Реклама
https://www.bgdnes.bg/sport/article/5244149 www.bgdnes.bg

Илиан Стоянов на 39: Жоро Илиев ме уреди в "Левски"

Добромир ДОБРЕВ

Кой е той?
Днес бившият защитник на "Левски" и националния отбор Илиан Стоянов-Коловати навършва 39 години. Той е роден в Кюстендил, а от доста години живее в Япония, където завърши футболната си кариера. Сега има собствена школа и тренира деца в азиатската страна.
На "Герена" Коловати спечели две шампионски титли и три купи на България, с което завинаги остана в сърцата на "синята" публика. С "ДЖЕФ Юнайтед" завоюва два пъти Купата на Японската лига. Със "Санфрече" вдига и Суперкупата на Япония. Централният защитник е част от поколението, което за последно игра на европейско първенство през 2004-та. Стоянов даде откровено интервю за живота в Япония единствено за читателите на "България Днес".

- Честит рожден ден, Илиане! Как се чувстваш?
- Перфектно. Доволен от това, което постигнах в живота до момента. Благодарен съм на Господ. Изпълних това, което съм си мечтал като малък - да стана футболист. Доволен съм и от кариерата си. Почти всичко ми се сбъдна, освен може би това да отида да играя и в Западна Европа. От малък съм фен на "Ювентус" и това беше детската ми мечта. В интерес на истината не съм очаквал да отида на друг континент. Вече 11-а година съм в Япония.
- Как и с кого ще празнуваш рождения си ден в Япония?
- Нищо по-специално. Тази година даже не предвиждам да празнувам. Зает съм с тренировки с децата от школата ми от сутрин до вечер. Синът ми си е в България.
- Ти окончателно ли си решил да останеш в Азия за постоянно?
- Бъдещето ми е тук. Разбира се, никога не казвай никога, но плановете ми са такива засега. От България ми липсват единствено най-близките ми хора - син, майка и татко. Иначе какво да ми липсва от тази наша страна? Нещата отиват от зле на по-зле. Колко хора бягат от страната, опитват се да живеят нормално. Аз винаги ще обичам България и се гордея, че съм българин.
- Ресторантьорският бизнес върви ли?
- Ресторанта съм го оставил на други хора да работят. Когато го отворих, все още нямах треньорски лиценз и му отделях повече време. Сега единствено с футбол се занимавам.
- Българската кухня допада ли на японците?
- Да, много харесват скара, кюфтета. Също така си падат по мусака и шопската салата. На японците като цяло им е интересно всичко за България. В ресторанта ми в Хирошима идваха много фенове на бившия ми отбор "Санфрече".
- Има ли други популярни българи в Япония?
- Сумистите Калоян Стоянов-Котоошу и Даниел Иванов-Аоияма. Познавам се тях и сме приятели. Поддържаме връзка, често вечеряме заедно. Калоян се ожени за японка, но аз не съм си хванал японска жена.
- Научи ли японски език?
- Говоримо се справям. В отбора ми няма преводач, сам съм се учил. Йероглифите съвсем малко ги владея. Мога да пиша името си на японски. Всъщност езикът не е чак толкова труден. Определено българският е по-сложен.
- Земетресения има ли често при теб?
- През първите ми две години в Япония живеех в град Чиба. Тогава почти всеки ден се усещаха земетресения, но свикнах. Преживях и 2-3 по-силни. Сега тук, в префектура Ямагучи, почти няма. Тези природни бедствия са характерни повече за районите на север и около Токио.
- Живя дълго време в Хирошима. Пазят ли хората спомена за атомната бомба?
- Ооо, разбира се. Има огромен Парк на мира. Всяка година на 6 август се почитат жертвите от бомбардировките. Тук идват американски политици. Има запазени сгради музеи от онова време. Сега Хирошима е красив град с много зеленина. Прекарах там цели 6 години.
- А как преживя ядрената авария в АЕЦ ДФукушимаУ през 2011 година?
- Още ми е пред очите всичко. Когато се случи аварията, бях контузен и стоях в хотелската си стая. Тъкмо се приготвях да ходя на плуване, когато медиите гръмнаха с новината за земетресението и последвалата авария в атомната централа. Тя беше на 1200 километра от мен и затова не мога да кажа, че е имало паника. По-скоро бях в шок, като гледам какво се случва с местните хора във Фукуока. Едва ли не за секунди ги сполетя това, много гадно.
- Развива ли се твоята футболна школа?
- Преди 3 години отворих академията си в Хирошима, но имаше малко деца там. Сега регистрирах отбора си в Ямагучи благодарение на мой приятел японец, който ми помогна много. И тук се пазят хората, първоначално не разрешаваха на чужденец като мен да създам школа. Имаше атаки от страна на други отбори, за да не им вземем децата. В крайна сметка успях и сега тренирам 65 момчета. Добре работим, развиваме се, чуват се хубави думи за нашия отбор.
- Футболът в Япония на по-високо ниво ли е, отколкото у нас?
- В това няма никакъв спор. Държавата отделя голямо внимание на професионалните отбори от първа и втора дивизия. В България също има много талантливи деца, които обичат спорта, но не им се дава шанс. Професионалният футбол в Япония е започнал през 1992 година с Джей лигата и виждате за 24 години докъде стигнаха те, а ние на кое място се намираме в ранглистата на ФИФА.
- Ти участва на европейското първенство в Португалия през 2004-та, кога ще видим отново националния отбор на голям форум?
- В последните години не успяваме и все по-трудно ще става. По мое време националният отбор все още имаше хубав коефициент, бяхме в трета урна при жребия, шансовете за класиране бяха по-големи. Аз все се надявам, че пак ще отидем на европейско или световно. Проблемът ни е в това, че не се работи правилно с децата. Не е вярно, че нямаме школи. В доста български отбори тренират страхотни таланти, но не им се дава шанс в "А" група. Клубовете предпочитат да вземат чужденец с голяма заплата, който, общо взето, има същите качества.
- Беше съотборник с Бербатов в националния. От твоето време само той все още е действащ футболист.
- Доколкото мога, следя мачовете му. За него ще е малко, каквото и да кажа. Много критики се изсипваха по негов адрес в националния и на човека му е писнало, затова се отказа. В България всеки разбира от футбол. Нормално е да търпи, търпи и накрая да каже: "Баста!" През онези години националният отбор играеше добре благодарение на уникалния Краси Балъков. Той изнесе невероятни мачове и жалко, че не игра на Евро 2004. Ако беше в състава, можеше и да направим нещо повече.
- Кой заслужава да бъде Футболист №1 на България за 2015-а?
- Сигурно ще е Ивелин Попов. Който и да изберат, жив и здрав да е.
- Защо "Левски" няма трофей от 7 години?
- Това ми е болна тема. Не мога да разбера защо е тази ДЮШ. Как един "АяксУ например може да произвежда ежегодно толкова футболисти, а тук да не можем да правим същото? "Левски" трябва да вкара 4-5 юноши в първия отбор, феновете също ще бъдат доволни. Сега се бият в гърдите, че залагат на юноши, но по колко минути играят реално. Подкрепям БФС да натисне клубовете да има минимум по трима юноши във всеки състав. Трябва да се спре това текучество на чужденци, едва тогава може да се надяваме и националният да се класира някъде.
- Защо на "Герена" все не уцелват на селекция?
- Идват футболисти, които не са ги гледали на живо. Видели им едно клипче в интернет и вече чакат едва ли не някой велик играч. Не се прави така, объркана е цялата работа. Оправдават се, че нямат пари за селекция, а чужденците в другите клубове освен "Лудогорец" също са взети без пари, но са доста по-качествени. Футболът вече е бизнес и някои хора искат да лапат комисиони. Нали проблемът в "Левски" бяха парите? Е, сега с новите собственици, като има пари, какво се промени? Няма адекватен план, по който да се работи. Нещата ги мислят ден за ден.
- Какво трябва да се промени?
- Аз като отидох в "Левски", Васил Методиев-Шпайдела ме е наблюдавал около 1 година преди това. Идваше на всеки мач да ме гледа. А не като сега, да започваш да гледаш играчи чак когато свърши първенството. Като започне подготовката, ти вече трябва да си събрал отбор. Това скаутско звено какво работи, не мога да разбера. Ако отидат за два месеца в Бразилия, сигурно ще открият новия Роналдо. Там таланти с лопата да ги ринеш.
- Трябва ли да извадят "Литекс" от "А" група?
- Аз все си мисля, че няма да ги извадят. По правилник всичко е ясно, действието им е наказуемо. Но ако от БФС искаха да изхвърлят "Литекс", досега щяха да го направят. А те се събираха колко пъти вече, комисии правиха. Няма такова първенство в Европа, даже е смешно. Но като не вървят нещата в цялата държава, как да вървят във футбола.
- Едни от най-хубавите ти години минаха във "Велбъжд" (Кюстендил). Връщаш ли спомените си към този период?
- Съжалявам, че не успяхме да вземем трофей с този отбор, а бяхме на крачка. Два пъти взехме бронзовите медали в първенството, което е страхотен успех за град като Кюстендил. До този момент в исторически план отборът бе стигал максимум до "Б" група. И сега, като се прибера в родния град, отивам до стадиона и ме побиват тръпки, щом си спомня как се пълнеше. Хората чакаха с нетърпение мачовете, имаше по 7-8 хиляди на трибуните.
- В какви отношения беше със собственика на тима Георги Илиев?
- Може да се каже, че бях от любимите футболисти на Жоро Илиев. Най-приятният ми спомен с него беше, преди да премина в "Левски". Един ден той ми звъни и ми казва: "Илияне, има две оферти за теб. Къде искаш да играеш - в "Левски" или в ЦСКА?", след което ми затвори телефона. След два дни се чухме пак и отидох да подпиша със "сините".
- Как празнувахте победите?
- Празненствата при братя Илиеви бяха големи. Често се събирахме в дискотека "Нерон", в "Домби бар". Тогава още бяхме млади момчета и луди глави. Хубави времена. За Жоро Илиев само хубави неща мога да кажа, уникален човек, даваше пари за спорт. Винаги се сещам с добро за него, за Васко също, Бог да ги прости!

Реклама
Реклама
Реклама