ММА боецът Владислав Кънчев: Направих нокаут със счупена челюст

Още има какво да покажа

Жив съм, когато идва мач

Кой е той

ММА боецът Владислав Кънчев получи зверска контузия в своя последен мач по правилата на бокса без ръкавици. Неговата челюст беше счупена на две места. Година и половина след ужасяващото счупване Влади Кънчев е готов за голямо завръщане.

- Предстои ви голямо завръщане след година и половина извън ринговете и клетките. Как ви се струва този период?

- Наистина доста време мина, откакто не съм играл. Струва ми се, че е минал един цял живот. Нямам търпение вече да се завърна.

- За дългогодишен боец като вас какво представлява този период без срещи? Как ви се отразява?

- Може би това е и причината сега да направя завръщането. Дълго време се бях залежал на дивана и си казвах, че няма много смисъл да играя повече. Много контузии ми се струпаха. Започнах да се замислям за живота занапред, но някак си усещах, че все още имам какво да покажа, и не ми се иска времето ми да е отминало. Все пак съм на 35 години. Има хора, които играят доста повече време. Така че мисля, че е правилно да се завърна.

- Много хора не знаят причината за дългата пауза, но всички помнят победата на BKFC през 2023 г. Какво се случи тогава?

- Това беше първото шоу на BKFC в България. Непознат за мен правилник до този момент. Един-единствен удар получих. Беше много тежък, но скрит за публиката. Беше под мое ляво кроше десен ъперкът, който влезе в челюстта. Тогава реално ми се счупи челюстта на две места. Направих операция и дълго време имах резерви дали да се състезавам отново. Така или иначе правех спаринги в залата. Вече имах увереност, че не съм толкова чуплив, но все пак мислех повече за здравето си. Мисля, че съм си боец и ще преодолявам още доста болка.

- Вие с каква настройка се съгласихте да се биете тогава?

- Беше ми интересно и исках да го пробвам. Бях чувал, че има бокс с голи ръце. Струваше ми се доста интересно. Доста подходящо като за моя стил на игра. Подходих много професионално. Подготвих се много добре. Всичко беше ОК, докато не се случи контузията. Иначе всичко е точно. И в ММА срещите могат да се случат такива неща. Тогава очакванията ми реално бяха да си счупя ръцете. Това бях готов да жертвам по някакъв начин. Но се случи по-лошото. Тази контузия е една от най-гадните.

- По време на самия мач усетихте ли, че челюстта ви е счупена?

- Абсолютно. 2014 година съм чупил пак челюст на ММА мач. Знам какво е усещането. Още на секундата, както ме удари, чух едно изпукване в ушите. Не ми ставаше захапката. На секундата усетих, че не мога да си затворя устата. Веднага разбрах какво е станало и изпитах отвратително усещане, защото знам колко е тежко възстановяването, колко време отнема. Просто си казах, че трябва да продължа този мач, преди да ми я дочупи на макс тази челюст. Исках да го довърша. Реално то се случи при първата размяна на удари. Сигурно 30 секунди след това го довърших. Това беше победата, след която, вдигайки ми ръката, нямаше нито за секунда щастие в мен. Излязох си от залата абсолютно нещастен, депресиран, знаейки какво ме чака. Наистина е отвратително възстановяването след такъв вид счупване. Не можах да се насладя на победата.

- Вие бяхте набрали скорост. Имахте победа в Октагон. Имахте ли конкретни планове за по-натам?

- Реално имаше планове. Можеше да се случат много неща. Имахме покана от Октагон да играя пак там. Сега не искам да се жалвам. Всичко е точно с мен. Важното е, че вече съм добре, чувствам се уверен. Нямам търпение да играя пак. Това е важно за мен. Не дали съм изпуснал една възможност повече или по-малко. Имам постоянно оферти от различни организации. Това не е важно.

- Кое е по-тежко - да се възстановиш чисто психологически от подобна травма или физически?

- И двете са неприятни, но по-важно е психологическото възстановяване. Да се настроиш, че не си толкова чуплив, и да си повярваш. Това се постига, като влезеш в залата и продължиш да тренираш. Да видиш, че ти, понасяйки ударите, си жив и здрав. Продължаваш напред. Така добиваш увереност.

- А каква беше причината толкова дълго да се възстановявате и да нямате мачове?

- При доста операции се случва да нямаш чувствителност. Да имаш изтръпвания. Реално до ден днешен още имам едно изтръпване. Бях си казал, че докато го усещам, няма да играя. Обаче ето, че ще се завърна. Въобще това не ме притеснява. Аз свикнах. Първоначално ми беше дискомфортно, че не си усещам малко долната устна. Сега сигурно ще ми е странно, ако започна да я усещам. Вярвам, че ще се възстановя постепенно.

- Датата на вашето завръщане е 17 май на Senshi 26. Как се стигна до това предложение и има ли яснота около противника ви?

- Предложението дойде от Никола Атанасов - моя мениджър. Отдавна имам интерес към Senshi. Всичко, което правят те, е на много високо ниво. Просто е феноменално с всичките награди, купи, титли и известни личности, които са в самата организация. За мен е голяма чест, че в крайна сметка ще се бия там. Правилникът е по-различен от ММА правилника. Рундовете са по 3 минути. Има голяма разлика в темпото. По-високо темпо трябва да се държи. Малко по-интензивно трябва да се тренира. Имаш право на две събаряния в рунда и задържания по 30 секунди на земя. Повече е като за страйкъри този правилник. Пак мисля, че ще ми е подходящ. Противникът е доста корав - бразилец с 30 победи и 11 загуби. Опитен е той и също като мен обича повече играта в стойка. Със сигурност ще имам превес над него откъм борба.

- Не е проблем за вас да съчетавате две неща - състезателна и треньорска дейност?

- Вече 13 години го правя. Дали успявам да се справя, говорят моите успехи. Те са доказателство. Доволен съм какво съм постигнал дотук. С това, което ми е предоставил животът, се справям.

- Мачът, който ви предстои ли ще е определящ за кариерата ви оттук насетне?

- Всеки мач ми е бил определящ за това какво ще се случва занапред. Мисля, че и сега. Въпреки че имам предложения и за след Senshi. Ще видя дали ще го приема веднага, след като свърши Senshi. Зависи в какво здравословно състояние съм. Дали се чувствам добре. Смятам да направя още мачове.

- Многократно сте били на ръба да се откажете, но любовта ви към спорта ви връща.

- Да, имам си глад все още към изява, за мачове. Искам да усещам тръпката. Най-вече усещам, че съм добър. Това ме кара да продължавам. Ако не си вярвах, щях да се откажа по-бързо. Имам си вяра, самочувствие, че мога да побеждавам. Чувствам се добре. Не мисля, че още е моментът за мен да се откажа. Времето ще си покаже. Засега се чувствам супер. Може би ако тръгна да губя по-натам много мачове, може би тогава ще се откажа. Ако нещо се пречупи в мен. Засега продължавам напред.

- Как реагира вашата съпруга, когато й казахте, че отново ще се биете след тази тежка фрактура?

- В началото малко се дръпна. Впоследствие с малко повече разговори се разбрахме. Подкрепя ме. Зад гърба ми е. Не й лесно, защото тя минава през всичко, когато получавам някаква контузия. Тя е зад гърба ми и съм й благодарен. Гадно ми е така, защото знам, че за нея е по-хубаво да сме си семейно. Аз съм треньор, учител. Всичко е точно. Рискувам понякога с тези мачове, което със сигурност не й харесва. Но пък от друга страна, вижда, че аз се пълня с енергия от тях. Чувствам се супер. Живея живота, а иначе съм малко като убит, нямам ентусиазъм.