Челен опит от миньорския град: Перничани сами построяват "Стадиона на мира"

Публикувана: 04.04.2025, 10:30 968 Автор: Кристиан Иванов

Перничани се гордеят с това, че през 50-те години хората в града запретват ръкави и построяват стадион СНИМКИ: Архив на Тодор СЛАВЧЕВ

"Няма пари за нов стадион. Положението е сложно. Обещаваме да направим всичко по силите си. Възможностите са крайно ограничени. Ние ще се опитаме, но..." Наслушахме се на такива кухи фрази вече над три десетилетия и сега родният футбол е докаран до състояние на будна кома. Истината е, че спортът беше съсипан заради мързел и безхаберие, а не от липса на средства и едно от живите доказателства е историята на "Стадиона на мира" в Перник.

Съоръжението, което се използва и до днес, е построено с доброволен труд на хората от града през 50-те години на XX век. Включват се не само работници от предприятията, но и много ученици от местните училища. Икономическата ситуация в онези години е много по-тежка в сравнение със сегашната. Решението за построяване на голям градски стадион е взето през ноември 1951 г. Само 6 години след края на Втората световна война, която е разорила изцяло държавата, но ентусиазмът тогава е по-силен от трудностите. Провежда се специално събрание в големия салон на чакалня "Бели брег", на което единодушно се приема строителството на стадиона да се извърши с доброволен труд. В изграждането участват всички, които обичат спорта - ученици, миньори, металици, железничари. Това разкриват документи от пернишкия държавен архив, които "България Днес" издири.

Вестник "Народен Спорт" излиза със снимка и репортаж от строежа на пернишката арена на своята първа страница от 23 ноември 1951 г. Ето част от статията: "Повече стадиони, по-малко болници и болни" - усмихнато казва Ст. Миланов, служител в местната "Минна болница" пред "Спорт". - Чевръсто въртят лопатите кварталците от "Табана" и "Безистена", които, без да им ред, са дошли драговолно да помогнат в общия строеж на стадиона.

Задружните усилия създават спортната гордост на Перник

"Омръзна ми да гледам как нашите физкултурници се валяха досега по сгурията на игрището. Един път да довършим стадиона, та и такива като нас удобно да гледат, а не при всеки мач да висим правостоящи - заявява възрастен гражданин.

Тук има работници от Брикетната фабрика, рудник "Бигадир", учащи от ФЗУ при завод "Сталин", мъже, жени, младежи и девойки..."

За да бъде довършено съоръжението, се включват и Строителни войски. Капацитетът при построяването е 19 000 места, но трибуните често се оказват тесни да съберат всички перничани, жадуващи да подкрепят любимия си отбор. Откриването на стадиона, който първоначално носи името "Георги Димитров", а след това и "Стадион на мира", е на 30 май 1954 г. Първият изигран мач на новия стадион "Миньор" губи от ВМС с 1:2, но през годините арената се превръща в истинска крепост на "жълто-черните".

"Народен Спорт" излиза с репортаж за строежа

Столичните грандове мразят да гостуват на стадиона в Перник. И "Левски", и ЦСКА неведнъж си тръгват с наведени глави от миньорския град, но в момента стадионът в Перник плаче за ремонт. Такова е състоянието на повечето спортни съоръжения в цялата страна, включително и на Националния стадион "Васил Левски". Едно е ясно: Футболът в България ще продължи да потъва, докато не осъзнаем, че делото по спасението на давещите се е дело на самите давещи се. Точно както са направили перничани в средата на миналия век, за да вдигнат легендарния "Стадион на мира".

Англия гостува с Ходъл и Робсън

Глен Ходъл, който се превръща в една от големите звезди на Англия, преследван от Пламен Марков

Младежкият национален тим на България посреща Англия в европейска квалификация на "Стадиона на мира" пред 12 000 зрители на на 5 юни 1979 година. Нашите губят с 1:3, а голът за родните "лъвове" е дело на перничанина Марио Вълков. На терена са изключителни футболисти, които след това се превръщат в истински звезди. Герба на България защитават Георги Димитров, Пламен Марков, Стойчо Младенов, Георги Славков... В състава на островитяните блестят вратарят на "Манчестър Юнайтед" Гари Бейли и бъдещите национали в първия състав Кени Сансъм (тогава в "Кристъл Палас"), Глен Ходъл ("Тотнъм Хотспър"), Брайън Робсън (тогава в УБА), Сирил Риджис (УБА), Лутър Блисет ("Уотфорд").

Сълзите на запалянкото

Текст на карикатурата: И аз съм миньор, и ти си "Миньор". Но аз изпълних плана си за май със 116 на сто, а тебе пет пъти те биха. Защо, сине майчин?!

Запалянковците на "Миньор" са известни със своята вярност към любимия отбор, но през годините "жълто-черните" минават през много трудности. През 50-те години перничани записват поредица от пет загуби, а местният вестник помества стихотворение на покрусен привърженик. Сълзите на футболния почитател са излети в следните рими.

След петата загуба на "Миньор"

...Аз седя в централната трибуна.

Стадионът долу зеленее.

Паля пак цигара развълнуван.

Мача гледам... Пуша и беснея...

Изведнъж миньорци полетяват:

Пешо удря топката с главата...

Биската и Живко си подават...

Петьо бие... Удар във вратата!

Гол! Че втори... Трети и четвърти...

Пети гол... Печелиме! Победа!

Скачам и... гърба си понатъртвам...