Кануистката Станилия Стаменова: Не знам за какво тренирам

Коя е тя
Станилия Стаменова е най-голямата надежда на България за олимпийски медал в кану-каяка. 31-годишната ветеранка планираше да дебютира на най-големия спортен форум в Токио. Нейната коронна дисциплина 200 м. индивидуално кану за пръв път ще бъде включена в програмата. Специално за читателите на "България Днес" бившата световна и 3-кратна европейска шампионка сподели как тренира в условията на пандемия.

Огнян ГЕОРГИЕВ
- Станилия, как адаптирахте вашата подготовка с по-различната обстановка заради коронавируса?
- Първите седмици беше по-трудно. Не се позволяваше да се гребе и да се правят организирани тренировки. За мен и още двама състезатели от националния отбор беше направено изключение. Имаме възможност да се готвим на канала в Пловдив, но без треньори. В СК "Тракия" разполагаме и със зала за физическа подготовка. Поддържаме някакво ниво. Опитвам се да греба поне по веднъж на ден, но това не е сериозно за елитен спортист.

- Колко голяма е разликата в сравнение с обичайния ви режим?
- Огромна! В момента не знаем точно за какво тренираме. Не е ясно дали ще има състезания през тази година, което не позволява да направим точен план. Бях достигнала до доста добра форма за олимпийските квалификации, които бяха отложени. След което я загубих.

- Как се промени вашето ежедневие?
- За професионален спортист като мен сегашната обстановка е като почивка, която продължава повече от месец. Над 20 години, откакто се занимавам с кану-каяк, не ми се е случвало нещо подобно. Нямам представа как ще ми се отрази. Повечето от моите конкурентки имат условия за нормална подготовка. В Германия и Полша са изолирали най-добрите състезатели. При това веднага, след като беше обявена карантината. Тяхната държава издаде наредба, която позволява на елитните спортисти да се готвят. Те са установили, че за физиката на спортистите, свикнали на високи натоварвания, е нездравословно рязко да прекъснат.

- Има ли яснота кога ще се проведат олимпийските квалификации?
- Очаква се във всички спортове, които все още не са раздадени квоти, това да стане през следващата година. Цялата тази неизвестност се отразява на мотивацията на спортистите, която пада надолу. Сякаш сме в безтегловност. Аз съм към края на моята кариера. 10 години чаках да участвам на олимпиада, защото чак сега включиха моята дисциплина в програмата. Съдбата сякаш си прави шеги с мен, но по-важното е да сме живи и здрави.

- Публикувахте в социалните мрежи любопитно видео, в което орете на нивата. Постигате ли със селскостопанския труд необходимото натоварване?
- Определено помага да работя с фрезата в продължение на часове. Помагам да изорем нивичката. Свикнала съм да изразходвам огромно количество енергия. Не мога без да потичам на стадиона. Обикновено натоварванията включват гребане 20 км., щанги между 20 и 40 тона и крос 10 км. Всеки ден. Сега дори помогнах на едно приятелско семейство. Възрастни хора, които няма как да стигнат до своето място. Прекопах и тяхната градина, за да може, когато разхлабят режима за пътуване, да могат да си засадят.