Боксьорът Симеон Чамов: Панталеев ме вдъхнови за завръщането

Целта ми е само една - участие на олимпиада

Един от най-успешните български боксьори през последните 10 години Симеон Чамов се завърна в края на миналата година. Участникът на олимпийските игри в Рио де Жанейро отново ще се опита да се бие на най-големия спортен форум. В почивния ден от лагера на националния отбор в Шефийлд (Анг) 29-годишният боец сподели за читателите на "България Днес" какви са неговите планове.

- Г-н Чамов, как преминава лагерът в Шефийлд?
- Тук сме с още няколко отбора. Направихме няколко спаринга. Англичаните имат четирима боксьори в моята категория и се бия с тях. Не им отстъпвам.
- Завърнахте се след дълго отсъствие. Каква беше причината отново да сложите ръкавиците?
- Нямаше ме две години и половина. Бях се наситил на бокс. Гледах моя приятел и съотборник Радо Панталеев на световното първенство през миналата година, където спечели бронзов медал. Предаваха пряко по интернет мачовете. Преди него бяха битките в моята категория до 75 кг. Като наблюдавах боксьорите, си казах, че мога да ги бия. След това, когато сложих отново ръкавиците, видях, че няма да е толкова лесно.
- Достигате ли вече оптималната форма?
- Засега всичко е наред, но още съм далеч от нея. Постепенно връщам формата. Целта ми е да се бия на олимпиадата в Токио. Затова се завърнах. Не се интересувам от други състезания. На 14 март ще участваме на олимпийската квалификация. Там ще се види.
- Една от причините за вашето отказване беше дългогодишната травма на ръката. Какво е състоянието в момента?
- Преди време се оперирах, но не това беше причината за спирането. Плюсът в момента е, че съм здрав като чук. Почивката ми се отрази добре.
- Започнахте да тренирате с доказан специалист като Борислав Бояджиев. Как се спряхте на него?
- Той ми е първият треньор. Винаги сме се разбирали добре. Седнахме на едно кафе и поговорихме какво може да се направи. Залата е близо до моята работа. В момента съм шофьор и охрана. Работя за много готин човек, с когото сме се разбрали да тренирам. Сега се освободих за един месец, за да отида на лагера в Англия и на квалификациите. В началото мислех, че ще бъде по-лесно, но вече няма връщане назад. Щом съм се захванал, ще карам докрай.