Фалшиви пари заливат Португалия, икономиката на страната рухва. Огромен скандал и гениална измама в историята на човечеството

Група измамници от Португалия, използвайки фалшиви документи, правят официална поръчка за отпечатване на португалската национална валута ескудо, която искат уж да изпратят в португалската колония Ангола, за да съживят нейната икономика.

През 1925 г. те успяват да изпълнят плана си и да пуснат в обращение голям брой банкноти от 500 ескудо с лика на мореплавателя Васко да Гама. Впоследствие всички са осъдени. Фалшификацията е призната за една от най-гениалните и необичайни финансови измами в историята на човечеството.

През човешката история винаги е имало хора, а и ще има, които се опитват да измамят другите, като са произвеждали фалшиви версии на ценни и скъпи предмети и стоки. При всички случаи едни от най-зловредните за обществото са фалшивите пари.

Фалшивата валута подкопава основите на доверието и стабилността, които са в основата на здравата икономика, като кара хората да се съмняват в автентичността на валутата, която притежават, причинявайки инфлация и загуба на покупателна способност, както и загуба на доверие във финансовите институции на дадена държава, участващи в глобална икономика.

Един от най-известните фалшификатори на 20-ти век е португалският престъпник Алвеш дос Рейс, който на практика унищожава португалската икономика, използвайки вратички и неефективни практики във финансовата система на своята страна. За разлика от други престъпници, гениалността на Алвеш е в това, че той не фалшифицира португалската валута сам. Неговата измамна мрежа успява да излъже британска компания за отпечатване на банкноти, в това, че той работи от името на португалското правителство. С тази афера Алвеш дос Рейс ги подхлъзва да му печатат пари.

Рейш измисля гениалната си схема, докато е в затвора и излежава присъда за присвояване. По това време Германия преживява една от най-лошите инфлации в историята и потокът от държавни банкноти накара Райш да проучи дийността на португалската институция за печатане на пари - Банката на Португалия. Той разбира, че от 1891 г. Португалия не се придържа към златния стандарт, който позволява на банката да издава банкноти, които значително надвишават нейния уставен капитал. Рейс научава също, че централната банка на Португалия понякога отпечатва банкноти тайно, без да записва такива транзакции в дневниците или да информира правителството за увеличаването на броя на банкнотите в обращение. Освен това Райш открива, че банката няма механизъм за предотвратяване на издаването на дублиращи се банкноти. Рейс изчисли, че може да инжектира 300 милиона ескудо (еквивалента на един милион британски лири по обменни курсове от 1925 г.) в португалската икономика, без да наруши механизмите на централната португалска банка в Лисабон.

След като излиза от затвора през август 1924 г., Райш скоростно започва да реализира своите намерения.

За начало той печели доверието на друг дребен измамник, Хосе Бандейра, чийто по-голям брат е португалският посланик в Хага. Чрез Хосе той се свързва с още двама свои съучастници: нидерландския търговец Карел Маранг и германецът Адолф Хенис, който е немски търговец. И Маранг, и Хенис имат съмнително минало и не се противопоставят на участието в подобни шмекерски начинания.

Фалшификаторът Райш изпраща нидерландеца Карел Маранг в Лондон, за да се срещне със сър Уилям Втерлоу, управляващ директор на британската печатница "Ватерлоу и синове", която печата португалска валута за Банка на Португалия. Аферистът се представя като упълномощен агент на Банката на Португалия с мандат да преговаря за широкомащабна финансова операция в икономически слабата португалска африканска колония Ангола. Карел Маранг обяснява на директора на печатницата, че по политически причини договорът изисква изключителна конфиденциалност и той трябва да бъде единственият посредник между "Ватерлоу и синове" и банката. Сър Ватерлоу, съвсем естествено, настоява да има писмо с разрешение от управителя на Банката на Португалия. Той допуска грешката да не се свърже директно с банката, а да поиска документите само от заговорниците. Маранг с радост се съгласява и представя фалшиви удостоверения.

Въпреки че Маранг подчертава секретността на цялата сделка, сър Ватерлоу докладва това на своя представител Хенри Ромър в Лисабон. Веднага щом Ромър разбира за необичайната транзакция, той изпраща многократни предупреждения до сър Ватерлоу за незаконността на предстоящата емисия от банкноти, като подчертава, че само Националната банка на Партугалия има право да лимитира банкноти в Ангола! Необяснимо, но сър Ватерлоу остава глух за тях.

В началото на 1925 г. печатница "Ватерлоу и синове" изработват 200 000 банкноти от 500 португалски ескудо с образа на Васко да Гама на обща стойност 100 милиона ескудо и ги предават на Алвеш дос Рейс.

Следващата стъпка е ментетата да бъдат пуснати в обращение. Алвеш дос Рейс наема различни хора, които откриват банкови депозити в селски и крайградски клонове на големи банки с фалшивите банкноти с лика на Васко да Гама и след това да теглят пари в истински банкноти в главния офис на тези банки.

Използвайки изпраните фалшиви пари, Рейс и неговите авери мошеници започват да инвестират сериозно в недвижими имоти и бизнеси, създавайки временен бум в португалската икономика. Алвеш дос Рейс купува Двореца на златното момче (Palacio do Menino de Ouro), днес в нея се помещава Британския съвет в Лисабон. Собственост на фалшификатора стават три ферми, "флотилия" от таксита. Той харчи огромни суми за бижута и скъпи дрехи за жена си. Хосе Бандейра купува магазини за търговия на дребно и инвестира във всякакви бизнеси. Той се опитва да придобие вестника "Диарио де Нотиситас", но без успех, а Алвеш дос Рейс открива дори и нова банка.

Последният етап от плана на Рейс е да получи контрол над Банката на Португалия, с което вероятно той щеше да потули цялата афера.

За да направи това, фалшификаторите започват с изпраните ментета да изкупуват акциите на Банката на Португалия, възнамерявайки да получат контролния пакет. До края на 1925 г. Алвеш дос Рейс придобива 10 000 от 45 000 акции, които са необходими за получаване на контролния пакет.

Уникалният финасов успех на новата банка на Рейс и нарастването на нейния капитал привличат вниманието на португалския вестник "О Секуло", който повдигна въпроса пред държавните органи за това, как точно тази нова банка просперира и как е възможно тя да издава нисколихвени заеми.

На 4 декември 1925 г. касиерът от едино от чейнджбюрата в Порто, който е участвал в прането на пари за Рейс, се усъмнява в ментетата с лика на Васко да Гама и занася една от банкнотите при местния управител на Банката на Португалия, подозирайки, че парите може да са фалшиви. Служители на банката прегледали банкнотите, но не открили разлики от истинските. След досадно и неуспешно разследване те най-накрая забелязват, че банкнотите имат дублиращи се серийни номера. Така измамната схема на Рейш се срива.

Фалшификаторът Алвеш дос Рейс е арестуван и осъден на 20 години затвор. Той е освободен след излежаване на петнадесет години и умира от инфаркт през 1955 г.

Хосе Бандейра получава присъда от 15 години, излежа я и след освобождаването му започна бизнес с верига нощни клубове. Умира през 1960 г. в Лисабон, уважаван човек, но със скромни средства.

Срещу участника в португалската афера Карел Маранг се води дело в Нидерландия и е осъден на 11 месеца, но тъй като той вече е излежал това време в затвора в очакване на съдебен процес, той е незабавно освободен. След време той придобива малка компания за електротехника във Франция, като в крайна сметка става уважаван индустриалец, семеен човек и френски гражданин.

Адолф Хенис бяга в Германия, където губи по-голямата част от състоянието си поради лоши инвестиции. Умира в бедност през 1936 г.

Банката на Португалия съди печатницата "Ватерлоу и синове" за небрежност и печели всички дела.

Камарата на лордовете постановявя, че собственикът Ватерлоу трябва да плати на банката 610 392 британски лири обезщетение и още 95 хиляди за покриване на разходите по делото. Печатницата така и не успява да се възстанови от финансовите загуби, които са и нанесени, заради участието в аферата с фалшивите пари.

Измамата на Рейс има огромни последици за икономиката и политиката на Португалия, което води до спад в стойността на португалското ескудо и загуба на общественото доверие във финансовите институции на страната.

Въпреки че Централната банка на Португалия изтегля от обращение всички банкноти от 500 ескудо, много от ментетата са в частни ръце. Можете да получите сериозни пари за тях на търгове. Едно менте с лика на Васко да Гама е продадено през 2016 г. за 7500 долара.

По публикации от португалската преса