Петър Попангелов: На днешните деца не им се мръзне

Най-успешният български скиор за всички времена Петър Попангелов се готви усилено за новия сезон на Боровец. Бившата звезда, който в момента е хотелиер, е единственият наш състезател, който е печелил старт от Световната купа по ски алпийски дисциплини. Участва на четири зимни олимпиади между 1976-а и 1988-а. Има зад гърба си 128 купи и 180 медала. На неговото име беше кръстена писта в курорта Боровец.

- Г-н Попангелов, готов ли сте за началото на ски сезона?
- При нас ще бъде официално открит на 14 декември. В момента машините работят, за да трупат изкуствен сняг. Температурите са подходящи. Надявам се да има скиори. Нали Боровец е зимен курорт. Всяка година искаме да се подобряват сезоните. В България намаля естественият сняг, но изкуственият компенсира. Няма курорт, който иска да държи ниво и да не разполага с машини.
- Качват ли се повече деца на ски през последните години?
- Ските са скъп спорт. Малко родители могат да си позволят лукса да купуват модерни ски. Преди години на 3-4 деца едно караше. Все пак ние не сме Австрия, а сме България. В последно време тенденцията е към подобряване, защото ските са един от най-популярните спортове. Бих посъветвал децата малко да забравят компютрите и да ходят по често в планината. Не всеки ще се запали по ските. Младите харесват повече сухите и топли спортове, в които не се мръзне. Децата, чиито родители имат финансови възможности, нямат мерак, защото всичко им е дадено наготово. Не ги вълнува да мръзнат по пистата и да се правят на спортисти. Такова е поколението.
- Какви са очакванията ви за българското представяне на олимпиадата в Сочи?
- Надявам се да се представят по-добре от предишните олимпиади. Не мога да дам прогнози за класиране. Те си знаят какво гонят. Знам, че ще участват в комбинацията. Дано да постигнат прилично класиране. Олимпиадата е най-големият форум в летните и зимните игри. За мен да спечелиш генерално класиране на една Световна купа е много по-трудно от олимпийското злато.
- Вие имате две шести места на олимпиади. Яд ли ви е понякога, че не сте рискували малко повече, за да вземете медал?
- Така се развиха събитията. Пред мен имаше падания, които ми подействаха психологически. С това каране, което показвах по това време, щях да съм минимум в тройката и на двете олимпиади. В Лейк Плесид бях втори на единия манш след Стенмарк. Само 35 стотни не ми стигнаха за бронза. Като паднат пред теб 7 човека, не е много приятно на старта. Не съм имал някакви указания да карам на сигурно. Всеки нормален скиор, колкото и железни нерви да има, психологията малко му изневерява в такава ситуация. В ските има нещо друго - как може четири човека да се класират в рамките на две стотни от секундата. Тези, които не разбират, не могат изобщо да разберат каква е тази схема. Има и състезания, когато трима състезатели са на първо място с еднакво време.
- Сега състезателите нямат вашите успехи. Каква е причината?
- Никой не може да каже. Всичко си зависи от самия човек. Този, който кара, ако го питаш - не може да ти каже. Надявам се да се достигне поне една европейска класа. Ние карахме при други условия. Имахме други цели и друг начин на мислене. Сега поколението гледа модерните коли, мобилните телефони и компютрите. Много не ги интересуват напреженията в спорта и живота. Дупката е голяма. Никой не може да каже защо и как се отвори. Явно не е имало таланти, които да се доразвият. Ски федерацията има добър бюджет, хубави спонсори, но не това е всичко. Нещата зависят от главата на човек. Не само да имаш модерни ски и коли. Всичко е до нагласа и стратегия. Комплексно виждане, което човек, който не е бил в световния елит, няма как да го усети и да го направи.
- Сегашните национали понякога се оправдават с по-лошата екипировка. При вас имаше ли подобен проблем?
- Първите години като юноша също не карах с най-доброто. Когато влезеш в Топ 15, ти дават екипировка. Нашата страна не можеше да се сравнява като условия с другите. Нямахме модерни лифтове. Пътувахме с руски коли по състезания и много хора ни се чудеха как постигаме такива резултати. Никой не ни питаше дали "Нива"-та или УАЗ-ката ни харесва. Въпреки това тогава се отделяше голямо внимание на спорта. Държавата може да е била всякаква, но имаше голяма поддръжка за нас. Сега е малко по-друга схемата. Такова е поколението. Дано за в бъдеще да има повече хора като бройка, за да се конкурират. Спортът върви ялово. Федерациите се оплакват. Ските в Западна Европа са много популярни. Има случаи, когато световни шампиони не могат да се класират за олимпиади. Въпреки че си номер 1, ако не покриеш определено класиране за Световната купа - не отиваш.
- Вие работихте като треньор в чужбина. Защо националният тим има чужденци за наставници вместо личност като вас?
- Мен не са ме канили за треньор. Нямам такава уговорка. Имах предложение да стана треньор по други държави. Но реших тук да остана, за да намаля пътуванията. Много години се събраха по състезания. Напрежението беше голямо. Федерацията си решава какви треньори да вземат. Има управителен съвет. Търсят хора от държави с повече традиции, въпреки че и ние не сме млада държава, що се отнася до ските. Мисля, че вече направихме над 90 години българска федерация.
- Къде държите стотиците трофеи от състезания?
- Част от тях са в моята родна къща в Самоков. Другите ги пренасям в Боровец. Сега правим реконструкция на ресторанта. Там ще има кът със снимки и трофеи. Ще поканя Марк Жирардели през февруари на гости. Той празнува 30 години от победата в Боровец за Световната купа през 1984-а. По това време ще бъде и олимпиадата. Ние сигурно ще бъдем на пистата в Боровец, която е на моето име. Ако Жирардели има възможност, първо ще гледаме Европейската купа, а после и олимпийските стартове, ако съвпаднат.