Серафим Тодоров: Господ ме избра, а аз му се изрепчих

Публикувана: 03.07.2019, 16:26 10384 Автор: БД Онлайн

В събота легендарният български боксьор Серафим Тодоров ще навърши 50. Сарафа оставя огромна диря в атрактивния спорт. По три пъти печели световната и европейската титли. Обявяван е за боксьор №1 на планетата и на Стария континент.

Двукратен победител в анкетата "Спортист на годината" (1991 и 1993 г.). Втория път печели вота на журналистите пред футболния герой от "Парк де Пренс" Емил Костадинов.

Върхът в неговата кариера е сребърният медал от олимпийските игри в Атланта '96. На полуфинала побеждава бъдещия хегемон в професионалния бокс Флойд Мейуедър. Това е последното поражение в кариерата на американеца, който става най-богатият спортист на планетата.

Невероятните премеждия на Серафим Тодоров

Само с 23 дни тренировки Серафим Тодоров заминава за олимпийските игри в Атланта '96. По това време е в немилост. Позволил си е да разкритикува съдиите. Причината е второто място на европейското първенство във Вейле по-рано през годината. Поражението на финала е първа загуба за него на голямо състезание от 1992-ра насам.

Въпреки проблемите Сарафа отново е фаворит за титлата в Атланта. Побеждава убедително трима съперници до полуфинала. Там го чака Флойд Мейуедър, с когото правят много интересен мач. Сарафа печели с 10:9. Класира се за финала, където е надвит от тайландеца Сомлук Камсинг с 5:8. Мейуедър подписва професионален договор и се превръща в един от най-успешните професионални боксьори в историята. Печели десетки и дори стотици милиони от всеки свой мач. Американецът окачва ръкавиците през 2017-а с 50 победи от 50 мача.

Кариерата на Сарафа тръгва надолу. Българската федерация по бокс отказва да му даде шанс да се бие за Турция.

"Спонсорът на "Бешикташ" обеща в разговор на четири очи, че ще ми даде 500 000 долара - разказва легендата хронологията на своя живот. - Той беше голям наркодилър. Отделно от държавата и от другите паралии щях да получа още толкова. Заплатата ми беше 2200 долара. Живеех като цар с тези пари. Дадоха ми къща. Обзаведоха ме до вилиците. Всичко щеше да е наред, ако не се бяха намесили нашите чакали." Българската федерация иска 300 000 долара за трансфера. После намалят мизата на 100 000 долара.

"В същото време турците въртяха някакви игри с техния президент Чанер Доганели, който после стана шеф в световната асоциация - добавя Сарафа. - На турците не им се даваха пари. Тръгнаха да се пазарят с нашите, които си правеха сметка да гушнат 20 000 - 30 000 долара под масата. В крайна сметка нищо не стана. Увиснах и не играх на световното в Будапеща '97. Върнах се и тръгнах надолу."

В края на 90-те Тодоров прави опит да се реализира като професионалист. Не получава подкрепа от силни мениджъри, а и вече е позагубил от шампионската инерция. Капсулира се от околните. Неговите приятели намаляват със секването на паричния поток. От всички катаклизми здравето му се разклаща. Развива коварната болест псориазис, но душевно продължава да бъде извисен и горд. Точно както онова осем годишно хлапе, което за пръв път слага ръкавици в родния град Пещера под давлението на чичо му - Серафим Филипов.

В материално отношение животът на Сарафа не е цветущ през последните години. Той получава олимпийска пенсия заради среброто от Атланта, но продължава да търси своето място под слънцето. Минали са години от времената, когато се е завръщал с хиляди марки от мачовете в Бундеслигата на Германия.

"Когато си дойдох от Турция, го ударих на ядене и на пиене. Продадох към два килограма злато - разказва Серафим Тодоров. - По едно време парата свърши. Имах два нисана - "Микра" и "Пусла". Шитнах ги и тях. Седях само на готово. Реших да поживея. Казах си - няма да съм като орлите. За две години всичко отиде. След това всички приятели се дръпнаха от мен. Никой не ме познаваше вече."

Отказах да работя за Жоро Илиев

Не съм поискал едно кафе на аванта

Душите на хората са осквернени

- Г-н Тодоров, кога за пръв път усетихте, че боксът е вашето призвание?

- Това се случи през 1986-а. Беше първото ми европейско първенство в Копенхаген, Дания. Станах шампион за младежи. Тогава разбрах, че боксът е моят живот. Имах спортната злоба, желание и психика за победи, но не съм мислил по онова време как ще направя тези успехи. Бях наясно, че ще има успехи. Беше Божие чудо да стана най-добрият боксьор на планетата.

- След подобна славна кариера има ли нещо, за което да съжалявате?

- Не ми беше дадено това, което заслужавах. Намирам вината в мен. Много съм благороден. Няма други хора с чиста и откровена душа като моята. Това беше големият проблем. Оттам всичко започна да куца.

- Ако можехте да върнете времето назад, какво бихте променили?

- Братчето ми, много съжалявам. Винаги се опитвах да съм най-верният и достойният в нашата прекрасна държава. Опитвах се да съм най-спретнатият и реален. Това е много голяма грешка. Мислех, че нещата ще се оправят. Викам си, ще тръгнат работите. Тая дивотия няма да върви завинаги така. Най-голямата грешка беше, че отстъпих на Флойд Меуйедър моето място. Всички велики промоутъри и мениджъри първо дойдоха при мен на крак и предложиха големите пари да стана професионалист. Когато отказах, отидоха при него. След това дойде и Божието наказание. Бях избран от Господ, а аз му се изрепчих. Вместо да се издигна, напук тръгнах да затъвам. Направих голямо престъпление, защото се завърнах в нашата държава, за да затъна в мизерията. От олимпиадата в Атланта всичко стана брутално. До ден днешен. Оттогава никога не съм се чувствал като Серафим Тодоров.

- Връщате се в България по време на най-жестоката криза, няколко месеца преди Виденовата зима, вместо да станете милионер. Колко други хора биха го направили?

- Викам си, ще отида в майка България. Там ще ми е добре. Ще бъде уникално. От боксовата федерация обещаха, ако взема един медал от олимпиадата, ще мога да подпиша където си искам договор. Щели да ми дадат разрешение да поработя за мен и семейството, където си искам. И тогава да видиш, батиньо, мизерия. Ето това е Божие наказание за мен. Започнаха катаклизми и катастрофи. Хиляди обещания, измами, лъжи. Нищо не изпълниха. Сринаха ми се животът и здравето. Българското племе е талантливо. Скитал съм навсякъде из страната. Гадното, гнилото и мръсното си стои. А аз не мога да съм хитър. Най-лесното е да ходиш по волята на дявола. Хората си го правят.

- Неволята ви кара да работите в чужбина. Легенда като вас се хваща да събира желязо в Португалия. Това ли беше най-тежкият момент за вас?

- Реалният и достоен човек търси истинската прехрана. Можех да бъда и в други звена, за да имам пари, без да правя нищо. Не ми е такава душата, за да печеля нечисти пари. Жоро Илиев ми предложи още 1993 година. Вика ми: "Сарафче, давам ти хората, давам ти офис, давам ти колите и направо тръгвай с мен." Отговорих му - "Жоре, тая работа не е за мен. Аз се боксирам и спортувам." Не избрах парите. Не съм бил сребролюбец. Затова всички ме усетиха, че съм благороден и започнаха да си играят с мен и да ме използват. Пред Бога ви казвам, само аз съм отказвал в моя живот да бъда с групировките. От 19-годишен съм истински и достоен християнин. Бог знае за живота и делата. Ако някой каже, че съм направил нещо в моята държава криво и нереално, нека да дойде пред моите очи. И тогава да си говорим! В цялата държава имам познати. Нека някой да каже, че съм нечитав човек. По едно време бях стигнал до такова ниво, че пушех наливни цигари. Но не съм поискал едно кафе на аванта. Всички го знаят. Казвал съм си - това ми е Божията мисия. Великите души и големите мъже не роптаят, а стискат зъби.

- Тъжно ли ви е, че в днешни дни големи шампиони като вас вече са забравяни от младото поколение?

- Естествено. Работил съм какво ли не. Бях във фабрика за салами, мъкнех касетки в бакалия. Това е честен труд. Много хора приказват отстрани как държавата е такава. Цял свят ме признава за най-добрия. Какво съм взел от тази държава? Едно потупване по рамото. Остава славата, славата, славата. А къде е материалното? Славата се покрива с пари. Какво ми дадоха? Другите говорят как съм най-уникалният човек, най-разумният, най-благият.

- Преди 15 години във ваше интервю казахте, че хората стават все по-лоши. Защо се докарахме до това дередже?

- Не мога да разбера хората. Душите им са осквернени. В тая държава разумът е омърсен. Затова Господ не я благославя. Това е проклятие. Само знаят да завиждат и да грабят. Комшията става и гледа какво ядеш. Чак тогава си гледа неговата чиния. Затова има разврат. Няма да се оправи. Бог няма да даде благословия с това мислене и с тия души. Питал съм се защо се получава. Виждам как всеки втори човек не знае за Божия стандарт. Хванали са се с дявола. Е, няма да стане.

- Българският бокс позалезе. Все по-рядко хващаме медали на големи първенства. Каква е причината?

- Е, как да стане. Говоря си директно. Президентът Краси Инински има душа и е стандартен, но не може да бъде слънце и да огрее навсякъде. Той ми е братче. Знам му зъбите. Около него всички са лайнари, папагали и измекяри. Какво знаят те от бокса? Седнали са само да грабят от авантата. Кога са били боксьори? Толкова дълго време си траех. В тая държава трябва да си мръсник, вагабонт, гъзоблизец, за да блеснеш. Да вършиш на дявола волята. Мъжете умират. Искам да попитам защо не съм в ръководството на федерацията? Повече няма да се сдържам. Цял живот стисках зъби. Ще си търся правата. Малко хора са постигнали моята реализация. Дадох най-много за България по ринговете. Писна ми.

- Живяхте известно време в Германия, но сега отново сте в България. Защо все ви дърпа към родината въпреки всички проблеми в държавата?

- Винаги ме дърпа. Давали са ми милиони да живея в Австралия и Америка. На никой друг не са вадили подобни оферти. А аз все България, та България. Какво става в тая държава? Дадох си душичката и като човек за нея. Никога не съм бил надменен. Не искам да се цапам. С просяка като бях, ставах просяк.

- Имате и друг невероятен талант, който не е толкова познат. Феноменален певец сте. Мислили ли сте да се пробвате в тази сфера?

- Аз съм певец на певците. Не отивам да свалям шапка на никой. Не ми е дадено това да се моля. Имам нужда от човек зад мен, който да види моя талант. Да подшушне и да каже - ето това е избраникът, няма да те изложи. Той е печелившата карта. Да се заговори за мен пред онези, които държат хляба като Пайнера, Майнера и останалите шефове и ще станат нещата. Тия дето пеят сега, леле майко... фантазия. Знаеш ли как ще ги изям. Какви певци са..? Смешници! Какво пеят и вият като кучета. Знаят ли какво е да имаш гласни струни? Какво е извивката на музиката и гърлото? Как да изживееш песента, как да влезеш в музиката? Имат ли всичко това в кръвта? Слушали песни и сега реват като катъри.

- Много хора в България мечтаеха да ви видят отново в мач реванш срещу Флойд Мейуедър. Водехте преговори. Какво се случи?

- Сринаха се нещата. Бях в Мюнхен. Отидох за втори път да взема американска виза. Флойд Мейуедър бил готов да ме посрещне и да направи пресконференция. Това ми казаха моите хора от филмовата агенция, които направиха документален филм. Те са говорили с Флойд. Той им потвърдил, че ме чака, за да ми помогне и светът да види това. Американците не се покоряват на никой. Бюрократи. Не признават никой. Знаете какви са. Отказаха ми виза в Германия. Влязох в шок. Знаете ли какво стана? Не изтрезнях 15 дни. Директно зарязах работата в Германия. Четири пъти съм ходил в САЩ. Милионери и милиардери се молеха, за да остана в Америка. И въпреки това ми отказаха виза. Сега филмаджиите гонят нещата с Флойд. Гледат той да ми прати директна покана по някакъв начин. Ще го гласят до дупка. Агенцията изразходва много финанси за филма. Снимаха в България, а после в Мюнхен. Няма да оставят недовършено. Краят на филма е с Флойд. Американците ми показаха как върви продукцията. Само да видите как са го измислили. След това идеята е да го разпространят. Имам доста почитатели. Фенове из цял свят. Вероятно през лятото ще натиснат за поканата. Тогава вече няма как да ме клъцнат. Флойд е приятел с Доналд Тръмп. Кой ще му откаже на него. Флойд е дал дума да ми помогне. Знаеш ли какво е той? Най-богатият спортист в света. Ще изхвърча светлинни години напред материално.

Намрази политиката

Преди години Серафим Тодоров опита да влезе в политиката, за да помогне на своите съграждани от Пазарджик. Остана ужасно разочарован от номерата и мръсните игри.

"Като дойдат избори и айде юруш при мен - разказва Тодоров. - Ще правим политика, ще оправим спорта, ще има и за теб. А после какво става - хората се нареждат тук и там, а аз пак съм на същия хал."

Най-голямото щастие на Сарафа е неговото семейство. Неговата партньорка в живота Албена винаги е била плътно до големия шампион. Те се радват на прекрасните си деца Симеон и Елеонора, както и на внучета.

Актьор мечта

Артистичният талант на Сарафа се прояви през тази година в игралния филм "Снимка с Юки". Той играе една от главните роли в него и според кинокритиците се е справил великолепно. В лентата Тодоров си партнира с Руши Виденлиев, японската актриса Кики Сугино и носителя на "Оскар" за "Зелената книга" Димитър Маринов.

Президентът на федерацията Красимир Инински предлага Тодоров за участие в продукцията.

"Знаеше колко съм артистичен на ринга, а и извън него - разказва Сарафа. - Снимахме филма повече от две години в Северозападна България. Беше интересно, но и много трудно."

Във филма Сарафа влиза в ролята на злобния баща. Той се надява да го поканят и в други продукции.

"Постоянно съм намръщен в ролята, не се усмихвам", добавя Тодоров.

Треньор пазител

Огромен виновник за успехите на Серафим Тодоров е неговият личен треньор Георги Стоименов - Терсене. Той е не само спортен наставник, но и ангел пазител. Сарафа е известен с лошата дисциплина. Редовно бяга от лагери с националния отбор, за да се повесели. Тогава на Терсене се пада задачата да издири звездата в годините, когато няма мобилни телефони.

"Жигулата ми сама знаеше пътя за Пещера - разказва Стоименов. - Все бягаше от лагери. Искаше да е с приятели и роднини. Много го обичаха, защото беше ларж и бохем. Хвърляше пачки с петолевки в дискотеките. А в онези времена хората нямаха какво да ядат."

Великите лафове

"Когато си на върха, всеки те почита. На нищо не трябва да имаш вяра. Нито на хора, нито на пари. Накрая ти остава едно семейство."

"Някои си мислят, че като са им пълни джобовете, вече са много големи величия. Няма нищо подобно. Те са мижитурки. В един момент имат всичко - коли, жени, къщи. После идва възмездието."

"Дясната ръка е саката. Не мога да я опъна. Имам скъсани връзки. Нервите ми отидоха на кино."

"Аз си знаех да ги карам без перзерватив. Бяха много евтини - по 10-15 долара. Страшни красавици. После чух, че там имало много болни от СПИН. След 20 дни излязоха резултатите. Докторът каза, че мога да спя с жени, докато ми е здрава оная работа."

"Ходех с мустак. Качвах се на лагера преди световното с някоя готина мацка. Даниел Петров, Тончо Тончев и останалите тренират, а аз си ходя с мадамата. Те от злоба едвам гледат. Викат на Бате Геле - "Виж Сарафа". Той им отговаря: "И вие станете три пъти световни шампиони, па тогава, ако искате, идвайте на тренировки с гаджета."

"Хората в Пещера са най-мръсната сган на света. Когато се върнех от лагер или състезание, по 5-6 човека живееха в нас. Не излизаха с дни. То не бяха уискита и луканки. Тогава много ме обичаха. Всички ме прегръщаха и целуваха. Накрая всичко свърши. Дори и къщата в Пещера замина."

"Отиваме на допинг контрол с руснака Константин Цзю. Станали сме шампиони, след като сме се справили с най-добрите черни боксьори. Пиеме си бира с Цзю, за да може по-бързо да дадем урина. Тогава влизат в стаята двама, накичени направо с диаманти. Цзю ми вика: "Тодоров, давай братушка, не хорошо в Русия и Балгария. Комунизм, мала денги". Аз, млад балък тогава, му отговарям - "Спасиба, ама ще се върна при паплачта в България".

Завърна се на 46

Серафим Тодоров направи невероятно завръщане на ринга. През лятото на 2015-а Сарафа отново сложи ръкавиците в официален мач. 46-годишният ветеран се изправи срещу Александър Чукалейски, който можеше да му бъде син. Легендата спечели по точки своя първи мач от 12 години насам.

Тодоров имаше големи амбиции да възобнови своята кариера. Голямата цел беше мач реванш с Флойд Мейуедър. Неговият общ баланс при професионалистите не е много впечатляващ - 6 победи (1 с нокаут) и 1 загуба. С всеки изминал месец мечтата за още една битка с американската суперзвезда се стопява.

"Ню Йорк Таймс" дойде за него

Най-уважаваният вестник на планетата "Ню Йорк Таймс" дойде в България, за да направи репортаж за Сарафа. През пролетта на 2015-а изданието публикува огромен материал за живота на българския спортист. Причината беше предстоящият сблъсък на Флойд Мейуедър и Мани Пакяо, който счупи всички рекорди с изкарани общо 600 млн. долара.

"Човекът, който победи Флойд Мейуедър, живее срещу порутено кафе с изрисуван гигантски банан на него - започва репортажът. - От време на време конски тропот се чува по разбития път. Животно тегли каруца към центъра на един от най-бедните градове в държавата. В късната вторнишка утрин Серафим Тодоров е застанал на бордюра. Той е пред 7-етажен бетонен блок, където живеят с неговата съпруга, син и бременна снаха."