Според директора на „Файненшъл таймс“ НЕ трябва да се информираме от платформи на AI

Това е фундаментално предизвикателство, за което трябва да се замислят всички новинарски организации, смята директорът на „Файненшъл таймс"

Към днешната дата всекидневникът има над 2,5 млн. платени абонати, които бележат непрекъснат ръст под ръководството на генералния директор Джон Ридинг.

Той е част от екипа на медията от почти 30 години. През 2018 г. Ридинг беше гост в „120 минути", където обяви откриването на офис на „Файненшъл таймс" в София, но не под формата на журналистически клон, а като технологично работно пространство за отдела, който поддържа всички платформи на изданието.

Ето какво разказа днес в "120 минути":

– Все така в добра форма! Поздравления! От последната ни среща. Според Вас в каква форма е „Файненшъл Таймс"?

– Отдавна беше срещата ни, но оттогава имаме много общи теми. Динамични времена бяха – имаше много повече смущения в новинарските медии, глобална криза преживяхме от последната ни среща, COVID...

– Да тя беше през 2018 г ., всичко изглеждаше, ако го сравним с днес, така спокойно...

– Да. А сега имаме една напълно нова фаза на смущения и предизвикателства в индустрията на новинарските медии. Очевиден възход на генеративния изкуствен интелект – това е огромна нова вълна на смущения. Имаме и много кризи в медиите – дийп фейк... продължават времената на предизвикателства за медиите, но за „Файненшъл Таймс" продължавам да съм на мнение, че качествената журналистика може да се развива и занапред, и мисля, че ние сме доказателство за това. Не е лесно, но ако имаш правилната стратегия и основни принципи можеш да намериш пътя в този доста турбулентен период.

- Когато разговаряхме миналия път, аз Ви цитирах една поговорка, че муха и политик се убиват с вестник. Какво обаче може да убие една медия в днешно време?

– Доста заплахи има. Свидетели сме на структурна промяна. Рекламите продължават да бъдат нестабилни. Насочват се все повече към различни канали извън новинарските медии. Мисля, че истинският нов риск остава в полето на изкуствения интелект. Твърдо вярвам, че ако се управлява по правилния начин, той би дал много възможности. Но най-големият риск според мен е нещо, което наричам дезинтермедиация. Вместо да се обръщат към утвърдени брандове на новинарски организации, хората ще ползват платформи на изкуствения интелект за търсене на информация. А ние, медиите, които създадохме това съдържание може да бъдем разделени от читателя. И това е фундаментално предизвикателство, за което трябва да се замислят всички новинарски организации и да се справят с него.

– Ако Гугъл дава отговор на въпроса ти с обобщен текст, с няколко изречения, какъв мотив би имал потребител да търси информация и да отваря линкове на новинарски медии?

– Именно това искам да кажа с този термин. Трябва да внимаваме. Доста неща трябва да направят новинарските организации. Едното е да не дават достъп, освен в случаите когато има добро лицензионно споразумение с компаниите за изкуствен интелект за осигуряване на достъп до даденото съдържание – при което трябва да сме много внимателни какъв обем съдържание е предоставено.

Но в малко по-положителен план, очевидно всички сме много въодушевени от изкуствения интелект. Това е голяма нова вълна. Но в крайна сметка той прави много грешки. Халюцинира. Не прави новини. Търсенето на качествени новинарски организации, които се съсредоточават върху високостойностни, добре проучени и добре обосновани, точни, авторитетни новини, сега е даже по-голямо от когато и да било. Отчасти заради изкуствения интелект и грешките. Халюцинациите. И отчасти защото светът се намира в доста трудно положение. И хората имат нужда от информация.

Та смятам, че въпросът опира и до настъпление, и до отбрана. От една страна издателите трябва да се защитават от гигантите - търсачки и социални мрежи, но същевременно трябва да мислят за настъпление – замислете се за възможностите за качественото отразяване на новините, но и новите инструменти и услуги, които самите те могат да разработят, използвайки изкуствен интелект. Което определено е нещо, към което ние сме се насочили.

– Споменахте, че като медийни компании ние трябва да регулираме тези отношения с технологичните гиганти. Но как? Подкрепяте ли решението на „Ню Йорк Таймс" например, да даде на съд Open AI защото захранва големи езикови модели със съдържание, създавано повече от век?

– Ние имаме подобни принципи. Високо ценим журналистиката си и архивите си. Според нас трябва да се търсят конструктивни споразумения, които ни дават справедлива цена за журналистическите материали, които създаваме и сме създали досега.

Трябва ревностно да пазим достъпа до нашите журналистически материали. Но наред с това не бива да забравяме неизбежния възход на изкуствения интелект. И как новинарските медии могат да се възползват от него. Ето защо проучваме какви отношения можем да имаме със субектите от сферата на изкуствения интелект, за да разберем как читателите и потребителите могат да достигат до новините в тази нова екосистема. Като едновременно с това сме много осторожни по въпроса за защитата на нашите авторски права и правата на интелектуална собственост.

– Как да запазиш своята безпристрастност, когато все повече хора по света гледат новини с емоциите си, предразсъдъците си ... от социалните мрежи, ехо-камери? Как да запазиш тази линия на неутралност, как да провериш фактите във времена, когато ако не ти харесва проверяващия фактите, фактите не те интересуват?

– До голяма степен това се корени в нашата култура и традиция. „Файненшъл таймс" има 135-годишна история. И през цялото това време винаги сме вярвали и сме се стремили към балансирана, справедлива журналистика. Корените за това са вече много дълбоки. Но сега виждаме и огромна възможност – именно поради причините, които Вие посочихте. Много медии станаха пристрастни. Искат да се харесат само и единствено на собствената си аудитория. Има и ехо-камери. Но има и читателска аудитория, която търси дебата, иска да чуе различни мнения. Така че според мен това е възможност ние да се разрастваме.

– Ваши статии могат да причинят сътресения в световната финансова система. Как Вие и журналистите избягвате грешки, манипулиране и опити за влияние?

– Най-напред, открай време сме имали и имаме много строга процедура за редакция и проверка на фактите. Тя си е същата, но очевидно сега значението ѝ е по-голямо от когато и да било. В състояние на най-високо ниво на тревога сме по отношение следене на риска от саботаж на системата ни.

С изкуствения интелект очевидно един от другите аспекти на риска са кибер атаките и електронните атаки срещу фирмите и издателствата. Те стават все по-префинени. Провеждаме страшно много обучения и повишаваме осведомеността. Непрекъснато сме нащрек за хора, които се опитват да влязат или даже да манипулират труда ни. Но за тези неща трябва да си отваряме очите на четири. В някои други издания имаше пробиви в издателските системи. И това ни е обеца на ухото. В нашата индустрия никога не можеш да си спокоен, че няма да ти се случи. Непрекъснато трябва да си нащрек.

– Какво мислите за социалните мрежи?

– Социалните мрежи биха могли да бъдат много добра възможност нашата журналистика да стигне до по-широка аудитория. Да, публикуваме информация – и доста често безплатно – по социалните мрежи. За да разширим нашата аудитория с надеждата това, което прочетат, да им хареса. Да се ангажират и да се абонират. Мисля че социалните мрежи са много мощен канал за достигане до по-широка аудитория...

– Смятате, че са все още силни?

– Да.

– Фейсбук намалява новинарското съдържание.

– Да, може би от миналата година. До какъв резултат ще доведе този им опит да се дистанцират от новинарския поток. Защото монетата има и обратна страна, нали? Ще остане само пропагандата. Всъщност, притеснява ме, че около социалните мрежи се разви цяла една екосистема, която не обръща внимание и не се занимава с новини, които според мен са основно социално благо. Говорим за една година, в която повече от половината население по света гласува на избори. И надеждните, смислени новини са наистина важна част от демократичния процес и обществото. Така че ме притеснява как търсачките и социалните мрежи не обръщат внимание и не се занимават с новини. Новините всъщност са една отговорност. И като погледнем тенденциите, статистиката, особено сред по-младите читатели, те губят връзка с новините заради развлечения, сензации... Това се отразява и влиянието му според мен е нездравословно.

Гледайте цялото интервю във видеото!