- За този мач, като започнем още от подготовката, всеки ден бях много фокусиран в това, че искам да го спечеля. Събуждах се и заспивах с мисълта за победа. Може би това изигра някаква роля да се пренавия през подготовката. Тя мина малко по-тежко от обикновено. Качих горна категория. Това донякъде улесни процеса по свалянето на килограми. Боя го започнах малко по-бавно, понеже имах малко време за загрявка. Не си прецених времето за нея в съблекалнята. Излязох студен на мача. Докато вървях към ринга, в главата си знаех, че ще загрявам вътре в него. Затова тръгнах малко по-бавно. За този мач едно от основните неща беше публиката. Тя много ме зареди. Бурно ме аплодираха. Много съм благодарен. Със сигурност това допринесе за победата. За противника мога да кажа, че беше твърд. Държеше високо темпо. Имаше силни удари. Разменихме си двамата чисти попадения. Имаше аркада, която му отворих първия рунд. Имаше кръв, размени, зрелище. Доставих удоволствие на зрителите. Горд съм, че успях да постигна тази победа.

- Тя ви е втора на Senshi. Кое беше по-трудно - първото участие, когато дебютирахте на толкова голям форум, или сега?

- Не мога да определя кое от двете. Имаха си отделните трудности. В първото Senshi доста се измъчих със свалянето на килограми. Бях на по-ниската категория - 70 кг. Отделно десет дни преди срещата от преумора или вирус бях повръщал. Тези неща се оказаха дадената трудност. Беше ми първа изява на Senshi. Докато стигна до залата, усещах напрежение. В момента, в който влязох, то изчезна. Чувствах се много спокоен. Излязох и постигнах хубава победа. Вторият мач имаше друга тежест, понеже се завръщам от загуба, която доста преживях психически. Тя ми се отрази. В крайна сметка виждам, че е за добро. По-мотивиран бях, по-нахъсан за победа. Мачът беше труден, опонентът беше труден, но се случиха нещата. Не мога да кажа кое беше по-трудно от двете Senshi, но важното е, че и на двете постигнах победа.

- Миналата година направихте само два мача - едната победа в Senshi и въпросната загуба. Разкажете за това поражение как се отразява то на млад боец като вас.

- Аз съм такъв човек, че не обичам да се оправдавам. Приемам това, което се е случило, по мъжки и знам, че трябва да съм по-добър. Да дам повече от себе си. Щом не се е получило, трябва да надградя. За загубата мога да кажа, че бях с кратко предизвестие - от 22 дни. Свалих доста килограми за този кратък период - 9 кг за 20 дни. Това не са фактори, а странични нормални трудности за всеки боец. Всеки преминава през това. Ако си боец, не би трябвало да отказваш никакво предизвикателство, стига да не си контузен. Приех, опонентът беше доста класен. Той няма загуба все още. Има 32 победи. Труден мач беше. Загубата ми се дължи на неизпълнен точно игрови план от мен. Станалото - станало, приех я мъжки. Определено ме удари по егото, но по такъв начин, че се фокусирах. Не съм навеждал глава да се сломявам. Напротив, влязох в залата, без да почивам. Нямах търпение отново да се кача на ринга и да покажа, че през това се преминава. Моментно е и съм повече от това, което показах тогава. Още преди Нова година разбрах, че ще играя на Senshi. Първата ми мисъл беше за предишния мач - как се развиха нещата, как загубих. Във всеки момент от подготовката, когато ми беше трудно и изнемощявах по време на тренировки, се сещах само за момента, в който конкурентът ми ме свали. Постоянно ми беше в главата тази картина. Казах си, че няма как да го допусна пак, и се натисках до последно. Това се отплати.

- Избрали сте да се насочите само в професионалното направление. Каква е причината?

- В нашата зала сме по-адаптирани към професионалното развитие. Аматьорският път със сигурност ми повлия положително. Натрупах доста опит. На професионалния ринг излизаш и правиш една среща, а на аматьорския съм имал и четири. На финала излязох със счупен пръст на крака и пак победих. Станах първи и взех приз за най-техничен състезател. Предимство е да можеш психически да се адаптираш, че ще имаш доста битки. Да си извоюваш пътя през тях до златото, те затвърдява много психически.

- Кой ви заведе в залата за първи път?

- Моето детство премина с мисълта, че искам да съм футболист. Даже тренирах футбол. Но вътрешно в себе си след време осъзнах, че може би се насочих към кикбокса, защото футболът е колективна игра. Там нищо не зависи само от теб. Можеш да допринесеш, но може и да не дадеш толкова от себе си и пак да победите. А пък на ринга всичко зависи само и единствено от теб. Каквото дадеш от себе си, това ще ти се отплати. Не разчиташ на никой друг. Може би това доста ме мотивира. Това е една от причините да се прехвърля към бойните спортове. Започнах да тренирам 2017 г. Тъкмо завърших 7-и клас в училище. Допреди това от малък винаги съм си бил момче със самочувствие. Винаги съм искал да изпъквам сред връстниците си. Искал съм да съм от водещите фигури в училище. Но дотогава се случваше да не съм чак толкова уверен в себе си. Живея в квартала, където е и залата ми. Един ден с приятел отидохме в нея, пробвах една тренировка. Хареса ми много и оттогава не съм сменял залата. Първите ми треньори са Рангел Иванов и Добромир Иванов. И до ден днешен са ми те. Напаснахме се, видяха в мен потенциал. Показах хъс и воля. Преди да започна да се състезавам, тренирах една година.

- Кога усетихте, че кикбоксът е вашето нещо?

- Знаех, че искам да вървя по този път. Желаех много да се развивам в този спорт. Първата победа ми беше голям стимул. После започнаха републиканските. Играех редовно, на всяко едно. Имах период, в който бях направил три поредни загуби. Това се дължеше на факта, че още не бях израснал толкова да гледам по сериозен начин на подготовката. Случваше се да ходя по дискотеки, да пия алкохол. Излизах с компании, с които се случваха проблеми. Имаше доста пъти сбивания и по улиците. Треньорите ми много ме държаха в правия път, да страня от тези неща. Те ме изградиха до голяма степен като характер и човека, който съм днес. Няма да забравя как след всяка моя грешка и глупост, която съм допускал, са ме гонили от залата. В продължение на седмици и месеци не съм влизал в нея, за да си взема поука от това, което съм направил. С годините това нещо се израства и осъзнах, че не е това моят път. Имаше една повратна ситуация.

- Какво се случи?

- Пак след дискотека с моя приятел станахме свидетели как шест човека мъже бият момче на моите години - 17-18 г. - и приятелката му. Намесихме се. Стигна се до вадене на хладно оръжие. Тогава си казах, че е много голям рискът, който поемам с тези дискотеки. За няма и нищо буквално поемам риск. Това с нищо не се отплаща. Най-много да стигнеш до затвора или до по-лошо място. Да си по дискотеките и да се доказваш, не е истината там.

- Поставили ли сте си някаква върхова цел?

- Като титла или организация, която искам да постигна, не. Искам всеки един мач да показвам израстване и да постигам максимално победи. Със сигурност в главата ми е, че искам да оставя следа след себе си.

- До колко време се виждате в мач за титлата на Glory?

- Със сигурност бих бил много горд със себе си и радостен, ако успея да взема титлата на Glory. До колко време, не мога да кажа. Доста нетърпелив съм, над което трябва да работя. И в момента да ми каже треньорът ми, че има шанс да се бия за титлата на Glory, ще кажа, че искам. Не бих отказал в никакъв случай.