На днешната дата, 10 юли, преди 19 години България постига най-големия си успех във футбола. На световното първенство в САЩ нашите отстраняват шампиона Германия и се класират за полуфиналите. Триумф, който днес се е превърнал истинска легенда за всички българи, а повторението му изглежда невъзможно. В горещия летен ден през 1994 година 72 хиляди зрители са препълнили "Джайънтс Стейдиъм" в Ню Йорк. Немците повеждат с гол на Лотар Матеус от дузпа, но само за 3 минути, в 75-ата и 78-ата, родните юнаци обръщат резултата. Първо Стоичков е точен от пряк свободен удар, а малко след това и Лечков със своя емблематичен летящ плонж препарира вратаря Бодо Илгнер. С Данчо, който вчера навърши 46 години, връщаме лентата до магическото американско лято. Специално за читателите на "България Днес" той разкрива нечувани до този момент факти около мача с германците.
- Данчо, в какво настроение ви намираме ден след рождения ви ден и 19 години след великата победа над Германия с 2:1? - В много добро. В този момент поливам тревата и градинките покрай хотела ми. Минаха вече много години от този мач и се учудвам как никой не спира да говори за него. По принцип трябва да гледаме напред и да се радваме повече на новите неща. Тази победа над Германия обаче все още стои като някакъв недостижим връх в българския футбол. И явно още дълго време ще бъде така. Все пак тогава детронирахме действащия световен шампион. - Признавам ви, че и до днес настръхвам, когато гледам видео от този мач. Вие пускате ли си записи от САЩ '94? - Не. Никога не съм гледал мача вкъщи. За първи път видях кадри от него по време на 15-годишнината от американското лято, която чествахме. Сега и да се връщаме постоянно назад, няма смисъл. Играчите от моето поколение вече сме постигнали своето и е добре, че хората го оценяват. Просто се бяхме събрали подходящите хора, подготвени в България и реализирани в чужбина. Харесвали сме се на публиката. - Много хора ви наричат златното теме. Обръснахте ли го специално за мача? - Ооо, аз не си спомням дали миналата седмица съм се подстригвал, камо ли преди 19 години да помня. В Америка не съм ходил на фризьор. - Тогава след мача една германска врачка обясни, че перчемът над челото ви ви носи кадем. - По принцип не вярвам на врачки. Но пък знае ли човек, може и да има нещо такова. То едното е за сметка на другото. Още 19-годишен останах без коса, откъде да знам дали не е било за добро. Дано тази плешивост ми носи късмет и днес! - Как отпразнувахте рождения си ден в нощта преди мача? - Празнувахме си, и то доста. Това го помня много добре. Пихме уиски и шампанско. От нищо не се лишавахме тогава. Разбира се, че всичко беше в някаква мярка. Колко му е да биеш германците, след като си пил цяла нощ. Това си го можем само ние, българите. - Година по-късно пак ги бихте. - Да, и тогава беше по същия начин. Вторият път излязохме от дискотеките направо на терена и ги бихме с 3:2. Пак трябваше да черпя за рожден ден предната нощ. - Да се върнем към американското лято. Кога си легнахте в нощта преди мача с германците? - Почерпихме се подобаващо. Легнахме си към 2-3 след полунощ, кой когато иска. - С кого спяхте в една стая? - Бях в самостоятелна. Сам си спях. - Димитър Пенев явно ви е позволявал доста свободен режим? - Всичко беше въпрос на взаимно уважение. Това отношение ние сами сме си го извоювали. На можещите няма смисъл да им слагаш излишни ограничения. Не сме били пияници, както ни изкарват някои. Не че имам нещо против пияниците, де. - Кажете ми честно. Самите вие вярвахте ли си, че сте способни на такъв подвиг? - Аз лично може би бях най-големият оптимист в отбора. Бях играл в Германия, знаех способностите ни и вярвах, че имаме сили да ги бием. Някои от момчетата бяха отписали този мач - нормално е, играеш с действащия световен шампион. Непрекъснато окуражавах съотборниците си. В крайна сметка предрекох този успех. - Като немскоговорещ удряхте ли по някоя друга ругатня към съперниците по време на мача? - Честно казано - не. Двубоят беше толкова динамичен, че нямаше време за реплики на терена. - Когато направихте дузпата, от която Матуес вкара гол, почувствахте ли се като грешник? - Не. Изобщо не са ми минавали такива мисли през главата. С Матеус сме се виждали много пъти, но не сме коментирали конкретни ситуации от срещата. Един мач минава и заминава, на другата седмица идва друг. Не трябва да се обръща прекалено внимание и да пеем една и съща песен цял живот.
Халфът ликува, а германците са на колене Снимка: БД Онлайн - Разчитахте ли на някакъв личен талисман? - Доста от моите съотборници имаха разни ритуали. Аз никога не съм имал талисман. Вярвам в своята собствена подготовка. - Пазите ли медала и екипите, с които играхте в САЩ? - Сега като ме питате, казвам ви честно, че нямам представа къде е медалът ми. Не съм от тези, които ще вървят по улиците, за да си показват трофеите. Иначе май съм запазил един екип от световното. Подарявал съм доста на приятели, но не бих тръгнал да търгувам с тези вещи и да ги продавам на колекционери. - По темата за ЦСКА говори ли ви се? - За ЦСКА какво да ви кажа? Това, което се случва, е отдавна натрупвано с годините. Ако няма стабилност в един клуб, се стига дотук. - Като бивш играч на "червените" боли ли ви за този отбор? - Неприятно ми е. Но не съм запознат и не комуникирам със собствениците от "Титан". У нас какво ни е наред, закони ли имаме, какво, та и спортът да ни е наред? Не вярвам да се стигне чак дотам, че футболът ни да стане изцяло аматьорски. - Дано ни очакват по-добри дни във футбола. Благодаря ви за отделеното време и ви оставям да си довършите поливането. - И аз благодаря. Всичко хубаво!
Лечков навърши 46 години вчера Снимка: БД Онлайн
