Легендарният бивш нападател Спиро Дебърски: Срамота е да се говори за класиране на световно
Заводските отбори по мое време бяха по-добри от сегашния национален
Кой е той
Спиро Дебърски е легенда на българския футбол. Роден е на 8 декември 1933 година в Благоевград. За състава на "Локомотив" (Сф) играе 12 години, в които записва 276 мача с 84 гола в "А" група. Става шампион на България през 1964 година. За националния тим на България има 24 мача и 8 гола. Най-паметен е хеттрикът му срещу Турция при победа с 4:1 през 1965 г.
Дебърски коментира пред "България Днес" шансовете на "лъвовете" за класиране на световното първенство в Катар догодина. Българският национален отбор ще започне с два домакински мача - срещу Швейцария и Италия, а след това гостува на Северна Ирландия. Трите срещи ще се изиграят в рамките на една седмица в края на март.
- Г-н Дебърски, националният отбор на България ще започне световните квалификации през март. Как определяте шансовете ни за Катар 2022?
- Виждате какво е състоянието на българския футбол и какви играчи имаме в националния отбор. Наблюдавам ги непрекъснато, но не показват нищо. Сега всеки гледа да обвинява и критики има колкото искаш. Но погледнато обективно, действително е така. Сегашните футболисти нямат никакъв замисъл - да обработиш топката, да направиш нещо с нея. Нямат и мобилизация. Това ме тормози и не виждам как ще стане. Учудвам се и се нервирам, като гледам.
- Време ли е да спрем да говорим за класиране и да имаме подобни очаквания?
- Какво класиране! То е срамота да се говори. Едно време в "Локомотив" (Сф), преди да играем с някой силен отбор, често правехме контролни срещи със заводските тимове. Мога да ви кажа, че тези аматьорски работнически състави играеха много по-добре от днешния национален тим.
- Ясен Петров стана национален селекционер. Някои искаха чуждестранен специалист. Вие на какво мнение сте?
- И какво като дойде чужденец? Как ще стане, като няма отбор. Треньорът ли да играе? Той е за няколко дни, върши си работата на лагера и това е. Футболистите не са ли подготвени в отборите си, какво може да направи селекционерът. Навремето треньорите Стоян Орманджиев и Крум Милев в националния ни казваха така: "Вижте какво, момчета, излизате, играете, биете и се прибирате. Какво има да ви казваме ние на вас - национални състезатели, как да играете. Или ако не можете да играете, попречете на противника и той да не може да играе".
- Какви слабости виждате у сегашните футболисти?
- През целия си живот съм играл футбол и много са ме ритали. Като ми влязат, та ме изнасят чак на пистата. Но такова нещо като сега нямаше. Ритнат го леко някой и после 6 месеца не играе футбол. За толкова години аз не помня да съм отсъствал от тренировки. А и такива безумни фаулове се правят сега. На центъра на терена или на тъчлинията влиза с двата крака и получава картон. След малко пак същото. Ами ти оставяш отбора си с човек по-малко! Треньорите трябва да глобяват такива неразумни играчи. Тия неща не ги ли говорят...
- Виждате ли играчи, които могат да се превърнат в лидери в националния тим?
- Няма самочувствие в нашия отбор. Няма кой да поведе тима. А другите, като ги гледаме, стават много по-добри. Щом отбори като Малта вече ни правят равен, а преди се чудехме колко гола да им вкараме... Тъжна работа.
- Как да станем като другите?
- Тук и правителството трябва да се намеси малко във футбола. Не трябва да имаме толкова много чужденци в отборите. Какъв национален отбор да направиш така? Във водещите отбори - Разград, ЦСКА-София, доскоро и в "Левски", там почти нямаме българи, които да играят редовно.
- Има ли достатъчно кадърни млади български играчи, които да идват отдолу?
- Не са виновни школите. Наблюдавам мачовете на юношите и има свестни момчета, играят много добре. Обаче като отидат в мъжките отбори, и не ги пускат. На 20 години са станали вече, кога да започнат да играят? Аз влязох в първия отбор на "Пирин" (Благоевград), когато бях на 17 години. Тогава не разрешаваха да се играе при мъжете на тази възраст. И моите ръководители отидоха в общината и ме сложиха с 1 година по-голям, за да може да ме използват.
- В квалификационната ни група фаворит е отборът на Италия. Вие играли ли сте срещу италианци?
- С националния отбор не. С италианци съм се изправял на терена, но само на клубно ниво. И се случваше твърде рядко. Тогава евротурнирите бяха само на директни елиминации. Играеш, докато не отпаднеш. А сега има групови фази и много повече мачове. Националният ни тогава се класираше и на олимпиада, и на световно.
- Вие здрав ли сте, пазите ли се от коронавируса?
- Спазвам мерките. Аз съм много дисциплиниран и упорит човек. При тези болести сега гледам да съм си повече вкъщи. Не излизам, но се движа у дома, нямам проблеми засега.