Легендата от тепиха Георги Мърков: Положението в борбата е трагично

Олимпийският световен и европейски шампион по борба класически стил Георги Мърков ще празнува утре юбилей. Легендата навършва достолепните 70 години.
След края на своята кариера най-прочутият спортист от село Горно Вършило остава в спорта като треньор. След това неговият житейски път продължава като преподавател в пловдивския университет "Паисий Хилендарски", председател на Българския спортен тотализатор, областен управител на Пазарджик и депутат.
Мърков беше специално награден от министър Красен Кралев с почетния знак "Венец на победителя". Специално за читателите на "България Днес" една от най-големите звезди на родната борба сподели как се чувства часове преди своя юбилей.

Огнян ГЕОРГИЕВ

- Г-н Мърков, направихте ли равносметка за вашето житие и битие след 70 години на този свят?
- Всеки си прави равносметка. Не съм живял напразно. Постигнал съм много върхове. Имаше и разочарования. Наскоро слушах Лили Иванова. Тя каза, че който има много приятели, значи няма приятели. През миналата година и в началото на тази закъсах със здравето. Озовах се в болница. Там имах време да разсъждавам. Стигнах до извода, че ако не се оправим като мислене и поведение, няма да имаме много радости. В селата вече няма хора. Младите избягаха, а тези, които останаха, не им се работи. Замислих се как съм постигнал толкова много неща, но какво от това, щом не съм здрав. Това е всичко. Искам да си пожелая обикновени неща - здраве и мир в семейството.

- Наблюдавахте схватките от европейското първенство до 23 години в Русе. Вашето мнение за младата генерация борци?
- Много е зле. Гледах част от финалите. На 57 кг едно наше момче се бореше за медал с руснак (б.а. - Мехмед Фераим, който остана пети). Смачкаха го с технически туш. Гледам на почивката излизат двама треньори и му правят масаж, вместо да го сритат, за да се стегне или направо да го свалят от тепиха, защото срами родната борба. Нямаше никаква емоция в залата. Все едно хората бяха дошли на театър. Като организация федерацията си беше свършила прекрасно работата. Условията бяха супер. Но като нямаме представители в битките за медали, е нормално публиката да е тиха. Положението е трагично с младите, а и те вече не са толкова млади. На по 23 години са. Аз на 24 станах световен шампион.

- Имате ли обяснение защо вече не се раждат шампиони като вас, Боян Радев, Александър Томов?
- Времената са различни. Осем секунди не ми стигнаха да стана шампион на световното първенство в Иран. Тогава щяхме да бъдем втора нация в света по медали, но вместо това останахме трети. Направиха ме на нищо, когато се прибрахме в България. Още от идването на Цвятко Барчовски като спортен министър се разби цялата система. Всяко правителство след това рушеше допълнително. Няма казарми и спортни школи за децата. Те не получават самочувствие на мъже. Наблюдава се апатия. Трябва тотална промяна. Питах Вальо Йорданов защо така момчетата не се борят, след като има пари за финансиране, правят им лагери, обезпечени са. Той също няма отговор.

- Засега имаме едва три квоти в борбата. Ще извоюваме ли още на предстоящите квалификации?
- Дано да вземем, но с този спортен хъс ще е много трудно. Ако не успеем да спечелим още, това ще е краят на спорта. Ето например в класическия стил България ще бъде представлявана от Елис Гури. Момчето е страхотно, но все пак е натурализиран албанец, който се бори за честта на България. А къде са нашите момчета? Имахме наскоро европейско първенство. Взехме само три бронзови медала. Преди изобщо не ги брояхме тях, а сега им се радваме.

- Звучите доста песимистично, няма ли някаква положителна светлина в тунела?
- Така не може да продължава. Дано да вземем медал от олимпиадата. Всички се надяваме на това. Ясно е, че има нужда от цялостна промяна в организацията и начина на работа.