Откритието на сезона Симеон Славчев: Вече не сме бебетата на Стоичков

- Симеоне, в предишния кръг допуснахте тежка загуба от "Левски". Каква е причината за нея?
- Незаслужено загубихме с такъв резултат. Мисля, че първото полувреме ги надиграхме тотално. "Левски" имаше огромен късмет. Каквито положения имаха, си ги вкараха. След това гледах запис на мача. Ние имахме възможности да се върнем в двубоя и при 1:0, и при 2:0 за "сините". Не се възползвахме от тях, докато те минаха 3 или 4 пъти центъра първото полувреме, но с тези атаки си вкараха головете.
- Предстои ви гостуване на "Любимец", които са непредсказуем отбор.
- Така е с почти всички тимове. Няма място за подценяване или страх. Трябва да излезем и да покажем нашата игра. Да представим хубав, привлекателен футбол и да спечелим мача. Не става вече само с хубава игра, трябват и резултати.
- Времето се развали. Какви са очакванията ви за терена в Любимец?
- В "Литекс" се опитваме да играем хубав, атакуващ футбол, но в България условията са такива. Няма какво да се оплакваме от терените. Повечето от нас сме свикнали с тях. Няма да е нещо ново да играем на лош, кален или неравен терен. Много малко са стадионите с добро тревно покритие. Когато излезем на хубав терен, се радваме като малки деца.
- В началото на сезона бяхте отписани от всички, а в момента като че ли се явявате единственият реален конкурент на "Лудогорец" за титлата?
- Не искам да говоря за дългосрочни планове. В момента целите ни са да играем хубав футбол и да се развиваме като отбор. Апетитът идва с яденето и мисля, че тази година ще се получи. 
- Наскоро Златомир Загорчич обяви, че целта пред вас е класиране за евротурнирите.
- Да, така е. Но не виждам смисъл да се класираме и да отидем да играем в евротурнирите, без да сме подготвени и да играем добър футбол. Няма как да ни се получи така. Ще отидем и след това само ще берем срама от представянето. По-добре да сме се развили достатъчно като отбор и да играем на ниво. Да се представим достойно и да станем като "Лудогорец". Заслужено играят в Европа, печелят мачовете и радват цяла България.
- Вие сте най-младият отбор в "А" група. Липсата на опит пречи ли ви?
- Миналата година ни пречеше. Повечето хора пишеха, че сме бебетата на Стоичков. Вече не би трябвало да сме бебетата, ами да сме мъжете на "Литекс". Не трябва да ни е оправдание, че ни липсва опит и т.н. Време е да сме мъже.
- Играете на пост, който не предполага вкарването на много голове, но сте сред водещите голмайстори в "А" група с 10 попадения.
- Това е голям бонус. За мен не е главна цел да бележа, а да помагам на отбора, да играя добре и да се развивам като играч. Головете са приятна изненада. Ако имам възможности и занапред, се надявам да бележа. По-важното е отборът да печели.
- Какъв треньор е Загорчич и какво изисква най-много от вас?
- Държи на това да се забавляваме на терена. Не ни внася напрежение. Всеки ден и преди всеки мач първото нещо, което ни казва, е да се забавляваме, играейки. Това страшно много отпуска и ни кара да показваме 100% от възможностите си.
- Вече доста години сте в Ловеч. Има ли разлика от времето, когато отидохте в академията на "Литекс"? Преди като че ли се залагаше повече на скъпоплатени чужденци?
- Когато пристигнах преди пет години, се говореше, че след време собственикът иска първият отбор да е съставен изцяло от юноши на клуба. Тази идея ми хареса, а и освен това "Литекс" играеше хубав футбол. В началото наистина се ползваха високоплатени чужденци, кои с качества, кои не. Но дойде времето за налагането на юношите и благодарение на това някои момчета захапахме шанса си. Случващото се е радващо за българския футбол, защото след време може да сме гръбнакът на националния отбор.
- Юноша сте на "Септември", как се стигна до преминаването в "Литекс"?
- Прекарах седем години в "Септември". Там ме научиха да живея с играта, да обичам футбола и да играя със сърце. След това преминах за една година в "Славия". Научих доста неща, но изцяло благодаря на "Литекс", които ме привлякоха в академията си. Тук в Ловеч ме изградиха като футболист.
- Има ли треньор, на когото да дължите най-много за развитието си?
- Не мога да кажа само един. Те са много, като започнем от Петко Петков и Евгени Колев при юношите. След това Любо Пенев, при когото дебютирах и се срещнах с мъжкия футбол. Христо Стоичков започна да ме налага и ми посочи пътя. В момента Загорчич развива моите качества и ме учи на тънкостите във футбола.
- Дебютът ви в "А" група е едва на 17 години. Какво помните от онзи мач със "Славия"?
- Току-що бях навършил 17. В този мач загрявах, защото имахме още една смяна, а оставаха 5-6 минути. Отборът беше съставен от много големи футболисти и мислех, че няма как да вляза. Любо Пенев посочи към нас. Бяхме аз, Илия Миланов и Пламен Николов. Не повярвах, че има предвид мен. Погледнах надолу към земята. Той пак ме извика и влязох. Играх 4,5 минути. Пипнах пет пъти топката и един път сгреших.
- Вие сте капитан на младежкия национален отбор, който имаше шанс за класиране на европейско преди последните два мача. На какво се дължи сривът в тях и голямата загуба от Словения?
- Към тези мачове не искам да се връщам. Много ми е тежко от случилото се. Когато си в националния отбор, ти играеш не само за твоята чест, а и на цяла България. Гербът ти е на сърцето и трябва да се представиш по-достойно. Ние не го направихме и съм безкрайно разочарован. Имахме големи очаквания и нямам обяснение защо се получи така. Вината е в нас и в треньора.
- Скандалите с непуснати играчи от някои отбори отразиха ли ви се?
- Отрази ни се, но не аз съм човекът, който трябва да коментира това. Още съм никой във футбола, че да казвам кой какво е трябвало да направи.
- На вас някога минавало ли ви е наум да откажете повиквателна за националния?
- Не, никога не ми е минавало такова нещо през ума.
- Направихте своя дебют и за мъжкия национален отбор срещу Чехия. Има ли разлика?
- Усетих една невероятна тръпка. Сбъднах една мечта. Никога няма да забравя как, когато бях по-малък и ходех на мачовете на националния отбор, гледах колко много хора се вълнуват на стадиона и си пожелах един ден да играя за България. Големият минус беше, че загубихме мача и не можахме да се класираме. В момента съм още по-амбициран да се докажа в националния отбор и да постигнем успехи. Надявам се 1994 г. да не е последната хубава година за българския футбол, а да предстоят още.
- Очaквахте ли повиквателната от Любо Пенев?
- Минаваше ми през главата тази мисъл. Желаех го страшно много и то взе, че се случи. Обстановката не ми беше непозната, защото повечето футболисти ги познавах. Най-вече тези, които са били в "Литекс" - Ивелин Попов, Станислав Манолев, Бодуров, Занев. Беше незабравима емоция.
- Тези дни се заговори за интерес към вас от редица европейски отбори.
- Аз не знам нищо. За мен е важно да играя добре и да се представям на ниво за "Литекс".