Капитанът на баскетболистите в колички Николай Ваклинов: На следващото европейско ще се борим за медали

Имаме нужда от време и тренировки

Запалихме искрата

Целта е да изкараме хората от домовете

Капитанът на националния отбор по баскетбол в инвалидни колички Николай Ваклинов е сред най-опитните играчи в тима. Той поведе своите съотборници на европейското първенство, което се проведе в София. България записа историческа победа срещу Унгария с 50:33, но загуби останалите мачове.

Специално за читателите на "България Днес" Николай Ваклинов разказа как се развива баскетболът в инвалидни колички у нас и какви са целите пред тима.

- Г-н Ваклинов, как протече европейското първенство през вашия поглед и доволен ли сте от резултатите?

- Шампионатът мина много бързо. Под влияние на емоциите не се усеща как лети времето. Въпреки че записахме само една победа в четирите мача, за мен европейското мина много добре. Не само заради първото участие и взехме победа. Всичките дни залата беше пълна догоре. Това е невероятно. Не ми се беше случвало нещо подобно в България. Най-хубавото е, че запалихме искрата да се направят нови отбори в други градове освен София, Бургас и Варна.

- Каква беше разликата между вас и тимовете на Португалия, Чехия и Ирландия, които ви победиха? Какво трябва да добавите, за да бъдете равностойни с тях?

- Имаме играчите, с които бихме могли да ги победим. Трябват ни рутина и тренировки. Националният отбор беше сформиран съвсем наскоро. Преди две години. Играли сме няколко мача преди това. Имаме нужда от време и тренировки. След две години на европейското първенство, както каза и нашият треньор, може да се борим за медалите.

- Достатъчно ли са мачовете от вътрешния шампионат, за да се развиват играчите?

- За съжаление са крайно недостатъчно, за да има развитие. С едно момче играхме в чужбина през този сезон. В Гърция се играе от февруари до края на юни почти всеки уикенд. Освен това има и турнир за купата, който започва октомври или ноември. Тренира се пет пъти в седмицата. При нас правим по две занимания. Турнирите са само три уикенда в годината, освен ако не се организира приятелска надпревара у нас или в чужбина. Със сигурност трябват повече мачове, за да може да се вдигне нивото и момчетата да са по-добре физически, тактически и психически подготвени.

- От кого зависи увеличаването на мачовете в календара и кои са другите трудности, свързани с вашия спорт?

- Министерството на спорта помага. Те ни купиха колички преди няколко години за трите отбора. Помогнаха и за европейското първенство. Имаме нужда от човек, който да прегърне идеята, за да се намерят колички за новите момчета и момичета. Останалите клубове ще помагаме с каквото можем. Количките са най-големият проблем. Скъпи са. Шестте нови колички, които са най-висок клас, струват над 3000 евро всяка. Те са индивидуални. Вземат се размери. Останалите не са толкова скъпи, но качеството на игра, което предлагат, е по-ниско.

- Имате пряк поглед върху развитието на баскетбола в инвалидни колички в Гърция. Как е положението там?

- Спонсор на първенството е местен букмейкър. Ние сме първият отбор, който е към клуб - "Панатинайкос". Другите са сами, но се развиват. Дават се заплати на повечето момчета. В първа лига са шест отбора, а във втора са 12, които са разделени на северна и южна дивизия. От доста години развиват спорта. Гърците са участвали през 2004-та на параолимпиадата като домакини. Нямам представа преди това кога са започнали. При нас нещата започват през 2010 г. с клуба в София. От 2016 г. се организира шампионатът. Провели сме три първенства и една Купа на България.

- Идват ли при вас деца и хора в инвалидни колички с желание да започнат тренировки?

- Да, има хора с увреждания, които не са свързани с баскетбола. Правят го от чисто любопитство. Радостно е, защото научават от медиите за тази възможност. Покрай европейското първенство се даде повече гласност за нашия спорт. Една от главните цели е да се популяризираме, за да накараме хората с увреждания да излязат от домовете и да спортуват с нас. Социализират се по този начин. Животът коренно се променя. Страхотно е. Намираш много нови приятели. Ние сме като семейство. Имаме едно момче от отбора, което прави протези. Обяснява на неговите клиенти как има баскетболен отбор и ги кани да дойдат и да погледат. При мен се случи нещо подобно. Роднина на мой близък беше пострадал. Обадиха ми се, за да отида и да поговоря с момчето след инцидента, за да не се предаде и да му помогна да продължи напред. Оказа се бивш баскетболист. Не само че дойде, но дори в момента е в националния отбор. Казва се Персиян Еленков. Работи в София. Отскоро е, но се развива доста добре. Гладни сме за кадри и хора, които искат да спортуват. Има място за всички. Без значение от възраст и пол.

- След работен инцидент вие получавате здравословния проблем. Как разбрахте за баскетбола в инвалидни колички и какво беше чувството при първия досег със спорта?

- При мен беше инцидент по време на работа с асансьор. Една машина падна върху мен и счупи няколко гръбначни прешлена. За баскетбола разбрах съвсем случайно. Ходех на рехабилитация в Павел баня. Едно от момчетата, което е от самото начало в отбора, ме навиваше да отида и да поиграя, за да видя за какво става въпрос. В началото се дърпах. Не бях играл запалено баскетбол. Само с приятели в училище и дотам. Първият път беше странно да седиш и да играеш баскетбол. Трудно е. Работиш само с ръцете. С тях управляваш количката и топката. Колкото повече усвоиш контрол върху тях, става все по-интересно. Вътрешно те кара да се учиш, за да станеш още по-добър. Има момчета, които правят чудеса с топката в ръце, докато са в количката. Изумително е. Има трикове, пасове зад гърба, стрелби от тройката, финтове.

- Имате ли други състезания с националния отбор и кое е следващото изпитание, за което тренирате?

- Сега сме един месец почивка. Започваме отново от 3 септември. Очаква ни последният кръг от българското първенство. Ще има международен турнир във Варна. С националния отбор ще има приятелска надпревара в Гърция, а после още една в Босна на клубно ниво. Това е до края на годината. С моя съотборник от "Панатинайкос" ще изпуснем кръга в България, защото трябва да се върнем в Гърция. Но ще участваме на другите. Целите ни са да починем от европейското и от сезона, за да се подготвим за следващите мачове. Макар и приятелски, те са доста завързани. Ще има отбори от Турция.

Над 100 000 играят по света

Международната федерация по баскетбол в колички е изчислила, че над 100 000 са играчите в цял свят. Пионерите на спорта са американски ветерани от Втората световна война, които са останали инвалиди.

Първото световно първенство се организира през 1973 г. в Брюж (Бел). До момента са се провели 13 издания на шампионата на планетата.

Правилата са близки до тези на оригиналния баскетбол. Ако играчите сложат в скута си топката, те могат да докоснат колелата максимум два пъти, преди да дриблират, стрелят или подадат.

Има и разлика между количките на отделните постове. Крилата и центровете са с по-високи, но за сметка на това по-бавни. Докато при гардовете количките са много по-мобилни.