Ултрамаратонецът Краси Георгиев: Екстремното те съблича гол

Ултрамаратонецът Краси Георгиев прие поредното брутално предизвикателство. Той ще тегли пикап в продължение на 27 часа и половина. Изпитанието ще се проведе на 26 и 27 септември на столичния стадион "Раковски". Началото е в събота от 10 ч. Финалът е в неделя около 14 ч.
Благотворителното събитие има специална цел - изграждане на "мека стая" за пациентите на психиатричната клиника в Ловеч.

- Краси, как сте зареден и подготвен преди изпитанието? То е доста по-различно от убийствените ултрамаратони, в които участвате.
- Малко ме е страх. Няма какво да се лъжем. В същото време има нетърпеливо очакване. Винаги съм по този начин преди големи неща. Планирах изпитанието от миналата година. Оттогава тренирам. Правя доста по-различни неща от бягането. Имаше нужда от по-сериозна мускулна маса. Тренировките тотално се промениха. Готов съм и чакам да видя какво ще стане. Много ще е готино.

- Колко килограма качихте и как тренирахте за дърпането на пикапа, който тежи 2,1 тона?

- Никога не съм имал структура на бегач. От самбото и борбата съм набит. Когато започнах да тичам, хората се учудваха. Сега качих мускулна маса в раменете и гърба. Търсех да развия силовите качества. Килограмите са почти същите. Намалих бягането и започнах да тренирам с момчета от кросфит обществото. Техните упражнения много помагат.

- Направихте ли тестове за дърпане на коли в продължителен период от време?

- Дърпах пикап миналата година. Усетих как ще е. През януари участвахме с Иван Димов в едно предизвикателство. Там дърпахме два "Фоксвагена", които бяха около 1400-1500 кг, но пак си е тегло. Сега ще е различно, защото досега дърпанията бяха на асфалт. На стадион "Раковски" настилката е пясъчна. Това ще затрудни процеса. Затова ще си давам повече почивки. През 200-250 метра ще отдъхвам. Най-много на една обиколка от 400 м ще спирам.

- Как ще се осъществява самата почивка?

- Където спра, там ще почивам. Или ще откачам въжето, или ще седна с него. Паузите ще са по 10 минути. Колкото да се върнат силите. След което пак тръгвам. Ще има и по-дълги почивки по 30-40 минути. В зависимост как се чувствам. Когато застудее през нощта, ще се облека с нещо дълго. Трябва да се грижа за себе си, защото с умората идва и спадане на температурата на тялото. Ще има хора от моя екип. Някой физиотерапевт, който да ме лепи на място, ако се наложи.

- Винаги планирате всичко до последния детайл. Имате ли план на метраж, който да изминете?

-Мислех в тази насока, когато събитието първоначално трябваше да е на асфалт. Нещата се промениха. Сега не съм поставил цели. Идеята е да дърпам 27 часа и половина. На място ще видя какво ще се случи.

- Каузата е в помощ на хората, които имат проблеми с душевното състояние. Подценява ли обществото тази житейска фаза?

- Това е голяма стигма. В България е разпространено мнението, че ако отидеш на психолог, значи ти има нещо. Всеки от нас има нужда да поговори за себе си в един или друг момент. На Запад е разпространено, ходят при професионалист, за да разкажат за чувствата си. Реших да помогна на момичетата от платформата за психично здраве "Кожа". Пандемията и карантината се отразиха стресиращо, развиха се депресии. Хората не знаят как да отреагират.

- Вие сте били на прага да се самоубиете в Англия. Едва не се хвърляте от мост, но сте разубеден от случаен минувач. Кога беше точният момент, когато си казахте, че трябва нещо да промените?
- Този мост в Лондон много помогна. Тогава пиех, пушех, вземах наркотици и какво ли още не правех. Не се чувствах добре със себе си. Тогава си казах - Краси, какво правим? След като не скочих, реших да сторя нещо. Исках да се променя и да се харесам. Най-вече на себе си. Това е важното. Много хора искат да се харесат на приятел, гадже, трети или пети.

- 72-годишният колоездач Петър Димитров сподели нещо много интересно в интервю за "България Днес". Според него колоезденето и бягането те карат да останеш сам със себе си. Може да си поговориш какво точно искаш от самия себе си.

- Точно така. Това е единственият начин да свалиш всяка маска. В съвременния живот е пълно с такива. Събличаш се гол пред себе си. Виждаш какво представляваш, когато си на ръба на екстремното. Всичко това те мотивира. Поникват ти криле. Можеш да черпиш от кладенеца на вдъхновение. Установяваш, че си добре и адекватно реагираш при екстремни ситуации. Когато минеш 1500 километра, дърпаш два тона или ходиш в пустинята, изпадаш в състояние, където няма как да се излъжеш.

- Защо самозалъгването е толкова разпространено в днешния свят?

- Причината е проста. Ролевите модели са фалшиви. Самооценката от предни генерации изчезва. Преди, ако искаш да научиш нещо за алпинистите, отиваш в библиотеката и четеш книга. Тя е написана от човек със знания в тази сфера. Сега в интернет, фейсбук и медиите излизат неща, писани от мултифункционални специалисти. Хората не могат да разграничат истинската от фалшивата информация. Много е вредно, ако нямаш способност да отличиш правилното от грешното. Затова никой не знае кое е истинското. Принципите се променят. Всеки се обявява за гуру във фейсбук. Вярваш му, ако успее да закачи позната за теб нотка.

- Оптимист ли сте, че нашето общество ще избяга от интернета, телевизията, риалититата за сметка на живот в душевна и физическа хармония?

- Ако стане, ще съм много благодарен. Трябва да сме реалисти. Светът отива към другата посока. Имаме нужда от истински ролеви модели, които показват, че не е толкова важно да си звезда в инстаграм. Далеч по-истинско е да си лекар, който помага на хората, или учител, променящ съдби. Колкото повече подобни личности има около нас, толкова по-голямо въздействие ще оказват. Затова се боря. Искам децата да четат книгата на Боян Петров, а не Ким Кардашиян и Криско. Искам да разберат за Филип Лхамсурен, прекосил сам Амазонка. За мен идол е учителката на II "Б" клас, която трябва да се грижи за 20 деца. Затова самият аз правя тези изпитания. Желанието ми е да покажа как един 46-годишен тип преминава през тях, защото е дисциплиниран и иска да промени нещо. Всеки от нас има потенциал да бъде какъвто си иска. Просто трябва да го открие и да работи. В днешно време всеки иска да постигне нещо, но то не става на момента. Има нужда от труд. Юсеин Болт не е тръгнал да печели медали от нищото. Същото важи за Федерер или Шумахер. Те са работили с години. Децата и хората изобщо трябва да знаят, че ако искаш нещо и то е лесно, значи не е истинско.

- Планирате вашите приключения с няколко хода напред. Има ли нещо, което бихте искали да направите в следващите месеци или години?

- Искам пак да отида в Долината на смъртта за маратона Бедуотър (216 км). Ветераните в това състезание казват, че Господ е създал пустинята, за да си намерим душите там. Имаш задължителен екип от трима души с теб. Но през нощта е 46 градуса, а през деня е 53. Не е като лятна ваканция. Имам и други идеи. Планирам догодина да изтичам цялото Черно море. Това са 5000 километра. 2022-ра и 2023-а, ако съм жив и здрав, бих желал да премина през Пътя на коприната. Разстоянието е 9-10 хиляди километра.