Величка пали свещ за Гунди и Котков

Вдовицата на синята легенда пристигна в черно, Бобата Жечев скърби за приятелите си

48 години от смъртта на великите футболисти Георги Аспарухов и Никола Котков се навършиха вчера. Футболен клуб "Левски" почете паметта на своите големи легенди с венци. Изпълнителният директор Павел Колев уважи панихидата, която се проведе от 11 часа на Централните софийски гробища.

Вдовицата на Гунди - Величка, както всяка година запали свещ на гроба. Тя беше облечена изцяло в черно. До нея бяха и някои от съотборниците на Аспарухов и Котков и бивши играчи на "сините", сред които Кирил Ивков, Войн Войнов, Георги Цветков-Цупето. Добромир Жечев едва сдържаше сълзите си и скърбеше за приятелите си.

Официалният сайт на "Левски" публикува послание по повод 48-ата годишнина от трагичната смърт на българските футболни легенди:

"Тъгата по Гунди и Котков не е просто тъга по двама велики играчи. Не е тъга само на спортната общественост, защото от загубата на доблестни хора винаги боли. Имената на Гунди и Котков припомнят, че има легенди, които не умират. Затова и приказката за Георги Аспарухов и Никола Котков се разказва от бащи на синове до ден днешен и не позволява пламъкът на величието им да угасне. Те останаха във футболната и обществената памет със своят чар и елегантност", пишат от "синия" клуб.

На 30 юни 1971 година Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков тръгват сами в последното си пътуване от София за Враца за мача по случай 50-годишнината на местния "Ботев". Потеглят с колата на Гунди "Алфа Ромео Джулия". Около 11,30 часа в прохода Витиня алфата се врязва в резервоара на товарен автомобил. Следва унищожителна експлозия и двете футболни легенди изгарят.

Хронологията на най-голямата трагедия в българския футбол е изследвана подробно.

По пътя Аспарухов спира на Витиня, за да зареди бензин. Губят се няколко минути. Към автомобила се приближава непознат мъж, който моли да бъде качен на автоспот. Гунди се съгласява охотно и тримата мъже потеглят с бясна скорост.

Малко по-надолу, на 160 метра от страничния път, идващ от Петрохан, изскача ЗИЛ с тежко ремарке, пресичащ шосето. Аспарухов взема фаталния ляв завой на Витиня с около 100 км/ч. Това е доста над максимално допустимата скорост за този участък. Наклонът е около 15% и това прави завоя много бърз.

Пред Георги изниква 14,5-метрова преграда, която е запушила целия път. Това са камион, дълъг 7,5 м, носач към 2 м и ремарке. Целият този автовлак, натоварен с павета и друг инертен материал, се движи с около 5 км/ч. Аспарухов доста се забавя с натискането на спирачката. Но автомобилът лети.

Никой не успява да помогне на горящите Гунди и Котков. Никой няма как да се приближи до огнения ад.

"Димът и пламъците достигаха небето." Това разказва Веселин Радков, човекът, който вижда как колата се врязва в камиона. По същото време Радков е в кола, изпреварена от Гунди секунди преди сблъсъка. Случайният свидетел е счетоводител, пътуващ в командировка. Тръгнал е да купува земеделски вили за своето предприятие.

"Завоите свършваха на стотина метра от нас и когато вече наближихме моста, с висока скорост ни задмина една кола - разказва Радков. - След секунди нагоре се издигна 100-метров стълб от пушек и пламък. Когато видях огън и дим, веднага казах на шофьора да се опитаме да помогнем. Шофьорът отказа. Не искал после да изпише една кофа мастило и да го викат през ден в милицията. Затичах се сам. Видях горящата кола, а пламъците обхващаха вече и камиона. Не беше възможно дори да се приближа от жегата. С шофьора се зачудихме какво да правим. Първо се сетихме да откачим ремаркето, дано материалът остане невредим. Да ни се чуди човек на акъла!" Откъсът е изваден от книгата "Гунди - какъвто не го познавате", издадена по повод 75-годишнината от рождението на Аспарухов миналата година.