Аз не съм щраус, аз съм слон

Слон съм по душа, нищо че съм щраус. Живея със слонове, спя с тях, а най-добрият ми приятел ми смуче крака с хобот, защото и той е слон. Това е животът на женската щрауска Пий. Тя и братчето й Под са открити осиротели, когато рейнджъри се отзовават на сигнал за бедстващо слонче. По това време и трите животни са бебета на около месец и са откарани в резерват за слонове. Пий и Под израстват с гигантските хоботести животни, а когато в парка се появява ново пострадало слонче, кръстено Джото, Пий се влюбва в него от пръв поглед. Любовта им е споделена и двамата стават неразделни. Навсякъде са заедно, гушкат се, докато спят, и винаги се търсят, ако по някаква причина се отдалечат един от друг.

Когато идва време рейнджърите да освободят отрасналите щрауси в дивата природа, междувидовото приятелство надделява над зова на дивото и Пий остава в прегръдките на Джото. За разлика от нея брат й Под духва при първа възможност, за да не се появи никога повече в обиталището за слонове. И докато за щрауса е разбираемо защо прихваща слонски масрафи, остава мистерия защо сред толкова много себеподобни Джото избира да се сприятели с Пий. Независимо от причините двамата изглеждат щастливи и продължават да лудеят заедно сред стадото слонове.