Взелият требъл на Малдивите Велизар Попов: Бихме в 23 от 23 мача

Елица Младенова

- Г-н Попов, спечелихте требъл в Малдивите. Как се стигна до успеха?
- Попаднах на много талантливи момчета, с огромно желание да се учат всеки ден. Много амбициозни да пробият на международната сцена и готови всеки мач да ми дадат максимума, който имат като потенциал. В някои случаи и повече от това, което притежават като моментни възможности. Мениджмънтът начело с президента и всички останали официални лица, работещи в клуба, също изигра важна роля за успеха. Те задоволяваха всичките ми изисквания. Колкото и шаблонно да звучи, много голям принос за успеха имат и феновете. Те бяха фантастични през цялата година. Подкрепяха ни от първия до последния мач, изигравайки особено важна роля в двубоите за азиатската купа.
- Записахте 19 победи в 19 мача в шампионата. Каква беше конкуренцията?
- Доста оспорвана. От общо 23 официални мача победихме във всичките, при положение че сме имали само 3-4 леки. В останалите всички се хвърляха яростно и агресивно срещу нас. Основният ни съперник бе "Мазия". Това е отбор с 8-9 национали плюс тримата българи - Явор Въндев, Живко Динев и Румен Александров. Срещу тях винаги ни беше трудно въпреки шестте победи в директните шест мача. Всички отбори играеха свръхсилите си срещу нас, но това ни държеше нащрек през цялата година. Не ни позволи да се отпуснем нито за момент.
- Как се стигна до това да поемете "Ню Рейдиънт"?
- Един агент се свърза с мен и ми предложи да разговарям с клуба, който се заинтересувал от моя профил. Обади ми се президентът, съвпаднаха ни вижданията и идеите. Сравнително бързо се разбрахме. В началото, естествено, ме приеха резервирано като всеки чужденец. Не ми е за първи път да работя зад граница, така че бях готов да се доказвам всеки ден. Постепенно разтопихме ледовете. Моментът, в който си тръгнах, беше едно от най-трудните решения, които съм взимал досега.
- Как се решихте да отидете в толкова екзотично първенство?
- Основното, което ме накара да приема това предизвикателство, беше участието в азиатската AFC Cup. Това е еквивалент на Лига Европа. Изключително съм щастлив и доволен от пробива, който направихме в този турнир. Малдивски отбор да стигне до 1/4-финал е равносилно на това в Европа тим от Люксембург или Лихтенщайн да се класира за тази фаза в клубните турнири. Направихме го впечатляващо, спечелвайки групата с най-много вкарани голове от всички отбори в турнира в тази фаза. Имахме и втората най-добра защита, оставяйки зад себе си дори мианмарския шампион на Иван Колев "Янгон". Там само един чужденец получава повече пари на месец, отколкото целият наш отбор накуп. На 1/8-финала елиминирахме малайзийския "Селангор", който бе един от фаворитите в турнира.
- Разкажете нещо повече за шампионата на Малдивите.
- Бях страшно изненадан от чисто техническите качества на малдивците. Повечето от тях са много технични, бързи, гъвкави. Имат единствено физически проблеми в единоборствата. Спокойно мога да кажа, че има 3-4 играчи, които могат с лекота да играят в българските грандове. Неслучайно в момента в Азия се води минивойна кой да привлече Али Ашфаг. Той е страхотен нападател с невероятен талант.
- Малдивите звучат доста екзотично. Какво ви направи най-голямо впечатление?
- Направи ми страхотно впечатление колко много малдивците обичат футбола. За повечето от тях това е начин на живот, религия. Умеят да оценяват труда и уважават хората, които дават максимума от себе си. Не мога да забравя спечеленият требъл със 100% рекорд. Независимо на какво ниво и къде, да спечелиш 23 официални мача, без да допуснеш дори равенство, е нещо, което не се случва всеки ден и не може да се подмине просто така. Страхотният пробив в Азия също допълва невероятния сезон, който имах щастието да преживея. Но едно нещо със сигурност няма да забравя и то е по-ценно от всички победи, купи и триумфи през сезона - уважението и любовта, които спечелих от моите футболисти, хората от клуба и нашите фенове. Това е нещо, което ме разтърси много силно и със сигурност ще ме накара някой ден отново да се върна на Малдивите!
- Имаше ли вариант да останете начело на "Ню Рейдиънт"?
- Трудно и тежко се разделихме, но офертата от Оман беше прекалено добра, за да я откажа. Смея да твърдя, че за мен вратите на "Ню Рейдиънт" винаги ще бъдат отворени след историческия сезон, който направихме.
- Много бързо преминахте в първенството на Оман. Как се стигна до поемането на "Сур"?
- Офертата от Оман дойде неочаквано за мен, обадиха ми се два дни преди финала за купата. Изпратиха ми директно билет и виза, за да замина веднага. Естествено, нямаше как да оставя отбора ден преди финала. В първия момент отказах с риск да загубя тази отлична оферта. В деня след финала отново ми се обадиха. Бяха още по-настоятелни, изпращайки ми нов билет. Нямаше как да откажа втори път и заминах за Оман. "Сур" е отбор с традиции, но в последните години е в криза. Миналото първенство едва са се спасили от изпадане в последния кръг. Целта сега е утвърждаване в средата на таблицата. Ако е възможно, без миналогодишното треперене. Има 5-6 много силни отбора, които се отличават. Всички останали сме на едно ниво, мачовете са много оспорвани. Оман все още е далеч от нивото на Катар, ОАЕ, Саудитска Арабия и Кувейт, но хората влагат много средства и енергия. Развиват се с изключителни темпове и до няколко години ще достигнат желаното равнище.
- Какво най-много ви липсва в Азия?
- Единственото, което ми липсва, са семейството и приятелите, но вече три години работя само в чужбина. Привикнах до някаква степен.
- Получавали ли сте предложения да се върнете в България?
- Точно преди три години напуснах БГ футбола. Много съм доволен, че през това време Оман е четвъртата страна, в която имам удоволствието да работя след Дания, Молдова и Малдивите. На този етап нямам абсолютно никакво желание да се връщам у нас. Амбициите ми са свързани с работа в Азия и арабските страни в Залива. За мен тук е бъдещето и добрата перспектива. Условията са отлични и изпитваш истинско удоволствие от работата. От време на време следя резултатите от българското първенство. Ако ме интересува нещо по-специално, се допитвам до Илиан Илиев, с когото поддържам по-близък контакт. Не съм особено запознат в детайли.
- Като футболист, доколкото знам, сте започнали заедно с Георги Иванов-Гонзо.
- С Георги Иванов сме израснали заедно като деца в продължение на повече от 10 години. Имам много хубави спомени. Беше удоволствие да се видим отново след толкова години на последния УЕФА ПРО лиценз, който завършихме заедно миналата година. Пожелавам му успех с "Черно море". Сигурен съм, че ще донесе нови успехи на един от най-великите български клубове.