Топ играчът на ФИФА 20 Сезар Сабриев: Заплатите на геймърите са като в „А“ група

Отделям по 7-8 часа на ден за тренировки

Сезар Сабриев – Санчес е шампион на България по електронната игра ФИФА. През миналата година той достигна до полуфинал на световното първенство.
Талантът от Русе се включи в уникалния благотворителен онлайн турнир „Ултимейт Каран-тийм“ с екипа на неговия турски клуб „Истанбул Шабакшехир“. Българинът спечели три мача, а късно снощи игра срещу швейцареца Андреас Келер, който играе за датския тим „Мидтиланд“.
Специално за читателите на „България Днес“ Сезар Сабриев разкри какво представлява животът на професионалния геймър.

- Сезар, какви са вашите цели в турнира и колко е по-различен от световното отборно първенство, където достигнахте до полуфинала?
- Този турнир не е толкова състезателен, както са останалите. Най-важна е благотворителността, както и да се забавляваме. Има доста топ играчи. Това е една добра тренировка и шанс да представиш своя клуб. Всеки мач се забелязва и успехите се записват на името ти.
- Наскоро подписахте с турския клуб „Истанбул Шабакшехир“. Как стават трансферите в електронния футбол?
- Не е много по-различно от истинския футбол. Има си хора, с които да се съветваш, когато предприемаш стъпки в кариерата. Моят баща ми помага с трансферите. Обсъждаме дали даден отбор ще е удачен за мен. Клубовете се свързват с теб, предлагат ти условия. Ако си съгласен, ги приемаш. Отиваш при тях, виждате се на живо, говорите и подписвате договор. Когато започнеш в началото, нямаш заплата. След като навлезеш по-навътре, започваш да получаваш. В момента парите са колкото заплатите са колкото на футболист, който играе в последните отбори в „А“ група. Не е толкова лошо за състезател, който не е пробил на най-високото ниво.
- Как протича вашият ден? Колко време прекарвате пред компютъра?
- За да си в оптимална форма, трябва да спазваш график. Когато стана, отивам на фитнес, след това разхождам кучето. Отделям максимум по 7-8 часа на ден за тренировка на играта. Оттам нататък ставаш неползотворен, ако продължиш.
- Правите ли проучване на съперника и на тази база да изградите тактика, както е в реалния футбол?
- По-добрите играчи се познаваме като стил. Хубавото на този турнир е, че не само топ геймъри участват. Има истински футболисти от отборите или запалянковци от фенклуба. Това прави мачовете по-интересни, защото опонентът е непознат. Нямаш представа какво да очакваш. Всеки един геймър излъчва мачовете в интернет. Когато искаш, можеш да прегледаш негови срещи и да придобиеш представа как играе.
- Как се отрази коронавирусът на електронните спортове и защо не се провеждат всички турнири онлайн?
- Тази състезателна година приключи заради епидемията. На големите турнири има представители от три различни континента. Няма как да се направят мачове с добра връзка между САЩ и Австралия. Идеята е да се види кой е по-добър при равни условия. Според моята ранглиста вероятно щях да се класирам за плейофите на световното първенство, но турнирите се отложиха. Още никой не знае какво ще се случи. Повечето играчи се обединиха, че е по-добре да не се събираме и сезонът ще бъде нулев. Здравето трябва да е на първо място.
- Ние сме малка държава, но имаме няколко водещи играчи в електронните спортове. Какво е вашето обяснение за този феномен?
- Не съм се замислял. Винаги когато съм срещал българин, който е водещ играч в някоя от другите игри, съм забелязвал, че сме доста интелигентни. Отворени сме към развитие. Обичаме да работим върху слабите си страни. Това е едно от най-силните качества, които притежаваме.
- Разкажете на читателите малко повече за вас.
- Съвсем нормален човек съм. На 21 години, живея в Русе. С нищо не съм по-специален от останалите. Това, което ми се случва с електронните спортове е дар. Стана изведнъж. Разбрах, че е нещо много голямо и няма как да се откажа. В момента карам втората си състезателна година. Опитвам се да удържа на темпото, което се налага от другите топ играчи. Работя повече върху менталната подготовка и мисленето. Не всичко е само да седнеш и да играеш.
- Какъв беше първият ви досег с компютърните игри и кога точно осъзнахте, че това е вашето призвание?
- Като всяко дете, играех доста на компютрите. Занимавах се с най-различни игри. Като по-малък дори не играех толкова на ФИФА. Към 2016-а, когато бях на 16-17, практикувах компютърния вариант. Там няма с кого да се състезаваш. Не разбирах толкова много. Обичах да си правя турнирчета. 2017-а реших, че ще си купя първия Xbox One. Всичко се промени. Имаше един състезател, който същата година стана световен шампион. Много го харесвах. Реших, че ще играя срещу него на ФИФА-та, каквото и да стане. Срещнахме се в един турнир. Загубих с 1:7 или 1:9. Това ме мотивира адски много. Казах си, че искам да отида някой ден на турнир и да играя отново с него. Оттогава сме се срещали доста пъти, но вече аз побеждавам по-често. Когато гледах останалите колко са напреднали, си казвах, че не е чак толкова трудно и аз да достигна до това ниво. Осъзнах, че трябва да вложиш много труд и време. Не съм си представял, че трябва да се лишаваш от толкова много неща.
- Практикувате ли истински футбол?
- Да, състезавам се в областна група в Русе на аматьорско ниво. Всяка седмица имаме по един мач. Това е достатъчно, за да удовлетворя нуждата да играя истински футбол. Като по-малък тренирах 8-9 години в школата на „Дунав“.